06:44 | 27.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Наум Кайчев пред Dir.bg: Странно е решението за посещението на българския премиер в Скопие

Президентът Пендаровски не е благоволил да дойде от три години, коментира зам.-председателят на Смесената комисия

Снимка: Личен архив

Наум Кайчев пред Dir.bg: Странно е решението за посещението на българския премиер в Скопие

09:06 | 15 януари 2022 | Автор : Рая Георгиева 78 9472 Снимка: Личен архив

Доц. Наум Кайчев е заместник-съпредседател на Съвместната екпертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония. Той е ръководител на катедра "История на Византия и балканските народи" в СУ "Св. Климент Охридски" и заместник-председател на Македонския научен институт. Бил е генерален консул на България в Торонто, Канада (1999-2002) и Битоля, Република Македония (2007-2010). Автор на редица монографии, между които "Македонийо, възжелана: армията, училището и градежът на нацията в Сърбия и България (1878-1912)", "Илирия от Варна до Вилах: хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)", "Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век" (в съавторство).

Македонският въпрос

Dir.bg разговаря с него малко преди да стане ясно, че отложеното заради ковид-карантина посещение на премиера в Скопие в крайна сметка се се състои на 18 януари.

- Беше ли необходимо това заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента? И каква беше целта му - да постави още по-ясно релсите пред посещението на премиера Кирил Петков или да отговорим още веднъж публично и единно на натиска отвън?

- Безспорно е имало необходимост от провеждането на такъв КСНС. Вероятно има някои външни прични, за които не знаем, но при всички положения, с оглед наличието на ново правителство и нов парламент, имаше необходимост да се препотвърдят, да се продължат позициите, които са изградени в страната ни при предишните управляващи през 2019 г. Така че беше потвърден континуитетът и общата позиция на всички основни политически партии и фактори в страната.

- Стана ясно от кухнята на заседанието, че е имало някакви опити за промяна на позицията ни, които са претърпели неуспех.

- Възможно е. Продължителността на заседанието подсказва, че е имало различни мнения и идеи. Това е и нормално за всяка една държава, още повече с участие на различни политически партии и от опозицията, а и самата управляваща коалиция е многосъставна. Нормално е да има различни гласове, но важен е крайният резултат - че има единство, има една консолидация за продължаване на доста ясната позиция на България по отношение на интеграцията на Западните Балкани.

- Направи ми впечатление, че в изявлението на президента, което обобщава консенсуса от КСНС, не чух нищо за историята, а предимно за правата на македонските българи? А вашата смесена комисия е създадена именно за да реши споровете за общата ни история в миналото и за проблемите в учебниците?

- Няма необходимост във всеки един документ да се изтъкват някои неща постоянно. В декларацията беше подчертано, че основата на нашите отношения почива върху на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Там много ясно е казано какво е значението на нашата обща история. Също така има препратки към Рамковата позиция на правителството и декларацията на НС от октомври 2019 г., които са много изчерпателни в това отношение.

- А обиди ли ви това, че не беше поканен представител на Смесената комисия или председателят?

- Това е решение на политическия връх. По статут в КСНС ясно е дефинирано кой участва и право е на свикващите го да преценят кого да поканят допълнително. В това отношение поне аз лично нямам претенции за участие в такъв формат.

- Още повече пък, че ви се размина карантината, като не ви поканиха. Въпреки всичко, премиерът ще направи посещението в Скопие след изтичането на карантината. Според Вас, той ли трябваше да отиде първи в Скопие, или премиерът на страната, която иска да стане член на ЕС, трябваше да дойде у нас?

- Това е въпрос на протокол. От една страна е странно това решение, още повече, че президентът на нашата югозападна съседка г-н Стево Пендаровски две-три години не е благоволил да посети нашата страна, но в крайна сметка не това е най-важното. Важна е същността на разговорите и на следващите стъпки, които ще бъдат очертани, така че моите очаквания са да бъде продължен диалогът с Република Северна Македония въз основа на Договора между двете ни страни, но и въз основа на всички други решения - и на КСНС, и на българския парламент, да бъде продължен диалогът с нашите съседи на югозапад.

- След този КСНС вече можем ли да сме сигурни, че няма да бърза премиерът да сме готови с решение за 6 месеца?

- Това е въпрос на преценка. По принцип някакви конкретни срокове аз не чух, но беше ясно казано в решението на КСНС, че се очакват резултати, а не изпълнение на някакви срокове. Всъщност, това е логиката - нашите две страни трябва да извървят своя път на сътрудничество, да бъдат проявени резултати в различните области на взаимодействие и едва тогава, когато наистина се види промяна на климата, разбирателство в редица области - едва тогава вече да се върви към някакви по-сериозни крачки напред.

- Министърът на европейската интеграция Никола Димитров загуби поста си в новото правителство, а той изказа задоволство, че в заключенията на ЕК, потвърждаващи готовността на страната му да започне преговори с ЕС, никъде не се споменава изискването на България българите там да бъдат записани в конституцията на Република Северна Македония.

- В момента тече преструктуриране и съставяне на бъдещото правителство на Република Северна Македония, което ще бъде гласувано най-вероятно на 16 януари. По принцип въпросът с правата на българите в Република Северна Македония е свързан с критериите за спазване на правата на човека. И в тази връзка е право на гражданите с българско съзнание на Република Северна Македония да искат да бъдат вписани в Конституцията на страната така, както са вписани останалите 7 народа досега, които са определени в нея. Това беше заявено и от редица български организации оттам.

