В Германия се очаква населението да намалее с 8 процента през следващите едно-две десетилетия.

За бившите комунистически страни в Източна Европа, където населението намалява още по-бързо, а икономиките преживяват трудности, притокът на мигранти като че ли би бил доста удачно решение.

Но не и ако попитате хората там, пише в. "Ню Йорк таймс" в кореспонденция от София, съобщава БТА.

Вестникът цитира българския вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, според когото българите не са особено склонни страната им да приема повече мигранти. Настроенията тук по-скоро са, че има твърде много, а не твърде малко имигранти, казва той.

Това е парадоксът на миграционната криза в Източна Европа. Макар районът да е изправен пред най-страшната демографска имплозия на континента, той се съпротивлява най-силно срещу приемането на мигранти.

От една страна сред източноевропейците има силно усещане за заплаха, която крие имиграцията, а от друга, заради трайната комбинация от отслабващи икономики и корумпирани правителства тези страни не са особено привлекателни за мигрантите.

Всъщност България се оказва непривлекателна дори за българите, които, както и мигрантите, масово се насочват към по-благоденстващите части на Европа. Според най-новия годишен доклад на ООН за населението на Земята всичките десет страни в света, където се очаква населението да намалее най-много до 2050 г., са в Централна и Източна Европа, а България заема челното място.

При все това антиимигрантските настроения в района са силни, а хората се опасяват, че вълната от мигранти, стичащи се в Европа от Близкия изток, Афганистан и къде ли не, ще унищожи крехките местни икономики и ще отслаби националната култура.

Според президента на варшавската фондация "Стефан Батори" Александер Смолар, би било рационално и прагматично тези страни да се възползват от миграцията.

Трябва да имаме предвид обаче, че за разлика от западните страни, на тези държави никога не им се е налагало да разработват голяма имиграционна политика. Страните от Източна и Централна Европа никога не са били страни на имиграция, а по-скоро на емиграция, обяснява той.

Това важи и за сегашната ситуация, особено за държави като България, които бяха приети в Европейска съюз и чиито граждани получиха възможност да пътуват по-свободно.