С наближаването на 1 март и превърналото се вече в традиция спускане на гигантската мартеница от скалите в Лакатник, страстите в селото се разгоряха, а бивши и настоящи организатори влязоха в спор. 

От ръководството на НЧ "Искърски пролом - 1934", Гара Лакатник, реагираха на публикации в медиите, според които мартеницата от плат е заменена с винилова такава, като е била пренебрегната волята на "хората, благодарение на чиято инициатива и енергия започва всичко". 

Идеята за спускането на символична мартеница от Лакатнишките скали тръгва от дългогодишната жителка на Лакатник Йорданка Тодорова, която пък се вдъхновява, наблюдавайки спускането на Трибагреника на 3 март от скалите на Гара Бов. След усилен труд по създаването на първата мартеница от плат, в която са въвлечени и много съмишленици на Йорданка Тодорова (именно тя я ушива), през 2018 г. става факт и самото спускане. Освен голям медиен интерес, събитието води след себе си и редица тържествени прояви или, иначе казано, празник за местната общност. 

Първата мартеница се спуска от алпинисти и планински спасители от ПСС - отряд Лакатник при рискови условия в силно заледен отвесен скален терен при минусови температури. Още при първоначалния замисъл инициативата среща подкрепата на всички институции, към които т. нар. "Инициативен комитет" се обръща - кметствата на селата Гара Лакатник и Миланово, Община Своге, НЧ "Искърски пролом", Планинска спасителна служба - отряд Лакатник, Природен парк "Врачански Балкан", казват от читалищното ръководство. 

Мартеницата през 2020 г. - тогава все още от плат

Снимка: Dir.bg

Оказва се обаче, че материалите, от които са изработени първите две символични мартеници, са неустойчиви на атмосферните влияния и биват разкъсвани почти мигновено. Работата по фиксирането на такъв символ на отвесна скала, както и демонтажът, са рискови дейности, извършвани от професионалисти в областта на работата по алпийски способ. Именно по тяхна препоръка се взе решение мартеница да бъде изработена от устойчив материал, допълват от НЧ "Искърски пролом - 1934". 

"Празникът за Баба Марта беше мероприятие, в което вложихме душа и сърце. Идеята на Данчето се превърна в наша мисия, но ето че останахме неразбрани и явно ненужни", казва пред "България Днес" Лили Кръстанова, която е сред участниците в първоначалната организация. По думите ѝ обаче кметството и читалището в Лакатник от миналата година организирали празника, без тя самата или инициативният комитет да са информирани за новостите.

 

"Читалището в Лакатник на солидарен принцип и в екипна работа пое инициативата за изработване на нов символ. Изработката бе консултирана с професионалисти в различни области - алпинисти с богат опит в подобни дейности, художници, организатори на събитието. Секретарят на читалището изготви четири работни проекта, които бяха широко дискутирани преди да се вземе решение за избора на визия. Създаделите на събитието не са били пренебрегвани в случването на последващите в годините събития. Лично са били отправяни покани към тях, а т.нар. "Инициативен комитет" в конкретния случай е само пожелателно наименование - на практика няма регистриран такъв", казват настоящите организатори.

"НЧ "Искърски пролом" - Гара Лакатник категорично смята, че медийната атака срещу събитието, е грозен опит за очерняне на един хубав празник. Призоваваме медиите за обективност при отразяването му", завършва позицията, споделена в официалната Facebook страница на читалището.