Балтийските държави призовават членовете на НАТО да върнат наборната военна служба

Президентите на Латвия и Естония заявяват, че европейските държави в алианса трябва да направят повече, за да се подготвят за руската заплаха

12:39 | 25 март 2024 | Автор: Ричард Милн и Бен Хол, Файненшъл Таймс 219 7643 Снимка: Anders Wiklund/TT News Agency via AP/БТА

Двама президенти на балтийски държави призоваха другите европейски държави да направят повече, за да се подготвят за евентуална въоръжена конфронтация с Русия, като разгледат всичко - от наборна военна служба и специален данък върху отбраната до драстично увеличаване на военните разходи.

Русия - Украйна

Държавният глава на Латвия Едгарс Ринкевичс заяви пред "Файненшъл Таймс", че европейските страни трябва да се върнат към нивата на разходите от времето на Студената война и да обсъдят връщането на задължителната военна служба, за да се увеличи броят на служителите в отбранителните сили.

"Има нужда от сериозна дискусия за наборната военна служба", каза Ринкевичс.

През последните месеци западни официални лица многократно предупреждаваха, че след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. Москва може да отправи предизвикателство на клаузата за взаимна отбрана на военния алианс с хибридни или военни атаки срещу Естония, Латвия или Литва - трите балтийски държави на източния фланг на НАТО.

Ринкевичс призна, че военачалниците предпочитат да имат напълно професионални сили и задължителната служба може да се окаже непопулярна. Но въоръжените сили в цяла Европа срещат трудности при набирането на кадри и наборната военна служба ще помогне за изграждането на по-способни резервни сили за възпиране на Русия, каза той.

"Никой не иска да се бие", казва Ринкевич. "Но проблемът е, че никой не иска и да бъде нападнат. И никой не иска да види как Украйна се случва тук."

В отделно интервю естонският му колега Алар Карис заяви, че си заслужава да се обмисли въвеждането на специален данък за финансиране на военните покупки, а Европа трябва да се стреми да достигне като минимум разходите за отбрана на САЩ - което предполага повече от удвояване на сегашните нива.

Трите балтийски държави увеличиха бързо собствените си разходи за отбрана през последните години, след като през последните две десетилетия многократно предупреждаваха останалата част от Запада за руската агресия. И трите държави изразходват повече от целта на НАТО от 2 % от брутния вътрешен продукт за отбрана и се стремят да достигнат 3 %.

Ринкевичс заяви: "Тук, в тази част на Европа и света, разбираме, че трябва да достигнем 3 процента. . . За повечето съюзници от НАТО трябва да бъдем честни: трябва да се върнем към разходите от времето на Студената война. А това за мнозина беше повече от 2 %."

Карис добави, че на САЩ се падат 68% от всички разходи за отбрана в рамките на НАТО, като миналата година те са похарчили 860 млрд. долара срещу 404 млрд. долара за европейските членове и Канада.

"Трябва да направим нещо. Поне да е 50 на 50 [между Европа и САЩ]. Така ще е по-добре за нас", каза президентът на Естония.

Правителството на Естония издигна идеята за хипотетичен "данък върху отбраната", който да финансира увеличаването на военните разходи до 3% от БВП, въпреки че е малко вероятно той да влезе в сила преди 2026 г.

"Това е един от начините парите да бъдат насочени директно към отбраната и хората да разберат къде отиват тези пари", казва Карис. Той допълни, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп правилно е призовал Европа да харчи повече: "Това е нашата отбрана и ние трябва да го правим за себе си."

В Европа се завръща наборната военна служба: Латвия я възобнови миналата година, а Литва и Швеция също го направиха наскоро. Естония, Финландия и Норвегия не са спирали да налагат задължителна военна служба от времето на Студената война, а Дания предложи миналия месец тя да обхване и жените заедно с мъжете.

В Обединеното кралство генерал Патрик Сандърс, началник на Генералния щаб, през януари призова за създаване на "гражданска армия", въпреки че британското правителство заяви, че няма планове за връщане на наборната служба.

За връщането на военната служба в Латвия Ринкевичс заяви: "Това се наложи по две причини: първо, опитът да се обучат повече хора беше наистина важен, тъй като навлязохме в този вид геополитическа турбуленция; второ, в много от нашите страни съществува огромен демографски проблем."

Лидерите на балтийските държави са привърженици на по-строги санкции срещу Русия, но те са изправени и пред проверки за прилагането на договорените от ЕС търговски ограничения.

Износът от трите държави към централноазиатските страни се увеличи драстично след пълномащабното нахлуване в Украйна на фона на подозренията, че стоките всъщност са предназначени за Русия.

Ринкевичс заяви, че са необходими повече действия на равнище ЕС за забрана на определени стоки и налагане на санкции, отколкото на национално равнище. "Бих казал, че един по-централизиран надзорен механизъм на ЕС би бил много добре дошъл", добави той. Той също така заяви, че блокът трябва да обмисли налагането на т.нар. вторични санкции на трети държави или техните предприятия, които отказват да спазват забраните на ЕС за износ за Русия.

ИЗБРАНО