Историята на Зоя Рангелова е описвана многократно от различни медии, затова е учудващо, че при такава гласност, проблемът й с общинските чиновници в Монтана все още остава нерешен.
Поводът да припомним историята на Рангелова е нейно писмо, написано по повод 15-годишнината от смъртта на житейския й спътник - покойният Коци Иванов, която се навършва точно днес, на 2 август т.г.
Снимка: Блогът на Елтимир
По време на соца Иванов е обикновен работник в Акумулаторния завод, който смело критикува властта. Осъден е и е лежал във Врачанския затвор като политически затворник.
След Десети ноември е обявен от Амнести интернешънъл за политзатворник №1 за септември 1989 година.
Сподвижник е на Илия Минев.
"Неговата кауза бе Хартата за правата на човека!", пише Зоя Рангелова и разказва, че и Коци Иванов, и Илия Минев са били дълбоко разочаровани още в първите години от фалша на т.нар. демокрация.
"На Коци не му бе разрешено да работи. Захванахме се двамата със земеделие, като поливахме на ръка и прекарвахме зеленчуците с ръчни колички", разказва тя.
Коци и Зоя, някога
По соц време Коци, както стана ясно, е бил осъден, но от завода, в който е работил, не издали заповед за уволнението му. И ако животът на Коци и Зоя е бил труден преди, то според Зоя проблемите им станали двойно по-тежки след Десети ноември.
Коци бързо видял накъде отиват нещата и си останал непримирим борец за граждански права. Протестирал на улицата като "жив плакат".
Коци Иванов, като "жив плакат"
Снимка: Личен архивВлязъл в пряк сблъсък с настоящия шести мандат кмет на Монтана Златко Живков, още около избирането му за кмет първи мандат, когато Живков се явил на изборите като "червен", а после преминал в редиците на "сините".
Коци Иванов бил непримирим враг на политическото хамелеонство. С критиките си запалил факела на враждата с кмета, и според Зоя след смъртта на Коци, тя станала жертва на тази вражда.
Редове от писмото на Зоя Рангелова до редакцията на Дир.бг
Снимка: Личен архив"След смъртта на Коци започна да тормози мен, пише Зоя Рангелова. От 15 години по всевъзможни начини ме притиска да напусна общинското жилище, което обитавам от 1985 година с безсрочен договор. Имам решение на ВАС, което потвърждава този факт, и въпреки това, кметът не се съгласява с него. Преди години нареди на ВиК да ми спрат водата. От декември 2012-а до август 2013 година нямах капка вода. От КЕВР излязоха със задължителни указания да ми я пуснат, и тогава кметът излезе с лъжата, че не съм си плащала сметките. Дори заведе дело срещу мен, но съдът отхвърли иска му като неоснователен.
През 2017 година заведе ново дело за мое "задължение" и бях осъдена на... 8 лева. През м. ноември 2021 година ми заведе изпълнително дело за осемте лева, които отдавна бях погасила. Делото беше прекратено, но тормозът пордължи. Имам две преписки в КЗД срещу Живков за дискриминация и той е осъден, но какво от това. И омбудсманът му писа, но той не се плаши от никого.
Зоя Рангелова / Снимка: Личен архив
През 2020 година, след очна операция, се прибрах на студено и на тъмно в квартирата, и направих опит за самоубийство с хапчета. Исках да сложа край на агонията, в която съм принудена да живея след смъртта на Коци. Уморих се да се боря безуспешно с един човек, който не зачита закона. Имате ли представа какво е да си инвалид, стар, болен и самотен, полусляп и на тъмно?!
