Съдебният процес ще се запомни със скандалния арест на Цонев на 1 април 2010 година, когато тогавашният зам.-градски прокурор Роман Василев го обяви за "абсолютен престъпник" и го застави да застане на колене на земята.

В решението си магистратите пишат директно, че делото е "емблематичен пример" за провокация към подкуп, инсценирана и проведена от следователя Петьо Петров - известен с прякора Пепи Еврото, който сега е шеф на Столичното следствие.

Още по време процеса се появиха сериозни данни, че не подсъдимите, а Петров, който беше основен свидетел, е предложил рушвета от 20 000 евро. Според обвинението е станало обратното - Цонев и Попов, с посредничеството на Сантиров, притискали следователя да "смачка" разследване по договора на МО за закупуване на комуникационна система "Странджа 2".

Нито една от съдебните инстанции обаче не прие тезата на държавното обвинение, напротив категорични са, че "че без активната намеса на Петров, подсъдимите Сантиров и Попов не биха се ангажирали в извършването на инкриминирания им корупционен акт, в който е било въвлечено и името на Цонев".

"Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на св. П. П. ( Петьо Петров - б.р.) под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение. Твърденията в протеста, че при изграждане на изводите за проявена от св. П. П. провокация въззивният съд превратно е оценявал или игнорирал съдържанието на доказателствените средства, са крайно неиздържани и несъответни на действителното положение и доказателствения анализ, направен от САС", пише в решението на съдебния състав с председател Татяна Кънчева.

Магистратите посочват, че Апелативният съд е имал задължението да анализира всички фактически и правни елементи, които обуславят разграничаване на провокацията от законните форми на разследване и в мотивите си да изрази по ясен начин позицията си по въпроса - имало ли е полицейска провокация и било ли е допуснато по този начин нарушение на правото на справедлив процес.

"Основополагащ е принципът, че вътрешното право и съдебна практика не следва да толерират употребата на такива доказателства за осъждане на подсъдимия за престъпление, което той не би извършил без недопустимата намеса на агенти под прикритие, свързани с държавните служби, които в такива случаи имат ролята на провокатори. Само намаляване на наказанието на подсъдимото лице, възприемано като подход в някои европейски държави, не е достатъчно ефективно средство за преодоляване на негативния ефект от употребата на подобни доказателства", мотивират се от ВКС.

Според съдиите протестът на прокуратурата е "хаотичен" и със затруднение са идентифицирали основните насоки, излижени в него.

От ВКС посочват още, че анализът на проведените и записани разговори между подсъдимите и свидетеля следовател Петров показват, че още при първоначалните контакти идеята за даване на подкуп съвсем не е възникнала самостоятелно при всеки един от подсъдимите, а очевидно е била "имплантирана от св. П. П. чрез неговото последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС".

"Обстоятелството, че подсъдимият С. (Сантиров) се е поддал и се е съгласил да посредничи, а впоследствие подсъдимият П. (Попов) е обсъждал детайли от предложената му от св. П. корупционната сделка, не променя по никакъв начин безспорно установеното положение за осъществената от св. П. провокация, без която случаят не би имал това развитие", пише още в съдебното решение.