В полунощ в християнските храмове прозвуча традиционният поздрав „Христос Воскресе” и с него вярващите ще се поздравяват в следващите 40 дни. Във всички храмове на Българската православна църква беше отслужено Великденско Пасхално Богослужение.

Под звуците на камбаните на катедралния храм "Свети Александър Невски" се отслужи празничната великденска литургия в столицата. Малко преди самото начало на литургията в храм паметника влезе българският патриарх Негово светейшество Неофит, който прекръсти стотиците събрали се в църквата миряни, сред които бяха президентът Росен Плевнелиев и служебният министър-председател Марин Райков.

Призивът на патриарх Неофит към християните по случай Великден засегна страданията на хората, тревогите и липсата на вяра като причина за упадъка на обществото.

„Земният живот на спасителя е бил изпълнен с трудности. Нищо в живота на хората, не може да се сравни със страданията на Спасителя. Когато ние преминаваме през трудности и изпитания, трябва да помни, че пътят ни ще завърши с възкресение. Понякога ни връхлитат душевни тревоги и безпокойство. Живеейки със злобата на настоящето ние сме склонни да забравим най-важното -спасението на душата. На мнозина от нас не достига дух на търпение и прошка. Отсъствието на вяра е причина за упадъка на обществото. За да имаме бъдеще, вярата трябва да стане водеща в нашия живот. Възкръсналият Христос Спасител призовава всички да приемат в сърцата си любовта. В тази нощ отправяме пожелание към всички да пазим вярата, да бъдем милосърдни и състрадателни и тогава нашият живот и живота на обществото ще бъде друг. Христос Воскресе!”, каза пред вярващите българският патриарх.

Стотици се събраха във Варна, пред катедралния храм „Св. Успение Богородично”, за да посрещнат Благодатния огън, който тази година дойде от Румъния.

Във Велико Търново жителите посрещнаха празника хълма Царевец и стотици се изкачиха до Патриаршеската църква на хълма, предаде bTV.

„Христос Воскресе” се чу в Бургас точно в полунощ пред един от най-големите бургаски храмове – „Света Богородица”. „Всяка добродетел е възможна, благодарение на вярата. По време на тези пости миряните трябва да се покаят, смирят, да се изповядат. Благодатният огън идва от небето, за да ни подкрепи, защото нашата вяра е истинска. Вярата е основният камък, чрез който може да се изгражда всяка добродетел”. Такъв поздрав отправи към множеството сливенският митрополит Иоаникий, който отслужи празничната пасхална служба.

Възкресение Христово, Великден е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Иисус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Иисус.

Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе".

Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Тази година католическият свят празнува Възкресение на 31 март.

Полицейски екипи присъстват на празничните инициативи и богослужения в 117-те църковни храмове в София, а 35 пожарни коли дежурят по време на тържествените литургии. Непосредствено преди Великденските празници пожарникарите провериха близо 1500 църкви и манастири. В една пета от тях са констатирани нарушения на изискванията за пожарна и аварийна безопасност, съобщи МВР.