- Има ли риск пък това да предизвика реципрочно искане от тяхна страна българите у нас, които живеят югозападната част на България, те пък да бъдат обявени за някакво македонско малцинство?

- Нашата Конституция е доста ясна - тя не прави различия между гражданите на Република България въз основа на техните особени колективни права по етническа обособеност. Разбира се, всеки гражданин има право да има своите индивидуални права, било по религия, било по етническа принадлежност.

- Вашата комисия не е ли в задънена улица, доколкото в образованието от тяхна страна резултат няма, няма коригиране на уроците в учебниците?

- До голяма степен от 2,5 г. нашата комисия работи на празен ход, нямаме решения, които да придвижат разбирателството, намирането на тези места от общата история, които свързват двете страни. За съжаление, това се дължи на позицията, преди всичко, на колегите от Република Северна Македония, които не се вслушват и съобразяват с ясните исторически свидетелства за различни епохи, по-конкретно за характера на държавата на цар Самуил и неговите наследници, за характера на въстанията за възобновяване на българската държава през ХІ век - въстанията на Петър Делян, на Георги Войтех. отказват да се вслушат и да уважат ясната българска народностна волеизява на Гоце Делчев.

- В този смисъл, след като буксува тази двустранна комисия, каквото и да правим с инфраструктурата, връзките, жп линията, самолет до Скопие, коридор номер 8, ние няма да решим проблема, тъй като незаровената томахавка е в учебниците?

- По принцип всички въпроси са взаимосвързани и все пак има надежда, че в един по-различен климат, при едно по-трезво отношение преди всичко от страна на политиците в Република Северна Македония и възможност да се правят крачки напред, включително най-после да се публикуват и да се приложат решенията на нашата Съвместна историческа комисия, които бяха постигнати през 2018-2019 г., но неизвестно защо не са нито публикувани, нито приложени.

- Имате заседание в края на февруари. Какво ще обсъждате тогава?

- Очакванията са в същата посока - предимно обсъждане на препоръки към учебниците за седмо отделение в Република Северна Македония, които касаят средновековния период, започвайки от времето на цар Самуил. И, разбира се, ще се надяваме да продължим обсъждането на личности, които да честваме съвместно.

- На 15 януари се навършват 30 г. от признаването на Македония от нашата страна. Като теглим чертата, сме направили доста жестове към тях, но от отсрещната страна няма и едно "благодаря".

- Това е отражение на сложните отношения, които съществуват между нашите страни. България е направила немалко за подкрепа на независимостта и държавността в миналото - на Република Македония, днес - за Република Северна Македония. То е от естествен интерес, а пък и погледнато исторически дори, автономията на Македония и Одринско, по-късно идеята за независимост на Македония, е била българска идея.

Така че България уважава своя съсед на югозапад и подкрепя неговата независимост и самостоятелност. И ще разчита за в бъдеще, аз лично поне разчитам, на едно постепенно узряване, натрупване на опит на държавността на Република Северна Македония, което ще й позволи много по-уверено и по-зряло да гради своите отношения с България. Което на свой ред ще й позволи да има по-добро място и в региона, и на европейската карта, включително в контекста на ЕС.

- Преди това узряване мислите ли, че ще имат достатъчно сила нашите държавници да устоят на натиска отвън?

- Аз мисля, че това е силно преувеличено говорене по медиите. И мисля, че за всеки един проблем ще се намира и съответното решение. Сега нашите медии малко се драматизират и преекспонират нещата. В недалечното минало е имало къде къде по-драматични проблеми, имам предвид войната в бивша Югославия, после Косовската криза през 1999 г., в която Република Македония беше много тежко засегната. Тогава България много сериозно й помага. Преди това и ембаргото от север и от юг от Гърция. По-късно въоръженият конфликт 2001 г., вътрешният сблъсък между албанското малцинство и мнозинството. Далеч по-тежки проблеми е имало на югозапад, така че, в сравнение с тях сегашната ситуация е далеч по-стабилна и по-предсказуема. Още повече, че и благодарение на България през 2020 г. Република Северна Македония стана пълноправен член на НАТО.

- Въпреки че е член на НАТО, една част от политическите сили и обществото, основно от ДБ, изказват страхове Скопие да не попадне под руско влияние Скопие и затова апелират да я приемем по-бързо в ЕС? Състоятелни ли са такива притеснения?

- Именно, страната заедно с Албания и Черна гора е член на Северноатлантическия пакт. За мен тези притеснения не са състоятелни и няма опасност от някакъв особен пробив от изток, какъвто се привижда на много от тези анализатори, тоест - за някакво увеличаване на руското и дори на китайското влияние.

- С езика какво ще правим, трябва ли медиите да продължават да пишат субтитри, някои телевизии го правят, с изключение на БНТ, когато говори гражданин на Република Северна Македония?

- Конституционните езици на двете страни - в България се нарича български, а в Северна Македония - македонски, са взаимноразбираеми, ние много добре се разбираме. Нямаме нужда от превод. За мен няма нужда от субтитри. В някои случаи, когато има малко по-сложни диалектни текстове, за улеснение се дава някой текст отдолу, но по принцип няма нужда от субтитриране на реч, която идва от Република Северна Македония. И тук е добре все повече ние да имаме достъп до медиите там, защото не само български медии трябва да се излъчват в Република Северна Македония, но и ние трябва да имаме достъп чрез нашите кабелни оператори до телевизии от Северна Македония, за да познаваме по-добре тамошното общество. И от това идват част от проблемите - че недостатъчно се познаваме.

ИЗБРАНО