Иван Славов е роден на 14 февруари през 1928 г., завършва Философкия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1956 г., а от 1960 г. е преподавател в катедра „Философия“. Избран е за доцент през 1971 г., а за професор – през 1979 г. Защитава кандидатска дисертация през 1970 г., а от 1976 г. е доктор на философските науки.

Автор е на монографиите: Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем, С., 1972; Кичът (Феноменология, Физиономика и прогностика), С., 1977; Ирония в структурата на модернизма., С., 1979; Марксизъм и естетика., С., 1988; Кич спектър, С., 1990; Цеко Торбов: несломимият кантианец., С., 1992; „Фашизмът“ срещу фашизма., С., 1992; Речник на глупостта., С., 1998.
Съставител и редактор на антологията „Златната решетка (анекдоти)“, 1990.

В периода 1994-1998 г. бе посланик на България в Словакия.

Човешкото присъствие и творческата всеотдайност на проф. Славов дълго ще бъдат пример на подражание сред колегията на Софийски университет. За него цялата академична колегия ще си спомня с дълбоко уважение и искрена почит, посочват от Академичната общност на университета, се казва в изявлението на СУ.

Поклонението ще бъде на 19 февруари (неделя) в 13.00 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища, съобщиха на БТА от семейството на проф. Славов.