Дахер Фарид Дахер е роден в София в семейството на българка и сириец. Заместник-председател на Сирийската асоциация у нас. Завършил е МЕИ и Минно-геоложкия университет. Кариерата му е започнала от Централната лаборатория по минералогия и кристалография в БАН, а сега работи в американска фирма. Изявява се като международен анализатор, особено на процесите в Близкия Изток.

Поглеждаме към днешна Сирия през неговия поглед - разрушенията от смъртоносното земетресение, санкциите, които пречат да се отприщи мощната вълна от съпричастност, която иначе е налице.

Дахер разказва, че за радост, няма ранени или загинали роднини след природното бедствие, сполетяло турския и сирийския народ. Поддържат връзка, но не могат да изпращат пари. До войната имали семеен завод за алуминиев сулфат в родния град на баща му - Махарде. Той отдавна вече е спрял да работи. 

Дахер е този, който подсеща сирийското посолство да започне да събира хранителни продукти, лекарства и дебели дрехи, след като е бил залят от съобщения и въпроси на близки и непознати как да помогнат и на сирийците, пострадали от земетресението. Адресът на посолството е бул. "Симеоновско шосе" 13 А, а желаещите да дарят, могат да изпратят помощите и по куриер. Съветва хората да внимават и да не пращат пари на различни НПО и лица, защото няма гаранция дали ще отидат по предназначение.

- Вие имате ли роднини в зоната на земетресението?

- Имам роднини там - четири лели, един чичо, огромна част братовчеди, макар че по-голямата част вече са в чужбина. По време на войната всеки гледа да избяга, защото положението е ужасяващо. Но всичките ми роднини, за да пратят пари, се отива в града и на ръка се дава, няма никакъв друг начин. 

Родният град на баща ми е Махарде, който е изцяло християнски. Той се намира на 20 км от един от най-големите сирийски градове - Хама. Има над 200 жертви в Хама, дори сестрата на министър-председателя загина заедно с 11 души от семейството при земетресението. За мое щастие, в нашия град Махарде няма жертви сред моите роднини. Ние се обаждаме доста често. Има пукнатини в бащината ми къща, но няма жертви. В нашия град загинали няма, само разрушения. Хората в Сирия имат ток само по два часа на ден, палят огън, за да сготвят, някои имат газови котлони.

- От разрушителното земетресение пострадаха два народа - турският и сирийският, но вълната от международна помощ заля само Турция. Защо не се помага на Сирия?

- Най-вече заради заради санкциите, които бяха наложени на Сирия. И то много по-жестоки дори от тези на Русия. Самите ние, като сирийци, не можем да пратим никакви пари на нашите роднини. Сириец, който е в България, например, не може да си отвори никаква банкова сметка в нито една от банките. Същото се отнася и за цяла Европа. Дори да искаме да пратим парични помощи на нашите роднини, по никакъв начин не можем, освен да отидем на място и да ги дадем на ръка. Това е много неудобно и не можем дори да отворим дарителски сметки, защото те биват блокирани. Ще Ви дам пример - Кеворк Алмасян, който е арменски сириец, /б.р. - в Сирия има много арменци, само в Алепо са около 100 000/, който е един от най-известните сирийски активисти от началото на войната. Той откри сметка в една платформа и веднага му я блокираха. В нея бяха блокирани дарителски сметки за Сирия на още много сирийски активисти. И реално на нас са ни орязани наистина крилете за помощи. Това влияе и на обикновените хорица. Тук, в България много хора ми писаха, че искат да помогнат, но няма как заради тези санкции. Ние не можем да вкараме дори обикновени лекарства, забранено е.

- Нали санкциите не се отнасят за хуманитарни помощи и медикаменти?

- Доста е двулично от европейска и американска страна, защото те не искат да изглеждат лоши, но санкциите засягат абсолютно всякакви стоки и наистина е много тежко за сирийците. ЕС казва едно, а всъщност е съвсем друго положението, защото санкциите пречат много на сирийския народ, който е много пострадал и преди земетресението. Ние организирахме един ден преди земетресението протест пред сградата на ЕП в София именно заради санкциите, които унищожават въобще живота на обикновените сирийци.

- Гражданската война е вече 11 години, а сега и земетресението, нека да обясним каква е в момента фактическата обстановка в Сирия, защото пострадаха територии под контрола на Асад, но и под контрола на опозиционните сили.

