На днешния ден Православната църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец, предава БНР.

Българите наричат подвижния Господски празник Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. Според народното поверие, на този ден душите на покойниците, които празнуват Светлото Възкресение Христово, отново се прибират в царството на мъртвите.

Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово. Това е и последният ден, в който православните се поздравяват с "Христос Воскресе!".

В продължение на тези 40 дни Спасителят разяснявал на учениците си същността на Небесното Царство и смисъла на Светото писание. Говорел им и за слизането на Светия Дух - Третото Лице на Бога. В края на спасителната Си мисия, след като беседвал за пореден път с апостолите и Богородица, Христос ги извел в подножието на Елеонската планина, благословил ги и се въздигнал в небесата, подет от облак.

Ранните християни почитат Славното Възнесение на Иисус Христос в пещера на планината, а когато християнството е провъзгласено за официална религия, Църквата започва да отбелязва празника около IV-V век.

Много са православните храмове в страната ни, които отбелязват тържествено празника на Възнесението. Сред тях е "Св. Възнесение Господне" на Царевец.

Възнесение Господне честват с особена тържественост и в старопланинското село Бов, което днес отбелязва 818 г. от основаването си.

Столичният квартал Лозенец също отбелязва днес празника си с тържествена света литургия в храма "Въздвижение на Светия Кръст Господен".