19:41 | 24.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Противоречивото управление на един социалист: Сега Андрей Луканов щеше да бъде на 83

Най-дълбокият смисъл на политическата му дейност след 10 ноември 1989 г. бе широкото коалиционно управление - т.нар. в Европа голяма коалиция, казва приятел на експремиера

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Противоречивото управление на един социалист: Сега Андрей Луканов щеше да бъде на 83

09:32 | 26 септември 2021 | Автор : Радостина Димитрова 116 12133 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Роден на 26 септември 1938 г. в Москва в комунистическо семейство и стигнал до премиерския пост в България 2 пъти - днес Андрей Луканов трябваше да навърши 83, ако не беше зверски убит с 4 куршума пред дома си през 1996 г.

С баща виден български комунист, съветско гражданство и образование от Московския държавен институт по международни отношения пътят на Луканов сякаш е предопределен - той става политик от Българската комунистическа партия и наследилата я БСП.

След дипломирането си е служител в Министерството на външните работи (1963-1965) и Министерството на външната търговия (1966-1968). От 1969 до 1972 работи в представителството на България в Организацията на обединените нации в Женева.

Когато се връща в България, вече заема министерски постове. До момента, в който го избират и за министър-председател - 2 пъти в рамките на година.

Противоречивото управление на Андрей Луканов

Той оглавява 2 правителства през 1990 г. - първото управлява страната от 8 февруари 1990 г. до 21 септември, а второто - от 22 септември до 20 декември.

Макар да изглежда, че има някакъв икономически подем (преминаването към пазарна икономика) заради провеждането на митинги, шествия, издаването на нови вестници, създаването на нови политически организации, в края на март, по време на първото правителство на Луканов, страната обявява държавен банкрут и спира да плаща външния дълг.

Междувременно всички външни задължения са трансформирани като държавен дълг и се установява плаващ курс на лева.

Общественото недоволство е сериозно - започват окупационни и седящи стачки, а напрежението достига своя пик с опожаряването на Партийния дом на 26 август. Тогава Андрей Луканов подава оставката на правителството.

С риск да бъдат изхарчени и последните пари от хазната се провежда Велико Народно събрание, което избира Луканов и той става премиер за втори пък.

Някои политолози посочват, че идеята за Велико Народно събрание е била най-добрата за социалистите, тъй като ако се бяха провели избори през ноември, те щяха да ги загубят заради липсата на държавни пари.

"Гладната Луканова зима"

Видна и огромна икономическа криза бележи и втория кабинет на Андрей Луканов.

След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 г. няма движение по търговията със Запада - не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки, хората се редят с часове на опашки за елементарни продукти.

1 ноември 1990 г. Премиерът отговаря на критики в Парламента. Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Кредитният рейтинг на страната се сгромолясва и тази ситуация продължава до 1994 г.

В началото на ноември 1990 г. Съюзът на демократичните сили изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират.

В средата на ноември същата година СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ "Подкрепа" обявява обща политическа стачка за 26 ноември.

23 ноември 1990 г. Луканов пред фотографите в последния ден на Великото Народно събрание. На 29 ноември подава оставка

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. и на 30 ноември същата година Великото народно събрание я гласува.

23 ноември 1990 г. Добри Джуров и Александър Лилов (от ляво надясно) при оповестяването на вота на недоверие към второ правителство на Луканов

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Арестуван за присвояване на обществено имущество

Главният прокурор тогава (7 юли 1992 г.) Иван Татарчев иска Луканов да остане без депутатски имунитет, което е одобрено и от Народното събрание.

На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986-1989 г. е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.

21 март 1992 г. Андрей Луканов, без охрана, след митинг на БСП пред НДК

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Малко по-късно Луканов подава жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който отсъжда през 1997 г., след смъртта на Луканов, че задържането под стража не е било законно и България е осъдена да плати 40 000 френски франка за незаконния арест.

Междувременно правителството на Жан Виденов се опитва да възстанови скъсаните връзки със Запада, като се започва изплащане на външния дълг. Покриването на над 11 млрд. щатски долара лихви и главница, заедно с краха на тежката индустрия и банковата система водят до нова криза през 1996 г., когато Луканов е зверски убит с 4 куршума пред дома си.

Непростимите грешки и безспорните заслуги

Веднага става ясно кой всъщност е мъж, доколко е мъж и така нататък. И ако трябва да класирам десетките министър-председатели, с които съм се срещал, без да искам да обидя някого, с чисто сърце мога да кажа: Андрей Луканов беше мъж. Истински мъж без уговорки, неподвластен на оправдано огромното му его.

