Васил Христов е български журналист с 25-годишен опит в медиите. Роден е в Казанлък и започва кариерата си през 1999 г., паралелно с обучението си в Юридическия факултет на УНСС.

Web Report

В професионалния си опит като журналист е преминал през всички стъпала на развитие - репортер, редактор, водещ и продуцент в национални медии. Като експерт по публичен имидж и комуникация е работил по различни обществени и корпоративни проекти, включително и като директор комуникации на Нов български университет. Сценарист е на документални филми.

През 2020 г. се установява в Лондон, където работи като кореспондент на bTV, а по-късно и на БНТ.

През януари 2025 г. Васил Христов беше избран за президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти (Foreign Press Association) в Лондон, което го прави първият българин, заел този пост.

Асоциацията е най-старата съсловна журналистическа организация в света, създадена преди 137 години. Преди това той е секретар и член на Борда на Foreign Press Association. Член е и на Chartered Institute of Public Relations, United Kingdom.

- Поздравявам Ви за авторитетния пост, президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Лондон! Как смятате, че спечелихте доверието и симпатиите на колегите си, за да бъдете избран за президент на Foreign Press Association?

- Един от първите уроци, които научих, когато преди 25 години започвах професионалния си път в журналистиката беше, че, за да си успешен, трябва да имаш доверието на читателя и зрителя. А доверие се гради, когато си постоянен в това, което правиш, когато следваш професионалните си принципи и не правиш компромиси с най-важното за професията ни - истината.

За мен е важно доверието, което ми гласуваха всички членове на Асоциацията, избирайки ме два мандата за част от 12-членния Комитет - управляващото тяло на организацията, защото е обективно и не е подчинено на каквито и да било пристрастия и влияния, а само на базата на професионалната и личната оценка на колегите ми.

От там, последните две години, като секретар на организацията, и работата, която свърших, бяха и добрата основа за това да стана първият българин, президент на най-старата съсловна журналистическа организация в света.

View this post on Instagram

A post shared by Vasil Hristov (@v_h_hristov)

- Какви качества са ключови за успех в подобна роля?

- Те са същите, каквито съм следвал и до сега. Но най-важното нещо, което смятам, че трябва да запазя, е ясната представа кой съм, от къде идвам и какъв е пътя, който съм извървял.

Понякога си мисля, че е много българска черта да губим представа за реалността.

Има толкова много примери за хора, които са забравили, че не постът или позицията ги правят важни, а те дават техния смисъл.

Другото, което забравяме често, е, че не всичко започва от нас. Постигнатото трябва да се надгражда и развива, за да бъде максимално полезно за хората, които са те избрали и са ти гласували доверие.

- Какви са Вашите първи задачи като президент на организация с такава дълга история и международно значение?

- Непосредствената задача, която стои пред борда и мен е подготовката за следващото издание на най-престижните награди за журналистика във Великобритания, които се връчват от Асоциацията. Бляскавата церемоня, която обичайно се провежда през ноември, е краят на един дълъг организационен процес, който започва отсега.

Наградите се присъждат в няколко категории и се считат за едни от най-престижните в международната журналистика и отличават изключителни постижения в отразяването на новини и събития от цял свят. То включва подбор и покана на престижно жури, което е различно всяка година, събиране на материали от цял свят в различните категории и един много сложен процес на оценка, за да може накрая, по време на церемонията, на която присъства професионалният, политически и икономически елит в Кралството, да бъдат отличени наистина най-добрите от най-добрите.

Въпреки че, това е една бляскава церемония, често наричана и "журналистически оскари", защото на нея през годините са присъствали звезди и кралски особи от цял свят, като крал Чарлз III, кралица Камила, кралицата на Испания - Летисия и кралицата на Йордания- Рания, смисълът е, че статуетката е доказателство за създадено информационно съдържание с изключително качество.

Ще дам само един пример - в категорията за икономическа история през последната година награда получи разследващ материал на телевизия Блумбърг, който разкриваше как морска флотилия на Русия заобикаля санкциите, наложени от световната общност заради войната на Кремъл с Украйна. Часове преди връчването ѝ британското правителство въведе най-мащабните морски санкции в историята, провокирано именно от разкритията на този материал.

- Каква точно е Вашата работа, като президент на асоциацията - представителна или оперативна и мениджърска?

- Категорично това е представителна функция. Оперативно организацията се справя със задачите си под ръководството на Дебора Бонети. Последните 6 години тя е директор на Асоциацията и всички оперативни задачи са под нейно ръководство. А те не са никак малко.

Асоциацията е оторизирана да издава журналистически карти, с които журналистите могат да упражняват професията си на територията на Кралството. Организацията, на която съм член, беше и оторизирана да акредитира чуждестранните журналисти по време на погребението на кралица Елизабет II и коронацията на крал Чарлз III.

