Направи го деликатно, но достатъчно откровено: Подкрепяме България за членство в Шенген, правите усилия за промени, за да влезете, но имате още работа за вършене.

Само преди дни Борисов разпалено обяви в Брюксел, че тези, които ни спират, нямат аргументи, но си ги измислят. Дори скастри ЕС, че не е справедлив – Гърция била вътре с този мигрантски натиск, а при нас – той бил нулев.

След срещата си с Рюте обаче премиерът ни се сниши и просто отбеляза: надяваме се за еврозоната и за Шенген. Всички виждат, че сме надеждна външна граница.

На практика Рюте не промени позицията си, повтаряна многократно още от 2012 г.: два последователни положителни доклада на ЕК за напредъка в спазване на върховенството на закона в България. Досега няма и един такъв, а наблюдението на ЕК е към своя край.

Това, което Рюте публично не каза, е, че Холандия, която е известна като много толерантна, но и много взискателна страна, се опасява от пробив в информационните масиви, до които България би получила пълен достъп. Това са Шенгенската информационна система и Визовата информационна система. Опасява се, че корупцията и липсата на върховенство на закона правят възможен „износът“ на престъпници през отворените граници.

Вече имахме повод да цитираме изказване на политолога Евгений Дайнов, който пред Дир.бг разкри какво му доверили посланици от шенгенски страни - че в България по море всяка седмица влизат еди колко си контейнера и един винаги се губи. По документи влиза, но по документи не излиза.  Прекарват се „изчезнали по документи контейнери, за които ЕС не знае какво има вътре – ядрени бойни глави ли има, или какво”.

По всяка вероятност такива "дефекти" има предвид Рюте с думите: работата още не е свършена и това изисква усилия на много участници в процеса.

Не е само Холандия

Германия също реално е против пълноценното ни членство в Шенгенската зона. Канцлерът Ангела Меркел каза наскоро на Борисов, че не може да се ангажира със срок за членство, което, „слушано“ между редовете, означава, че няма да е скоро, защото България още не е готова.

Нейният баварски коалиционен партньор - Християнсоциалният съюз - пък категорично обяви, че разширяването на Шенген с България не може да става за сметка на сигурността на германските граждани. Не е без значение в случая, че ХСС, който има твърда позиция за имиграцията, поема вътрешното министерство в новия германски кабинет.

От ГЕРБ приеха хладнокръвно липсата на развитие за Шенген. Председателят на комисията по външна политика в парламента Джема Грозданова каза, че „трябва да си доработим нещата по изискванията на Механизма за сътрудничество и проверка“, нещо на което, по думите й, няколко държави държат.

Надеждите са за отваряне на въздушните граници по време на австрийското председателство на ЕС, което е след българското.

Нещо, което може би Германия ще приеме, а Холандия - ако я убедим да вдигне бариерата.