08:21 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

5 неща, които трябва да знаем за прехода към електрически превозни средства в Европа

Европа иска да намали емисиите от автомобилите, но това може да застраши оцеляването на индустрията

Снимка: Istockphoto by Getty Images

5 неща, които трябва да знаем за прехода към електрически превозни средства в Европа

Европа иска да намали емисиите от автомобилите, но това може да застраши оцеляването на индустрията

12:15 | 23 август 2024 | Автор: Джордин Дал, Политико 76 6428 Снимка: Istockphoto by Getty Images

Следващото десетилетие е решаващо за автомобилния сектор в Европа, защото той е изправен както пред натиска за декарбонизация, така и пред ожесточената конкуренция от страна на Китай.

Green Transition

"Или ще успеят да пуснат на пазара продукти, които са конкурентоспособни като цяло, или няма да успеят. Много е просто", казва Педро Пачеко, вицепрезидент на отдела за автомобилни изследвания в консултантската компания Gartner.

Предишната Европейска комисия стартира Европейската зелена сделка, чиято цел е блокът да стане климатично неутрален до 2050 г. - и намаляването на емисиите от автомобилите играе ключова роля.

По онова време изменението на климата беше основен приоритет в Брюксел, а комисарите се надпреварваха да провеждат срещи с Грета Тунберг и други протестиращи.

Сега фокусът е съвсем различен. Политиките за опазване на околната среда се отразяват негативно на икономиката и това води до нарастваща политическа съпротива. Все още преобладава мнението, че изцяло електрическите превозни средства са бъдещето, но достигането до нулеви емисии се сблъсква с все повече препятствия.

Бъдещето на европейската автомобилна индустрия е от голямо значение - тя осигурява 7% от БВП на континента и 6% от всички работни места, или около 13,8 млн. души. Повече от век Европа доминираше в областта на двигателите с вътрешно горене (ДВГ), но континентът не е завладял технологията на батериите.

Производителите на автомобили от Volkswagen до Mercedes-Benz, Renault и Stellantis се борят да се адаптират към новата екосистема, захранвана от батерии. Има и нов и мощен съперник - Китай.

Нека разгледаме какво има пред себе си Европа, която се опитва да направи автомобилите си екологични, без да разруши икономиката си и да предизвика политическа контрареволюция.

Как европейските производители на автомобили стигнаха дотук?

На автомобилния транспорт се падат 16% от емисиите на ЕС. Като част от "зелената сделка" ЕК прокара закон за прекратяване на продажбата на нови автомобили с ДВГ от 2035 г.

Законът има етапи по пътя, за да може производителите на автомобили да се придържат към целите за емисиите. Следващият етап е през 2025 г., когато производителите на автомобили трябва да намалят емисиите си с 15 % в сравнение с базовата линия, установена през 2021 г.

Марките, които не успеят да постигнат еталона до края на 2025 г., ще бъдат глобени с 95 евро на грам CO2 на километър, отделен над целта, за всеки продаден в блока автомобил, който не отговаря на изискванията.

Най-лесният начин за постигане на новата цел е да се продават повече електрически превозни средства, но това е по-сложно, отколкото изглежда. Процентът на приемане на електромобили се задържа, тъй като производителите на автомобили се насочват към масовите потребители, а не към ранните потребители. Притесненията, свързани с пробега и липсата на инфраструктура, са на първо място в списъка с опасения, следвани от цената.

Западните автомобилни производители се фокусират върху луксозните и по-скъпи електромобили, за да подпомогнат финансирането на прехода.

Къде е Китай във всичко това?

Това отвори вратата за конкуренция от страна на Китай - сега най-големият пазар на електромобили в света. Китайските производители на автомобили се насочиха изцяло към електромобилите, създавайки широка верига за доставки с ниски производствени разходи. Техните автомобили, захранвани с батерии, са по-евтини и са оборудвани с лъскави технологични характеристики, които ги правят примамлива опция.

Компаниите също така се стремят да изнасят за нови пазари, което накара политиците в ЕС и САЩ да поставят прегради под формата на мита. Вашингтон наложи 100-процентна тарифа на произведените в Китай електрически превозни средства, с което на практика затвори пазара им. Междувременно Брюксел наложи мита върху електромобилите в размер от 19 % до 37,6 %.

Но ниските производствени разходи означават, че китайските производители на автомобили все още могат да реализират печалба в ЕС, дори и с допълнителните налози. Няколко от тях се установяват на територията на блока, за да заобиколят митата, като по този начин новите мита се превръщат по-скоро в препятствие, отколкото в бетонна стена.

Как реагират европейските марки?

Като разнообразяват предложенията си към потребителите и се фокусират върху хибридни модели - автомобили, които имат едновременно двигатели и батерии. По данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) хибридно-електрическите модели са единствените автомобили, чийто пазарен дял е нараснал през май и юни, като общият им пазарен дял е достигнал почти 30 %.

През юли Stellantis обяви, че произвежда 30 хибридни модела тази година и планира да пусне шест нови хибридни автомобила на европейския пазар до 2026 г.

Но хибридите не могат да постигнат новите цели за емисиите, казва Арун Кумар, партньор в автомобилната практика в консултантската фирма AlixPartners. "Единственият начин, по който те могат да постигнат тези цели, е да преминат изцяло към електрически превозни средства", каза той.

Мъртъв ли е двигателят с вътрешно горене?

Макар че забраната за 2035 г. забранява продажбата на нови автомобили с вътрешно горене, тя няма никакво отношение към автомобилите с ДВГ, които вече се движат по пътищата. Според ACEA средният автомобил в ЕС е на 12 години, а това означава, че милиони автомобили с ДВГ ще продължат да изхвърлят CO2 дълго след 2035 г.

Самата забрана от 2035 г. също изглежда нестабилна.

Дясноцентристката Европейска народна партия зае първо място на изборите за Европейски парламент тази година и едно от ключовите ѝ предложения е да отмени забраната от 2035 г. Нейните евродепутати вече настояват за изключения от забраната, най-вече за синтетичните горива.

Автомобилната сила Германия подкрепя електронните горива, докато Италия иска да се създаде вратичка за биогоривата - теоретично екологични начини за заместване на изкопаемите горива. Това би позволило продажбата на нови автомобили с ДВГ да продължи и след 2035 г.

Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен - член на ЕНП - даде знак, че подкрепя изключението за електронните горива. Постигането на целите на блока за емисиите "ще изисква технологично неутрален подход, в който електронните горива имат роля чрез целенасочено изменение на регламента като част от предвидения преглед", написа тя в предизборния си манифест.

Има ли други възможности?

Обсъжда се още един последен вид гориво: водородът. Най-значимите автомобилни марки, които инвестират във водород, са Toyota, Hyundai и BMW.

Въпреки това водородът не е навлязъл в употреба. В Германия - най-ентусиазираният пазар за леки автомобили с водород - по данни на Националната организация за водород и горивни клетки по пътищата се движат едва 2260 автомобила с горивни клетки в сравнение с 1,5 млн. електрически автомобила.

Водородът изисква и собствена инфраструктура, която до голяма степен липсва по европейските пътища. Това поставя пред водачите още по-сериозни проблеми, свързани с ограниченията в пробега, отколкото при изцяло електрическите превозни средства.

Всичко това води до много трудни времена за европейската автомобилна индустрия - нещо, което ще се отрази на икономиката и политиката на блока. Европейските производители на автомобили "биха могли да се справят много по-добре, но те решиха да не поставят същия акцент върху електрическите превозни средства като китайците и това се отразява на резултатите от продажбите им", казва Пачеко.

ИЗБРАНО