Десетки почетоха паметта на режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева

"Изключително лъчезарна, добронамерена, с визия, с дух. Беше много, много истински човек и най-вече - висок артист",каза художникът Греди Асса

Снимка: Колаж на Лилия Чалева

Десетки почетоха паметта на режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева

17:35 | 27 април 2024 | Редактор : Лилия Чалева 0 1580 Снимка: Колаж на Лилия Чалева

Десетки приятели, близки и колеги почетоха паметта на режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева.

Виж още Напусна ни режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева

Тя почина на 84-годишна възраст на 23 април, а поклонението се състоя днес в столичния храм "Свети Седмочисленици".

"Израснали сме с нейните филми, с нейната усмивка, с нейния талант, с нейната изключителна душа", каза певицата Йорданка Христова пред БНР.

"Изключително лъчезарна, добронамерена, с визия, с дух. Беше много, много истински човек и най-вече - висок артист", допълни я художникът Греди Асса.

Мариана Евстатиева-Биолчева е родена на 29 август 1939 г. в Габрово. Изучава кино и телевизионна режисура във Филмовата школа в Лодз (Полша) в средата на имена като Анджей Вайда, Роман Полански, Кшищоф Зануси. Работи в киноцентъра Бояна от 1971 до 1992 г. Дебютира с документално кино, а нейният първи игрален филм е "Тигърчето" (1973), следват "Мигове в кибритена кутийка" (1979), "Похищение в жълто" (1981), "Дяволското оръжие"(1982), по сценарий на Боян Биолчев, "Горе на черешата" (1984), "Търси се съпруг за мама" (1985), "Амиго Ернесто" (1986), "Племенникът чужденец"(1989).

За телевизия снима филмите "Отрова в извора" (1985), "Не се мотай в краката ми" (1987), "Здравей, бабо" (1991), детската новела "Сватбата"(1997) и сериалите "Синята лампа" (1974), "Сбогом, любов" (1975), "Мъже без мустаци" (1989), "Мили, бате - писмата на един дакел" (2001), "Принцът и просякът" (2005), сериала "Людмил и Руслана" (2008) и др. Последният й филм "Принцът и просякът" печели три международни награди в Санкт Петербург и Минск.

Общо Мариана Евстатиева-Биолчева е автор на повече от 30 документални и научнопопулярни и около 20 игрални и телевизионни филма. В своето творчество тя изследва вътрешния свят на човека, моралните, психологически и обществени проблеми, влиянието на социалното насилие и цивилизационните и политически промени върху морала на човешките ценности. Много от нейните произведения отдавна са се превърнали в българска класика за деца.

От 1996 г. тя преподава в Нов български университет, където от 2007-а е почетен професор, а от 2002 г. е председател на Художествения съвет на БНТ. Професор е по кино и ТВ режисура, директор на магистърска програма по кино и ТВ.

ИЗБРАНО