Доц. Кочева: Вместо да кастриш "Под игото", разшири кръгозора на горкия български ученик

Не пипайте Вазов! Турцизмите неслучайно са вплетени органично в литературната тъкан на романа

15:37 | 27 ноември 2019 | Редактор : Лилия Чалева 113 6350 БНР

"Въздухът трепери", ей! Дълго и гневно ще е заради "Под игото" на разместените ценности и заради мерака за скандал, белким излезеш под прожектор! С една дума за поредния езиков експеримент, пак с клетия Вазов роман, за който наскоро се гневих по друг повод...", коментира в гневен пост в социалните мрежи доц. Ани Кочева от Института за български език към БАН по повод поредния опит за "превеждане" на романа на патриарха на българската литература.

Още по темата

След скандала с издаването на "Под игото" на т. нар. шьокавица, сега романът е "окастрен" от турицизмите. В новото издание на "Под Игото" на ИК "Византия" са заменени 6000 думи и изречения с обяснението, че те били неразбираеми за младите читатели. Поне такова е обяснението на автора на промените Нели Стефанова. Така "Чемшир" става вечно зелено дърво, "чучурче" - чешма, "глъчка" - гласове и "ятаган" - сабя. "Преводът" за часове взриви социалните мрежи и предизвика гняв и възмущения.

И всичко това се случва, когато отбелязва 130 г. от първото издание на "Под игото" на Иван Вазов беше показано за първи път пред русенска публика в библиотека "Любен Каравелов". Романът, е отпечатан в сборника "Народни умотворения, наука и книжнина" преди 130 години, под редакцията на Захарий Стоянов.

Представяме ви позицията на доц. Ани Кочева, които новото "преведено" издание на "Под игото" постави.

Нуждае ли се "Под игото" от превод?

"И какво точно ПРЕВЕЖДАШ от един език на същия този език? Турцизмите и архаизмите, които били неразбираеми за днешните млади... Добре, де, щом толкова те тегли, не е ли по-разумно да вземеш да ги обясниш под черта, което е повече от утвърдена практика!!! (Сетете се за страници и страници от "Война и мир", напр., още от началото на романа, които са поднесени на френски и преведени под линия, но си стоят горе в оригинал, защото пресъздават духа на епохата, в която руската аристокрация действително е предпочитала френския език). Турцизмите неслучайно са вплетени органично в литературната тъкан на "Под игото", те са носители на конотация, част от индивидуалния наратив на героите са, къде повече, къде по-малко, защото става дума за стилистична окраска! ", категорична е доц. Кочева.

Абсурдно е и сравнението на Нели Стефанова на нейните езиковите промени в романа с "преводите" на творбите на Шекспир, категоричен е българският учен:

"...Шекспировият език е от 15-16 век, това е друг, много по-ранен етап от развоя на езика, да не говорим, че адаптацията (а НЕ преводът!) е правена с кадифени ръкавици. В случая с Вазов се напъваш да "превеждаш" роман на един от създателите на книжовния език в края на 19-ти век на книжовен български от началото на 21!.
Да, езикът е динамична система, но само по отношение на лексиката, особено чуждоезичната. Тя влиза, поседява, излиза, или пък се приспособява към българската система, получава наши суфикси, побългарява се, хибридизира се, става понякога неразпознаваема като чужда. Други думи пък имат по-кратък живот и си отиват бързо, както са дошли. Трети пък, ако са по-дълги и описателни, по закона за икономия на езиковите средства, също отпадат. Диалектните лексеми пък обогатяват езика, оцветяват го... И тъй нататък...".

Какво трябва да се направи?

".. вместо да кастриш "Под игото", направи бележки под линия ли, в скоби ли, дай пояснения, с една дума, разшири го този клет кръгозор на горкия български ученик, заради когото уж вършиш тази работа. Или пък заложи на нещо още по-авангардно, като аудиокнига, напр., защото повечето от днешните може и да не четат, но пък са вечно със слушалки в ушите си и поне може да чуят. Та тиражирай я, аудиокнигата, има я, впрочем, чете я Стоян Алексиев!

Ей, такива съвременни неща биха проработили, мисля си аз, вместо да "се подгаврюваме" и "подбъзикваме" (ох, пак тия архаизми!) с Патриарха! Който пък е казал на друго място: "Чети! То прави сляпото окато"! Айде, който иска, да превежда!", заключава доц. Кочева.

Емблематичното произведение "Под игото", превърнало се в класика, е преведено по света на 55 езика, а тази година навърши 130 г. от отпечатване на първата му част в сборника "Народни умотворения, наука и книжнина" под редакцията на Захари Стоянов. Жалко, че и този юбилей не намери подобаващо място у нас. Но както е казал патриархът на българската литература: "Не се гаси туй, що не гасне".

ИЗБРАНО