И не на последно място, с организирането на десетки брифинги и срещи седмично, на които членовете ни имат достъп до достоверна информация от всички области на живота в Обединеното кралство.

View this post on Instagram

A post shared by Vasil Hristov (@v_h_hristov)

- А какво бихте искали да оставите като наследство след Вас в тази организация?

О, това би било прекалено нескромна амбиция. За мен ще е достатъчно да оправдая доверието към мен и да мога да не се срамувам как съм представил България и себе си на тази престижна позиция.

- В условията на нарастваща дезинформация и напрежение в медиите, каква е ролята на подобни организации за защитата на свободата на словото?

- Ще припомня един девиз, който се е поизтъркал от съдържание: "Съединението прави силата". Използвам го в контекста на въпроса ви, но смисълът е ясен.

Въпреки това, според мен ще нараства значението на персонифицираната журналистика - на това кой говори.

Фалшивите факти, заедно с дезинформацията и откровената пропаганда, до такава степен разрушиха доверието, размиха границите и обезцениха компетентността и професионализма, че създадоха огромен вакуум. Но точно в този вакуум има шанс да се върнем към журналистите, които градят доверие чрез последователна и качествена работа.

Като организация ние обръщаме специално внимание на проверката на фактите, защото това остава последната преграда пред разпасаното словоблудство. Фактите и думите имат значение. И до днес се намират хора, които твърдят, че Земята е плоска, но това не означава, че трябва да приемем, че те казват истината, а останалите, които знаят, че е кръгла, трябва да мълчат и да приемат откровена лъжа.

- Как се разви Вашият интерес към международната журналистика и как избрахте Лондон като отправна точка?

- Не съм търсил целенасочено този избор. Лондон ме избра, не аз него.

Имах късмета да попадна там малко преди пандемията и да стана свидетел от първа линия на епохални събития. Близка моя приятелка ми каза веднъж, да, имаш шанса да работиш в интересни времена, но си на висотата на шанса. Опитът те учи да реагираш адекватно във всякакви ситуации и да виждаш възможности дори там, където няма такива.

- Можете ли да разкажете за конкретни Ваши срещи и ангажименти в Лондон като кореспондент, които са оставили ярка следа у Вас?

- Много са. Безспорно смъртта на кралица Елизабет II, която беляза края на една 70-годишна епоха, беше събитието, което оставя най-силна следа у мен.

Но това е малка част от стотиците новини, истории и срещи, които съм отразявал.

Всъщност, работата на журналиста, когато той не е превърнат в дръжка за микрофон, е изключително динамична и интересна. Аз нямам търпение да започне денят, защото не знам какво ще ми поднесе. Защото работата ми ме е водила от секретна военна база, където се тренират украински войници, през специален нощен тур в дома на Чарлз Дикенс до милионни протести по улиците на Лондон. Няма ден, който да си прилича с друг.

А за личностите, които съм срещал. Не си водя списък. Имал съм късмета да съм един от малкото български журналисти, интервюирали Кисинджър.

Интервюирал съм рок легендите Роджър Уотърс от "Пинк Флойд" и Джон Айсли от "Дайър Стрейтс", много британски политически фигури и колеги журналисти, писателите Кен Фолет и Сергей Акунин, кралския биограф Андрю Мортън, Ингрид Нюкърк, създателката на природозащитната организация PETA, един от най-богатите британски спортни промоутъри Еди Хърн, внучките на Чарли Чаплин и много други. С много от тях поддържаме контакт и след първата ни среща.

Има нещо, с което много се гордея - княз Борис, бъдещият пазител на българската корона, ми се довери за първото си и единствено интервю, давано някога в живота му. Жалко, че зрителите видяха само малка част от тази среща, но то стои в архивите ми.

Конкурсът за чиста журналистика Web Report стартира за осма поредна година
Виж още Конкурсът за чиста журналистика Web Report стартира за осма поредна година

- Като кореспондент във Великобритания, как виждате ролята на журналистиката в свързването на различни култури и народи?

- Изключително важна роля. В Асоциацията ежедневно общувам с колеги от цял свят. В един ден мога да си говоря с Шрабани Басу, колежка, която с часове може да ми говори за Индия, или за това как е написала романа си "Виктория и Абдул", по който беше направен невероятен филм с Джудит Денч, или да се потопя в магията на Мароко с колегата ми Саад. Но това важи с пълна сила и за колегите от Япония, Италия, Бразилия, Индонезия, Русия и къде ли още не. Всичко това обогатява изключително много и ти дава един космополитен поглед за света и живота.

- Вие сте носител на престижни награди, включително "Златно перо" и награда на СБЖ. Какво означават тези признания за Вас и за екипите, с които сте работили?

