Как една фирма може да защити отказ за предоставяне на данни на разследващите и какви последствия могат да възникнат от това? С тези въпроси се обърнахме към адвокат Людмил Рангелов, който е и заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. Людмил Рангелов е работил и 17 години като следовател, така че има поглед и от двете страни. Потърсихме го за коментар във връзка с пробива в системата на НАП и последвалите арести на служители и ръководители в голяма фирма за киберзащита.

Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Адвокат Рангелов, може ли държавата да застави физическо лице или фирма, визирам случая с проникването в системата на НАП и обвиненията към Кристиян Бойков и шефовете му, да предоставят информация в полза на разследването?
- Принципно всички лица - било то физически или юридически, са длъжни да предоставят търсените от органите на реда и прокуратурата материали или писмени и веществени доказателства за даден случай. Но в случая искането на органите на досъдебното производство компютърният специалист да им посочи начина, по който е криптирал и засекретил информацията в компютъра си, може да бъде удовлетворено, може и да не бъде. В случая това момче отказва.

- От фирмата казват, че няма да разкриптират компютрите си, защото вътре има търговска информация между две компании?
- Да, търговската и конфиденциалната информация са защитени. Отказ да се предостави такава информация може да бъде санкциониран с глоба. Тази информация може да бъде иззета като се изпълни определения процесуален ред, описан строго в Закона.

- Какъв е редът за добиване на такава информация?
- Ако визираме случая, информацията може да се изземва като се изземат самите устройства. Информацията от тях после да бъде изтеглена на друг носител, като това се прави в присъствието на технически специалист.

- Той, така да се каже, удостоверява процедурата...
- Говорим за присъствието на орган от разследването, на поемни лица и т.н. Класическо отработване на събиране на данни.

- Ако това не се случи, а службите отворят компютъра, то информацията, която ще придобият, би ли издържала в съда?
- Данните, които службите извлекат по друг начин - извън процесуалния ред, не могат да се използват после като доказателство в съда. На този ранен етап, на който се намира досъдебното производство, те могат да послужат като насока за търсене на друга допълнителна информация по случая, която да се използва в съда. Просто могат да я ползват като насочваща информация къде да търсят това, което го интересува.

- *В случая може ли да се приложи и новият Закон за антитероризъм, като се оправдае от разследващите с това, че е застрашена националната сигурност? Източването на данни от НАП е сериозен удар, както и да го погледнем?
- В случая Законът за антитероризъм по-скоро няма как да се ползва, защото ситуацията не е такава. Ограничаването правата на гражданите, проникване в жилища без съдебна заповед, изземването на вещи без съдебно разрешение, ограничаване движението на лица без съдебно разрешение са мерки, които са предвидени в Закона, ако имаме извънредна ситуация, терористична ситуация, при която трябва да се действа веднага. Случаят с проникването в НАП не е такъв. Законът за антитероризъм е за специални случаи. Законът е ефикасен, но в тази ситуация, според мен, не би свършил работа. И към момента никой не се позовава на него.

- За първи път се сблъскваме с такъв удар, все пак говорим за НАП...
- До момента не се сещам за друг такъв случай, в който да имаме такъв теч на данни. Същевременно искам да добавя това, че ще бъде интересно каква оценка ще се даде на престъплението. А оценката ще се даде на база доказателствата, които се съберат. Законът предвижда престъплението тероризъм да бъде осъществено и чрез компютърно престъпление. Дали този случай някога ще бъде оценен като тероризъм, ще видим. По-скоро не вярвам, но не го изключвам. Ако наистина тези очаквания за поръчители, помагачи и най-важното, ако се стигне до доказателство с цел увреждане на държавата, се докажат, нещата може да станат сериозни. А там и наказанията са големи - говоря за затвор между 5 и 15 години.

*Бел. ред. - интервюто е взето преди прокуратурата да обвини в тероризъм IT специалистa от "Тад Груп" Кристиян Бойков, собственикът на фирмата Иван Тодоров и изпълнителният директор Георги Янков.