Редове от писмото на Зоя Рангелова до редакцията на Дир.бг
Снимка: Личен архивВъпреки нареждането на КЕВР да ми пуснат електрозахранването, кметът забранил на ЧЕЗ Монтана да изпълнят нареждането на регулаторния орган. Трета година живея без ток. Слепотата ме мъчи, а нямам никаква светлина нощем. Кметът извинява действията си пред институциите с измислиците, че съм била в прекъснати договорни отношения с общината. Спекулира с една издадена от него заповед от 2012 година, която обаче, съгласно ЗОС трябва да бъде придружена с пренастанителна заповед, а такава ням - Живков не желае да я издаде. Той иска да напусна и да остана на улицата, а не да ме пренастани.
Редове от писмото на Зоя Рангелова до редакцията на Дир.бг
Снимка: Личен архивЗа тези 15 години преживях толкова много, че не мога да опиша всички мизерии, на каквито ме подложи този човек. Стигна до трагикомични отмъщения като това, че през 2012 година общината потърси от покойния Коци данък за 2011-а. Коци почина през 2007-а. Данък от мъртвец потърсиха!...", пише Зоя Рангелова.
"За Коци Иванов, поклон!", написва журналистката Румяна Узунова от "Свободна Европа", в израз на възхищение от живота на обикновения работник от Монтана.
Коци Иванов, като млад
Снимка: Личен архивРешението на ВАС от 2008-а, за което споменава в писмото си Зоя Рангелова, е неоспорим факт. В него пише:
"При наличие на безсрочен договор не може да се приеме, че е изтекъл срок на договора, като основание за прекратяване на наемните правоотношения".
Ако това решение бе възприето от общинските власти с нужното уважение към закона, Зоя Рангелова нямаше да има проблем нито с квартирата, нито с водата и тока.
Наистина е трудно човек да си представи, как е карала три зими без ток тази възрастна жена! По думите й, и в ЧЕЗ Монтана били наясно с това съдебно решение, както и с разпореждането на "шапката" си - КЕВР, но предпочели да "слушат" кмета, т.е. забраната му да се подаде електрозахранване на къщата.
След опита за самоубийство на Зоя Рангелова през 2020-а година, един о.з. генерал-майор - Петър Петров, пряк свидетел на битката й с общината, описа цялата сага с подробности, и тя бе тиражирана през медиите. И въпреки това застъпничество, Зоя Рангелова продължава да е без ток и до днес. За нея се задава четвърта зима в това положение.
Ето защо ген. Петров написа:
"Вече не вярвам на държавата и на общинарите в Монтана. Зоя е освидетелствана от ТЕЛК, без никаква собственост и без близки. През годините на няколко пъти кандидатства за закупуване на обитаваното от нея жилище, а след отказ - на каквото и да е общинско жилище, но винаги е получавала отказ.
Зоя е човек с изключително силен дух, но многогодишната неравна борба с бюрокрацията и бездушието са на път да изчерпат и последните й сили..... След опита й за самоубийство писах на кмета на Монтана, разговарях със служителка от "Общинска собственост", опитвах се да ги убедя, че нито от законова, нито от морална гледна точка имат право да изхвърлят Зоя Андреева посред зима на улицата и че тя има право на общинско жилище.
Потърсих съдействието на общински съветник и контакти с Областната администрация и все се надявах, че човешкото ще надделее. Но..." (цитат от разказа на ген.-майор Петров, публикуван в сайта Actualno.com).
Редове от писмото на Зоя Рангелова до редакцията на Дир.бг
Снимка: Личен архивИ така, на днешния ден се навършват 15 години от смъртта на политзатворник №1 за Източна Европа от 1989-а Коци Иванов, и също толкова години, откакто неговата спътница в живота Зоя Рангелова води битка с общинската администрация на град Монтана.
От написаното става ясно, че жената-инвалид е без ток, не поради някакъв технически проблем, а нарочно е държана без ток! За да напусне общинското жилище, което обитава.
В писмото на Зоя Рангелова има една фраза, която звучи страшно: че ако трябва да сравнява изстраданата от нейния Коци демокрация и соц миналото, в което той е бил осъден като политически враг, то "дори най-лошото от миналото й изглежда по-добро от "демократичното" ни настояще".
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}