- И двете награди са за екипна работа. Всъщност, колкото и да е важна ролята на журналиста, особено в телевизията, екипът е всичко. А наградите се дават за добре свършена работа. И в двата случая това беше обективна оценка за значими проекти, по които работих като продуцент в Обществената телевизия.

- Как според Вас наградите влияят върху мотивацията на журналистите да създават качествени и обективни материали, предвид и че организацията, която оглавявате, връчва ежегодно награди за журналистика в няколко категории?

- Наградите са важно нещо, безспорно. Но трябва да сме наясно, че всяка награда има различна стойност. Без да искам да подценявам значението им, гледам с леко подозрение на тези, както ги наричам аз, "вътрешноведомствени" награди". Не за друго, а защото са подчинени на много субективност.

Наградите на Foreign Press Association се връчват ежегодно от 25 години и са се утвърдили като едни от най-престижните изобщо в света, но и най-престижните в Обединеното кралство. По време на церемонията The Thomson Foundation връчва и награда за млад журналист.

През тази година, за да достигнат до финалните трима, са прегледали над 800 работи на млади журналисти от цял свят. И когато председателят на фондацията лорд Чандос сподели този факт пред гостите на церемонията залата избухна в много неподправена реакция.

- Смятате ли, че в България има достатъчно платформи и инициативи, които да отличават и насърчават добрата журналистика?

- Смятам, че в България трябва да се проведе дебат какво означава добра журналистика. Докато не осъзнаем, че носим отговорност като професионалисти за действията или бездействията си, каквито и платформи и инциативи да има, те ще останат капка в морето и ще се обезценяват.

Добрата журналистика не се нуждае от кампании, а от ежедневно спазване на принципите и добрите практики.

- Какъв съвет бихте дали на млади журналисти, които тепърва започват своята кариера?

- Изумявам се, когато се срещам с млади хора, които с отегчение разказват за това колко скучен е бил професионалният им ден. Да си журналист не означава да чакаш някой да ти каже нещо, за да си запишеш "синхрона" или цитата и да ходиш да пиеш кафе.

Историите са навсякъде около нас и чакат някой да ги разкаже. Дори една скучна новина може да бъде погледната от ъгъл, който да я превърне в новина номер 1.

Един от хората, който ме е учил да бъда това, което съм, е Ирен Леви. И до днес, когато тръгна да се отчайвам, си спомням с каква любов разказвахме историите на всякакви чудаци в едно от първите предавания по БТВ "Небивалици" и си казвам, не искам да го губя, усещането, че съм жив и мога да разказвам и показвам интересни хора и истории.

Ето съвета ми - бъдете любопитни и питайте като деца!

- Вие сте юрист по образование, какво Ви привлече към журналистиката и кои са най-важните уроци, които сте научили през годините?

- Станах журналист случайно. Бяха ме приели за студент и кандидатствах за работа преди да започна лекциите. Първият ден в университета беше и първия ми работен ден в телевизия.

Най-важния урок, който научих, е, че на този свят няма нищо случайно. Всичко се случва с причина и ти трябва да си с широко отворени очи за възможностите, които животът ти поднася.

- Кое беше първото Ви интервю, което Ви накара да почувствате, че журналистиката е Вашето призвание?

- О, това е една история, която с удоволствие разказвам често. Беше първото ми "голямо" интервю, няколко седмици след като започнах да работя.

Успях да си уговоря среща с Коста Цонев, който покани екипа ни в къщата си в Бистрица. По онова време нямаше все още мобилни телефони и аз не успях да го предупредя, че се движим с огромно закъснение. Когато час и половина по-късно застанах на портата на двора му, той излезе и попита - "Кои сте вие?", и аз му казах. "Аз имах среща с Васил Христов, но тя беше преди час и половина", отговори той, ясно давайки да се разбере, че интервю няма да има.

Тогава се намеси операторът, с когото снимах тогава, бате Наско, много фин, възрастен господин, който съвсем свойски се обърна към една от най-големите ни звезди и му каза -"Абе Коста, ела отвори и не се прави на интересен!" Коста Цонев се засмя, дойде, отвори и ни пусна. И преди да започнем интервюто ме попита дали знам кой е операторът ми.

Аз знаех, че това е просто бате Наско, а той ми каза, снимаш с професор Атанас Тасев и затова ще ти дам най-хубавото интервю, на което съм способен. Бате Наско, който снимаше в една кабелна телевизия, беше операторът на филми, като "Иконостасът", "Рицар без броня" и какво ли още не. Е, как да не ти стане интересно, когато още в началото се сблъскаш с такива личности и получиш уроци от тях.

- Как се подготвяте за интервю с личности от световен мащаб като Хенри Кисинджър или Роджър Уотърс? Има ли нещо специфично, което винаги правите преди важен разговор?

