Произволът и насилието започват с думи. Някои особености на руската пропаганда

Снимка: БТА/AP

Произволът и насилието започват с думи. Някои особености на руската пропаганда

13:50 | 10 февруари 2024 | Автор: Максим Трудолюбов, Wilson Center 251 8422 Снимка: БТА/AP

Ефективността на руската военна пропаганда през последните две години е сложен въпрос, който надхвърля прякото ѝ въздействие. Макар че тя може да не е повлияла пряко на общественото мнение, като се има предвид лесната достъпност на алтернативни източници на информация като международни онлайн платформи и независими канали в приложенията за съобщения за повечето руснаци, нейната относителна ефективност се състои във факта, че тя не е просто думи.

Русия на Путин

Руската пропаганда, ръководена от Кремъл, служи не само като набор от разкази, но и като полигон за изпробване на репресивни закони и политики. Това, което започва като реч, често завършва като принуда.

Неубедени, но мълчаливи

Войната срещу Украйна - или срещу Запада, както понякога я формулират в Русия - се радва на сравнително широка, макар и намаляваща подкрепа. Според ново независимо проучване делът на тези, които заявяват, че "подкрепят действията на руската армия в Украйна", е средно 63% през пролетта на 2022 г., в началото на войната. През 2023 г. обаче този дял намалява, като през по-голямата част от годината е средно 53%.

Знаем, че повечето от тези, които са против войната, не разговарят с анкетьори. Говоренето срещу войната може да доведе до социален натиск и преследване на несъгласните. Ето защо е важно да се обърне внимание на онези, които говорят с анкетьори, но не заемат ясна позиция.

Когато обединим тези, които не подкрепят войната, с тези, които избягват да дадат пряк отговор, ще открием голяма група от обществото, която по същество не изразява лоялност към основния проект на Кремъл. В началото на 2023 г. тази група ("избягващите" плюс откритите противници на войната) съставлява 40 % от анкетираните. В края на 2023 г. тя достига 48%.

Това показва, че почти половината от населението не е убедено от пропагандата за това, че войната е необходима национална кауза. Изглежда, че пропагандната машина на Кремъл може дори да не се нуждае от такова ниво на убеждаване. Тя се занимава с друга работа.

Изпитателен полигон за преследване

В продължение на години руските пропагандисти, водени от главния пропагандист Владимир Путин, изграждат алтернативна реалност, която съчетава словото с насилието. И двата компонента играят ключова роля в този проект. Ако някой се съмнява в осезаемото въздействие на думите, трябва само да погледне официалния публичен дискурс в Русия.

Определени групи от хора се определят като "подложени на чуждо влияние", което води до приемането на закони, които превръщат словесната критика в официален етикет на "чужди агенти", а понякога и в наказателни обвинения. Страните се заклеймяват като "неприятелски" и в резултат на действията на Кремъл по-късно те наистина стават враждебни. Дискусиите за непризнаването на Русия от Запада и чувството за чуждост се проявяват в реалността, като Русия, а често и нейният народ, вече се възприемат като опасни чужденци на Запад.

Дълго време опитите на руските власти да оформят свой собствен наратив и да създадат ясно изразен "руски" контекст за всички събития често бяха отхвърляни като неумели. Независимите медии можеха да оспорят пропагандата с алтернативни гледни точки.

Въпреки това, когато решението за нахлуване в Украйна стана реалност и информационният пейзаж се стесни, особено за тези, които заемат властови позиции, стана ясно, че фрази като "можем да повторим" са стратегически инструменти, използвани от властите, за да подготвят обществеността за действията на Кремъл в реалния свят.

Лозунгът "Можем да повторим" циркулираше в продължение на години преди 2022 г. Той беше замислен като горда декларация, че Русия ще отговори на евентуална нова агресия също толкова решително, колкото и по време на Втората световна война. Тези думи може и да не звучат опасно, но те означаваха обръщане на десетилетната позиция на мирни намерения в полза на заплахата от използване на сила.

Изгонването на повечето независими медии от Русия през март 2022 г. значително засили изкривяването и токсичността на руската информационна среда.

Прегръщане на голямата лъжа

Съдейки по разговорите ми с официални лица и с интелектуалци, които са останали в Русия, много от тях дори са възприели обърнатата логика на властите - логика, в която Русия не е агресор, а жертва на агресия. "Те бяха тези, които започнаха войната, а ние използвахме и я използваме, за да я спрем", повтарят по различни начини Путин и неговите пропагандисти.

Когато гледаме отвън, изглежда невъзможно да приемем тази логика сериозно. Откъсването ѝ от реалността е твърде очевидно. Тя е истинска голяма лъжа, необходима на авторите ѝ, за да оправдаят жестокостта на собствените си действия. Тя е ефективна и за това заплахите им за използване на ядрения арсенал да звучат по-убедително, защото атомната бомба е оръжие за отговор, а не за нападение.

За много от тези, които продължават да работят в държавната администрация на Русия, в големите държавни или квазидържавни предприятия, тази формула се оказва приемлива. "През февруари 2022 г. преживях шок. Но веднага щом разбрах колко интензивна е станала подкрепата на Запада за Украйна, Русия престана да бъде агресор за мен и всъщност се превърна в жертва на опитите да бъдем отслабени и дори унищожени", казва един от моите събеседници.

По този най-прост начин една несправедлива война се превръща в справедлива - в съзнанието на конкретния човек. Той вече не страда от това, че трябва да подкрепя силите на злото. Напротив, в собствените си очи той се превръща в патриот, който защитава независимостта на родината си.

Трудно е да се каже до каква степен медийните мениджъри на Кремъл осъзнават това, но те дават на хората готови механизми за самооправдание, които действат като сините хапчета от филма "Матрицата". В този филм вземането на червеното хапче представляваше готовност за научаване на болезнена и променяща живота истина, докато вземането на синьото хапче затвърждаваше конформисткото отношение на човека към реалността.

Оказва се, че хората могат да изпитват нужда да преобръщат логиката, ако смятат, че прякото придържане към фактите ги поставя в неизгодно положение, включително в собствените им очи. Следователно не липсата на независими източници на информация кара хората да приемат "синьото хапче" на руската пропаганда. Това са собствените им страхове и нужда от морално самооправдание.

Заплахата от произволно използване на руското репресивно законодателство променя вътрешното състояние на хората. Елитите са особено податливи на това, защото живеят под постоянна заплаха от преследване. Виждал съм как човек може да реши, че след като не може да постигне промяна в реалния живот, ще преформулира вътрешното си възприятие на събитията.

Човек може мислено да преименува себе си и страната си на жертва, защото в този случай той или тя незабавно ще постигне морално преимущество. Ето защо мнозина в Русия предпочитат да се примирят вътрешно с обстоятелствата. Те решават за себе си, че обстоятелствата са създадени от някой друг, а не от тях. Те променят условията на договора със себе си и приемат измамата, която може да изглежда крайно неприемлива за хората извън Русия.

ИЗБРАНО