- Трябва да кажем, че много малко хора знаят, че страната е разделена на няколко части. Една част е окупирана от Турция, примерно провинция Идлиб. От друга страна, на Изток от река Ефрат, цялата източна част на Сирия, която е най-слабо населената, но е най-богата на ресурси. Тя е окупирана от американски сили. Там са и кюрдски сили, наречени Сирийски демократични сили. Но реално това са САЩ и са окупирали най-богатите земи на петрол и газ, както и на жито. Хасеки за Сирия е нещо като Добруджа за България. Хем петролните кладенци, хем житницата на Сирия са под техен контрол. Най-голямото петролно находище Омар е под американски контрол, там е военната база. Те владеят близо 90% от петрола в Сирия и така излиза, че сирийците, които преди изнасяха жито и петрол, сега нямат нито хляб, нито отопление. Ужасяващи са условията, хората едва оцеляват. Дори по време на войната беше по-добре. Сега е ужасяващо. Представете си какво е в момента с всички тези санкции. Санкционират се всички фирми, които търгуват със Сирия. Всяка страна, която посмее да вкара нещо в Сирия, е санкционирана. В момента сирийците едва оцеляват. И то преди земетресението. Добавете и това нещастие, и се получава една апокалиптична картина за Сирия. Трябва да ви кажа, че на хората не им се живее даже. Неописуемо е това, което преживяват.

- ЕС в момента казва, че Сирия не му е поискала помощ и затова не изпраща?

- Това не е вярно, поискана е помощ, но заради санкциите те не смеят да я вкарат, общо взето. И чакат разрешение, примерно, от САЩ, защото толкова са и самостоятелни решенията на Брюксел. Никой не ги е ограничил да помогнат. И въпреки всичко обикновените хора искат да помагат, но специално в правителствените територии, където живее 75% от населението, няма как да помогнат, дори да искат. Аз съм приятно изненадан и нямам думи да опиша колко хора се свързаха с мен, но няма как да помогнат на сирийския народ. Просто няма канали, по които да пратим помощ. Всичко се блокира и като оправдание хвърлят вината върху сирийското правителство, че не допуска помощ. Самите хора искат да помогнат на Сирия, политиците слагат стените.

Санкциите са жестоки, защото от тях умират повече хора, отколкото от земетресението. И то от болести, които могат да бъдат излекувани, но поради липсата на тези медикаменти, не може да бъдат спасени. Сирия беше страна, която изнасяше лекарства, а в момента има недостиг на всякакви лекарства. Хубаво казват, че санкциите не засягат хуманитарната помощ, но друго е реалността.

Всичките тези европейски дарителски кампании, които се обявяват за Сирия, реално те не дават абсолютно нищо за правителствените територии. Всички помощи отиват в районите на бунтовниците, които се управляват реално от Турция. Например, в Идлиб, административните сгради са с турското знаме и портрета на Ердоган. Валутата, която ползват, е турски лири, а не сирийски лири. В училищата се преподава на турски. Единствено в тази провинция отиват помощите. И затова е гневът ми, защото в правителствената Сирия никой дори не споменава за пострадали, никой не помага, шикалкавят. Дори когато се споменава Сирия, имат предвид онази част от страната, която е под контрола на бунтовниците, на групировки като "Султан Мурад", "Ал Нусра", които са бивши клонове на "Ал Кайда".

- Тоест, помощите на Запада отиват за пострадалите от земетресението само в тази част на Сирия?

- Да, всичко като помощи отива в тази част. Не отиват в правителствените райони, а там има много пострадали. Но град Алепо, където има най-много жертви и щети, е под контрола на правителството. И там е пълна катастрофа. И никой не помага. Страните, които в момента помагат там, са Русия, Иран, Ирак, които пратиха помощи и спасители. Много благодарности към Алжир, които пратиха, Ливан също, ОАЕ, които изпратиха огромна помощ. Не съм чул помощи от ООН да са дошли.

- А "белите каски" помагат само в територията под опеката на опозицията?

- "Белите каски" никога не са работили извън тези райони. Това си е НПО, неприятно ми е да го кажа, но дори и снимките, които правят те, са по-скоро едни холивудски изпълнения, към които пускат линкове после, за да привличат внимание и дарения. И това е тема - къде да даряваме, защото има неправителствени организации и хора, които пускат линкове и откриват дарителски сметки, но никой не може да ни гарантира, че те наистина ще отидат по предназначение. Това са организации, които не могат да се проследят. Имаше много случаи на злоупотреби, когато се оказва, че се отклоняват средства в лични сметки.