- Чета много. Това е единствения начин да си адекватен в разговор с такива хора. Освен това, трябва да знаеш какво искаш да получиш от това интервю.

Знаете ли, че едно от най-любимите ми интервюта, е интервюто ми с Лили Иванова, в което не й зададох нито един въпрос за нея. Това беше интервю за Дамян Дамянов, на което тя се съгласи буквално за 15 минути, след като близо 8 години беше отказвала да даде интервю на БНТ.

Човек трябва да е подготвен и да знае какво иска. Това е тайната и в работата, и в живота.

- Какъв е подходът Ви към изграждане на доверие с хората, които интервюирате?

- Да бъдеш открит и себе си. Това е най-лесния път към доверието. Хората са много сензитивни към фалша и лъжата. Винаги могат да преценят дали си искрен или "се правиш".

Общувал съм с много хора и съм разбрал, че единствения начин да ти се доверят, е да се довериш. Да, рисковано е, като в живота.

Много хора не са добронамерени и злоупотребяват с това, че си открит с тях. Но рискът си заслужава, защото може да разбереш неща, до които никой не се е докосвал.

А, да, и упоритостта. Едно от най-трудните интервюта в живота ми беше с една странджанска баба, с която чистих сух боб 6 часа, преди да ми разреши да я запишем за един документален филм.

Такъв съм и в живота. Ако някой си заслужава и искам да стигна до доверието му, мога да бъда много, много упорит.

- Какво е бъдещето на журналистиката в свят, разделен от конфликти и манипулация?

- Може да не изглежда оптимистично в момента, но аз съм убеден, че, ако не забравяме каква е основната роля на тази професия, нещата ще се променят.

Това ще бъде дълъг и труден процес, в който трябва да участват всички, защото, ако журналистиката боледува, боледува и обществото, защото нашата професия е като имуностимулант за свободата и демокрацията.

И ако подрастващите получат медийна грамотност, а гилдията се научи да бъде по-солидарна и да отстоява интересите си, нещата ще тръгнат в правилна посока.

Интервю на Нели Жекова

Снимки: iStock/Колаж: Dir.bg

Чистата журналистика отново е на фокус: Започна Web Report 2025

За осма поредна година стартира конкурсът за чиста журналистика Web Report, организиран от Dir.bg. Платформата webreport.bg е активна и от днес - 7 февруари, до 18 април 2025 г. събира предложенията на всички автори, които биха искали да поставят материалите си още веднъж на дневен ред.

Целта ни и тази година остава същата - да открием онези журналисти и автори, които пишат с перо и сърце, които проверяват с достоверни източници информацията си и не подвеждат злоумишлено аудиторията.

Големи и малки, национални и регионални медии отново имат възможност да покажат, че създаването на качествено съдържание, говоренето с факти и изказването на неудобни истини отличава почтената и отговорна журналистика.

Критерии за допустимост на материалите

  • Да е публикуван в периода: 07.02.2024 г. - 18.04.2025 г.
  • Да е публикуван на страниците на уебсайт, личен блог/влог или в официален профил на кандидата в социалните мрежи.
  • Да не е участвал в предишното издание на конкурса.
  • Да бъде оригинален авторски материал.
  • Да бъде написан на български език, правилно, според езиковите правила на българския език.
  • Да цитира коректно и достоверно информационни източници, факти, препратки, като указва кои са те.
ИЗБРАНО
Лейди Гага: Най-големият ми страх? Да бъда сама Лайф
Лейди Гага: Най-големият ми страх? Да бъда сама
5164
17-годишната Мира пречупи и световната №1 за още една голяма титла Корнер
17-годишната Мира пречупи и световната №1 за още една голяма титла
5696
Жечо Станков за сметките за парно: 30% за сградна инсталация е най-справедливо Бизнес
Жечо Станков за сметките за парно: 30% за сградна инсталация е най-справедливо
3348
След 9 месеца в Космоса, двамата блокирани астронавти се връщат на Земята IT
След 9 месеца в Космоса, двамата блокирани астронавти се връщат на Земята
19648
Уникален и единствен за България паметник на културата от национално значение се руши Impressio
Уникален и единствен за България паметник на културата от национално значение се руши
10673
"Марсианското" езеро на Антарктида, което никога не замръзва (снимки/видео) Trip
"Марсианското" езеро на Антарктида, което никога не замръзва (снимки/видео)
5148
Мидите Сен Жак – деликатесът с аристократична осанка Вкусотии
Мидите Сен Жак – деликатесът с аристократична осанка
1007
За трети пореден ден в Хасково отчитат температурен рекорд Времето
За трети пореден ден в Хасково отчитат температурен рекорд
1513