Споразумението, върху което подписите си положиха в Цюрих външните министри на двете съседки - Ахмет Давутоглу и Едвард Налбандян, все още предстои да бъде одобрено от парламентите на Турция и Армения, които са изправени пред силна националистическа съпротива и влиятелна арменска диаспора, настояваща Турция да признае избиването за геноцид, предаде БТА.
На церемонията по подписването присъстваха швейцарският министър на външните работи Мишелин Калман-Леви, държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, техните руски, френски и словенски колеги Сергей Лавров, Бернар Кушнер и Самуел Жбогар, както и ръководителят на европейската дипломация Хавиер Солана. Ахмет Давутоглу и Едвард Налбандян напуснаха залата на церемонията в Цюрихския университет без изявления. Церемонията за парафиране на историческите споразумения бе забавена с повече от три часа поради "трудност в последната минута". Арменският интернет-портал Panorama.am, който се позовава на дипломатически източници съобщи, че турската страна в последния момент е внесла промени в текста, който трябваше да прочете след подписването на документите. Според източниците, арменската страна е изразила несъгласия по повод промяната в текста, в който се споменавал Нагорни Карабах. "Държавният секретар на САЩ след среща с представителите на арменската делегация в хотела се обадила на турските дипломати и помолила да се реши проблемът. Според един от американските дипломати, турската делегация променила текста и го изпратила на Хилъри Клинтън", пише интернет-порталът, цитиран от БГНЕС.
Продължилият десетилетия спор между съюзника на Турция Азербайджан и Армения заради спорния анклав Нагорни Карабах също помрачава крайното уреждане, а преговорите за територията между лидерите на Азербайджан и Армения вчера завършиха без резултат. Турция прекъсна отношенията и затвори границата си с Армения през 1993 г. в знак на солидарност с Азербайджан, който тогава се сражаваше в една загубена битка с арменските сепаратисти в Карабах.
Отношенията между мюсюлманска Турция и християнска Армения са помрачени и от събитията, които арменските и много западни историци наричат масово депортиране и умишлено избиване на около 1,5 милиона арменци от Османската империя по време на Първата световна война.
Турция казва, че арменците са били само част от многото хиляди избити в хаоса, докато Османската империя се е сражавала срещу руските, британските, френските и гръцките войници и се е опитала да потуши арабски бунт, преди в крайна сметка да се стигне до разпадането й.
Турция обаче отрича, че убийствата на арменци са геноцид. Възстановяването на турско-арменските връзки ще увеличи влиянието на Анкара в Южен Кавказ, транзитен коридор за петрол и газ към Запада. Заобиколената от суша Армения също ще има големи изгоди, които ще й предостави отварянето на обеднялата й икономика за търговия и инвестиции.
Съединените щати и Европейският съюз оказаха натиск върху Турция и Армения да се съгласят да подпишат мирното споразумение с посредничеството на Швейцария. 
Възможно е обаче подписаните докумрнти да започнат да събират праха, ако някоя от страните отложи одобряването им в парламента. Арменците настояват Турция да признае кланетата през 1915 г. за геноцид, определящ елемент в арменската национална идентичност. Мнозина представители на огромната арменска общност в чужбина се отнасят с недоверие към сближаването и организираха протести преди подписването.
Съгласно споразуменията Турция и Армения ще съставят международна комисия от историци, които да проучат събитията. Мъчителният нагорно-карабахски конфликт също е надвиснал над възстановяването на отношенията между Турция и Армения. Турция, която има тесни културни връзки с тюркскоезичния Азербайджан, заяви, че за да напредне в помирението си с Армения, Ереван и Баку трябва да осъществят напредък по въпроса за Нагорни Карабах.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заяви пред парламента на Азербайджан по-рано тази година, че Турция няма да отваря границата с Армения, докато Ереван не прекрати окупацията (както той я нарече) на Азербайджан. Вчера Ердоган изтъкна, че Турция "никога няма да участва в процес, който поставя Азербайджан в трудна ситуация".
Насилието в Нагорни Карабах възникна в началото на 80-те години на 20 в., когато Съветският съюз пое по пътя на разпадането си. Етническите арменски сили, подкрепяни от Армения, прогониха азерските войници и завладяха няколко области на Азербайджан, граничещи с Нагорни Карабах. Около 30 хиляди души загинаха.