В момента много от учените от БАН пътуват в страната и "захранват" с кадри много университети, каза той, цитиран от БТА.  В новия вуз студентите ще учат платено, а 20 на сто от учените в БАН ще бъдат ангажирани в преподаване в университета, каза Съботинов. Той оповести, че ще се търсят студенти от чужбина, а една от целите е иновациите моментално да бъдат внедрявани при преподаването на студентите.

В България има 51 висши училища, но има мнения, че само седем-осем от тях са на високо ниво и е добре да има и един Изследователски университет към БАН, посочи главният научен секретар на академията Стефан Хаджитодоров.

По думите му БАН разполага с необходимата материална база за създаването на университет, както и с библиотека, която е втора по книжно богатство след Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Подобен Изследователски университет ще създаде конкурентна среда във висшето образование и науката, смята шефът на БАН. Той определи бъдещия университет като един от най-големите изследователски университети в Югоизточна Европа. По думите му откриването на университета ще е дълъг процес и призна, че академията няма още проект за него. Предстои той да се изготви и да се представи пред Националната агенция за оценяване и акредитация, отбеляза акад. Съботинов.

БАН се впуска и в бизнеса. Академията вече е създала 10 собствени фирми, чрез които иска да внедри откритията си на пазара. Когато те станат търсени от различните браншове, високотехнологичните компании ще бъдат продадени на печалба, поясни научният секретар Костадин Костадинов, цитиран от Стандарт нюз.
Сред откритията, които академиците ще внедрят в бизнеса, са робот за ин витро, който спестява тежките и скъпи процедури на жените, стент за имплантиране в сърдечните съдове при операция, уреди за определяне качеството на стоманата, енергоспестяващи осветителни уреди. Общо 130 са откритията, които чакат да
бъдат внедрени в практиката, каза акад. Никола Съботинов.

Заплатите на учените вече ще се определят от резултата от работата, заяви още той. Академията закрива 27 от общо 69 звена, които най-често се вливат в други институти. Сред тях има странни комбинации - например института по архитектурознание се обединява с този по литература под името институт за литература и изкуства. Института по психология и института за изследване на населението стават Институт за изследване на населението и човека. Центърът по тракология отива към института по история и балканистика, а кирило-методиевисткият център остава самостоятелна единица.

"В никакъв случай няма да допуснем да пострадат резултатите от научните изследвания, още повече, че знаем много добре, че тези научни изследвания са високо оценени от международната оценка. Всичко добро, което сме постигнали, ще го запазим, само в някои области ще изменим формата на неговото съществуване", изтъкна Съботинов. По думите му очаква се до месец промените да бъдат одобрени от Общото събрание на БАН.

В отговор на въпрос той заяви, че очакват писмени становища за реформата в БАН от президента, от Народното събрание и от министъра на образованието, младежта и науката.