Зазиждали в стени спомени за царското семейство, за да ги опазят от комунистите

Цветелина Узунова е първият бивш директор на Правителствената информационна служба у нас, който публикува в книга непознати случки от Министерския съвет

Снимка: Цветелина Узунова, личен архив

Зазиждали в стени спомени за царското семейство, за да ги опазят от комунистите

08:00 | 16 юни 2022 90 9480 Снимка: Цветелина Узунова, личен архив

На 16 юни Симеон Сакскобургготски навършва 85 години. Той се завърна за първи път в България през 1996 г. след 50-годишно изгнание. През 2001 г. създаде национално движение и спечели парламентарните избори. В неговия премиерски мандат България подписа договора за присъединяване към ЕС и стана член на НАТО. Интересът към страната, в която последният цар е станал премиер, беше неимоверен. Това потвърждава в книгата си "Отвъд PR-а" и дългогодишният прессекретар на Симеон II Цветелина Узунова.

За първи път бивш директор на Правителствената информационна служба у нас публикува в книга интересни случки от Министерския съвет. Книгата е сред най-търсените заглавия в каталога на издателство "Труд".

- Г-жо Узунова, какво Ви провокира да напишете тази книга?

- Ще Ви отговоря с въпроси: Знаете ли, например, откъде тръгва идеята Свещеният огън от Божи гроб да се носи със специален самолет и в България? На кого най-напред е предложил коалиция Симеон Сакскобургготски през 2001 г.? Защо през зимата на същата година Конституционният съд въвежда изискване за кандидатите за президенти да са живели пет последователни години в България? Как се организира истинска царска сватба? Какво е мястото на съпругите до държавните мъже? Това са само част от темите, които развивам в "Отвъд PR-а". И мисля, че са много любопитни за читателите, защото повечето не са коментирани публично. Исках да разкажа за цар Симеон, за пиарската работа в МС и за царското семейство от моя гледна точка. Много лъжи и негативни кампании бяха пускани срещу него. Целта ми беше да опровергая някои, а и да опиша каква пропагандна машина работеше срещу него, защото беше различен от познатите ни политици на прехода. Показателно е, че само седмица след излизането на книгата, тя вече беше в топ 10 на най-търсените заглавия на издателството "Труд". Специално искам да благодаря на г-жа Венелина Гочева, която го управлява, че ме подкрепи.

Снимка: Цветелина Узунова, личен архив

- За първи път пресаташе на български държавник описва в книга тайните на публичните комуникации на министър-председателя, разказвате и интересни случки за царското семейство. Споделете някоя от тях!

- Ще започна с един от много митове, с които трябваше да се справяме с екипа ми. Като този например, че цар Симеон е върнат в България от КГБ, ДС, от някаква мафия, какво ли не се изписа и изговори. А истината е, че за неговото завръщане работиха няколко души в София и няколко в чужбина. Това бяха хора със същите ценности, за които говореше и той, които искаха България да се развива, да има прозрачно и почтено управление, да сме уважавана в ЕС страна с авторитетен лидер, какъвто безспорно е царят.

Разказвам и за това как потушихме "скандала с двойното гражданство на министър-председателя". Машината за манипулации беше пуснала в действие лъжата, че той е испански гражданин. А според Конституцията, при това положение, не може да е български премиер. Наложи се да търсим помощ от испанското правосъдно министерство и през него да опровергаем "новината".

В книгата включих и много любопитни истории от писма до цар Симеон II от хора от цялата страна, които споделят как са опазили от комунистите спомени за царското семейство - зазиждали ги в стени, под дюшемета, в църковни одежди. Защото след преврата през 1944г. е било опасно в домовете да се съхранява каквото и да било, свързано с цар Борис или децата му. Има и много непубликувани снимки - както от Царство България, така и от премиерския мандат на Симеон II.

Снимка: Цветелина Узунова, личен архив

- Сега как оценявате мандата на Симеон Сакскобургготски като премиер? Как го сравнявате с политиците след него?

- Има няколко съществени разлики между царя и всички останали политици у нас. Затова и мандатът му беше уникален. Първо - той е държавник. В книгата отбелязвам, че него като малък не са го питали какъв иска да стане като порасне. Пътят му е бил ясен, трябвало е само да го подготвят по най-добрия начин. И, въпреки историческата несправедливост спрямо него и семейството му, съдбата му даде шанс да ръководи България, да я върне в европейското семейство -основната цел на мандата му. Затова и той остана партньор в следващото управление с БСП и ДПС, за да гарантира, че членството ще стане факт. Тогава имаше приемственост и взаимно уважение между партньорите. И членството се случи през 2007 г.

На второ място - царят е знакова личност не само в България. Той е разпознаваем в целия свят, сред елита на света. И това никой не може да промени. А неговата невероятна семейна история придаваше добавена стойност на управлението му. В София идваха световни медии и правеха репортажи и статии за него, за България. Само за сватбата на княгиня Калина дойдоха над 100 водещи медии, включително от Япония и Китай. Страната ни стоеше по съвсем друг начин в чужбина. В книгата разказвам много любопитни случки, свързани с "двете му шапки", както се изразяваше той, имайки предвид историческата и съвременната му роля в държавата. Била съм свидетел как премиери в различни страни променят правителствения протокол, за да го посрещнат и като цар. Разказвам и за това. И трето - той показа нов стил на управление: уважение между институциите, прагматизъм, модерно мислене, широк мащаб на работата. Мисля, че с днешна дата много хора оценяват високо ролята му.

- Как се възприема една такава книга от публиката?

- Мнозина мислеха, че книгата ще е едва ли не строго профилирана за експерти по комуникации. Не е така. Първите отзиви за "Отвъд PR-а" бяха,, че това е не просто първият учебник по държавен пиар, а е най-вече интересен разказ за личността на последния български цар и за високата класа в държавното управление- нещо, което толкова липсва през последните години.