Това пише в предговора на книга, посветена на управлението на Луканов, социологът Кънчо Стойчев, който е бил и близък приятел на бившия министър-председател.

8 юли 1992 г. Луканов на обяд със съпругата си Лилия в Клуба на СБЖ, ден преди да влезе в ареста. На 9 юли 1992 г. е арестуван и подведен под отговорност, че като първи заместник-председател на Министерския съвет през периода 1986 - 1989, е присвоил обществено имущество в особено големи размери. Не е осъден и делото е прекратено. Освободен е на 30 декември 1992 г.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Според Стойчев кабинетът може да бъде с три безспорни заслуги, но и с три непростими грешки на Луканов.

"Три са безспорните заслуги на Андрей пред българската история: легитимното сваляне на Живков, мирният преход (кръглата маса) и отстраняването на Жан Виденов (постмортем като резултат, но на практика факт към края на септември 1996 г.)."

"Три са и непростимите му грешки пред историята на България: непремереният удар по вътрешните служби за сигурност, отказът му да оглави демократичната опозиция и линията му за единство на БКП/БСП - т.е. несъстоялата се коренна социалдемокрация."

Социологът обяснява, че мирното сваляне на Тодор Живков - чрез гласуване на пленум, е било най-разумният избор, иначе събитията в България за този процес биха били трагични.

"Андрей направи максималното за бързото стъпване на зараждащата се опозиция на крака, прояви нечувано търпение и упоритост да канализира процесите в нормално русло, създаде и проведе кръглата маса като инструмент за легитимация на новия политически опозиционен елит, но и като инструмент за обучение в многопартийност на собствените си другари. Той застана в средата на това най-жестоко менгеме "чужди-свои" и е трудно да се прецени коя от двете страни натягаше ръчката на сплескването повече", казва за мирния преход Стойчев.

В предговора той описва, че на взаимодействието между Луканов и Доган дължим етническия мир и успешния етнически модел в България.

"Луканов прояви колебание в онзи период, той бе разкъсван вътрешно от чувството си за партийна дисциплина и родова принадлежност, от една страна, и, от друга - от осъзнатата необходимост за изграждане на социалдемократическа партия. Той постъпи честно по отношение на личната си история и недалновидно по отношение на историята на България."

"В периода 1995-1996 г. той прекрасно осъзнаваше тази си грешка и направи всичко необходимо да я коригира. Затова го и убиха, не му позволиха. Той поведе неотразима атака не толкова по Жан Виденов лично, а по обкръжилите го и на практика управляващи скрито "мерзавци" в партията, както Андрей без колебание ги наричаше и посочваше дори поименно."

Най-дълбокият смисъл на политическата дейност на Андрей Луканов след 10 ноември 1989 г. бе широкото коалиционно управление, така наречената в Европа голяма коалиция. Защото това бе за България тогава единствената ефективна политическа форма, пише още социологът за своя приятел.

Кървавото убийство

Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома си на ул. "Латинка" №15 .

В деня на убийството около 9:15 - 9:20 ч. Луканов излиза от дома си и се отправя към личния си автомобил "Пежо 306", паркиран на около 15 метра от входа. В колата го чака шофьорът му. Луканов влиза в автомобила, но се сеща, че е забравил нещо. Излиза от колата, приближава се до домофонната уредба и се опитва да се свърже със съпругата си.

През това време убиецът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 - 2,5 метра с пистолет "Макаров".

Куршум попада в областта на дясното му слепоочие, а други 3 - в гърба. Експремиерът пада на земята, а убиецът изчезва.

В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени дрехи на предполагаемия убиец, с които се е маскирал като скитник. Пистолетът, с който се смята, че е било извършено убийството, е намерен едва 40 дни по-късно зад радиатор на площадката между етажите в жилищен блок на съседната улица "Димчо Дебелянов".

И до днес не е ясно кой е убиецът на Андрей Луканов. Версиите започват от подозрителен клошар, забелязан от съседите на политика, който обикалял около дома му, преминават през украински наемник, който напуснал България в деня на атентата, през енергийната мафия и стигащи до покушение от боса на кръга "Орион" Румен Спасов.

За убийството са задържани и осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев - Гопе (племенникът му), Ангел Василев и Юрий Ленев (шофьорът му). Присъдите им по-късно са отменени. Убийството остава неразкрито.

Твърди се още, че самият Луканов бил предупреден, че срещу него се готви атентат, но очевидно не е взел необходимите мерки дори и да е предполагал за опасността.

ИЗБРАНО