- Съветвате българите да внимават да даряват през частни организации за Сирия, защото не се знае къде ще отидат парите им?

- Да, за съжаление, наистина трябва да се помага и не искам да отказвам хората, но по време на войната имаше измами и да го имат предвид, да не злоупотребят с желанието им да помогнат.

- Пречи ли Асад да бъдат транспортирани помощи през летищата под негов контрол?

- Това е абсолютна лъжа. Погледни картата - правителството не контролира нито една част от турско-сирийската граница, с изключение на един арменски град, който се намира в най-западния край. Всичко останало се контролира от бунтовниците. Цялата граница с Турция се контролира от тях, ние не можем да влезем оттам.

Колаж: Financial Times, С. Върбанова, Dir.bg

- Червеният кръст, Червеният полумесец, ООН, западни помощи нали могат да влязат през тази граница и да отидат до останалите територии, които не са под контрола на опозицията?

- Могат да влязат и да отидат до който град искат и никой няма да им пречи, защото сирийските власти там ги няма. Няма нито един пункт, който да е под контрола на правителството. Тоест, това, което казват, е абсолютно безумие.

- Къде кацат самолетите с помощи?

- Кацат в Дамаск, сега откриха и в Алепо възможност да кацат. Никой не е бил спиран да дойде. Сирия даже призова да им се помага с медикаменти. Освен това ръководителят на Червения полумесец в Сирия също призова и никой не ги е спирал. Това, което виждам, че се тиражира в България, и то от известни арабисти и журналисти, е гнусна работа. Те казват, че сирийското правителство спира помощите, което е огромна лъжа. Цялата турска граница е отворена. Ако някой спира помощите за Сирия, това са бунтовниците. И те разчитат на хора, които нямат карти. Ето, идват помощи от Емирствата, които са съюзници на САЩ, и никой не ги е спрял. Въпросът е защо ЕС не праща и не иска. Това избирателно състрадание дали не е политическо състрадание - когато помагаш само на едните, а използваш за политически цели една трагедия.

- Как да помогнат българите, все пак, какъв начин остава при действащи санкции?

- Помолих в посолството да съберат всички материални помощи, които идват. Това е единственият начин. Публикувах списък с необходими лекарства. Може да се изпратят храни с дълъг срок на годност, дори и едни бисквити да пратите, такова е положението, че всичко ще е от полза. Може да се изпращат топли дрехи, ръкавици, шапки, защото е много студено. Не е нужно да са с етикети, но нови, запазени и изпрани. Също има нужда от палатки, дори да са стари. Има телефон на посолството, на който да се обаждат хората, или да ги изпратят дотам по куриер, по пощата, няма проблем. От посолството ще се ангажират периодично да ги изпращат в Сирия.

Часове след разговора на Dir.bg с Дахер в района на бедствието в Сирия пристигна първият хуманитарен конвой от шест камиона на ООН, който премина през границата с Турция. Той се намира на територията, контролирана от опозицията. Специалният пратеник на ООН в страната - Гайр Педершен, заяви, че ООН има нужда от подкрепа, за да достигне и до зоните, контролирани от правителството. 

"Реакцията в извънредни ситуации не трябва да бъде политизирана, трябва да се съсредоточим върху спешната помощ, за да помогнем на мъже, жени и деца, които все още можем да спасим, на хората чийто живот е опустошен от едно от най-катастрофалните земетресения в региона", призова Педершен, цитиран от БНР.

Франция и Германия дадоха да се разбере, че няма да подкрепят отмяна на санкциите срещу режима на президента Башар Асад, както призова той за улесняване на хуманитарната помощ. Берлин и Париж смятат, че помощта може да бъде организирана през неправителствени организации и ООН.

Париж съобщи, че отпуска на сирийския народ, пострадал от земетресенията в Турция, спешна помощ в размер на 12 милиона евро, предаде Франс прес. Тази помощ ще се разпределя в сътрудничество с неправителствените организации и с ООН във всички региони, засегнати от бедствието, заяви Франсоа Делмас, говорител на френското външно министерство. Това няма да промени "политическия подход" на Франция към режима на Башар Асад, уточни той, предаде БТА.

До момента загиналите от земетресението в Сирия са над 4000 души.