Това заяви министърът на финансите Румен Порожанов по време на представянето на мотивите за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2014 г. пред водещи икономисти и финансови анализатори от неправителствения сектор и от академичните среди днес в Министерството на финансите, съобщи пресцентърът на МФ.

Днес бизнес и синдикати отказаха да участват в НСТС под предлог, че не са запознати с документите по актуализацията. От бизнеса са твърдо против прекрояването на бюджета. Лидерът на БСП Михаил Миков също е отказал да го обсъжда с Порожанов.

В най-обща рамка актуализацията предвижда понижение на ръста на икономиката до 1.5%, повишение на дефицита до 4% и нов държавен дълг от 4.5 млрд. лв. Пари ще получат МВР, НЗОК и Агенция "Пътна инфраструктура". Заделя се и резерв, свързан с КТБ.

Министърът на финансите отбеляза като изоставане на приходите и влошаване на икономическата среда. Те са причинени от политическа нестабилност и липса на инвестиции.

Порожанов припомни, че министерствата е трябвало да работят с 22% намален бюджет - 12% са редуцирани още при планирането на бюджета заради осигуряването на ресурс за Публичната инвестиционна програма, 5% е бил заложеният буфер за ведомствата и допълнителни 5% икономии са наложени през юли тази година след приемането на актуализацията на бюджета на НЗОК.

Финансовият министър обясни, че министерствата са заявили 1 млрд. лв. недостиг на средства до края на годината и то след минимизиране на заявените разходи до нормални граници, необходими за функционирането на ведомствата. Според Порожанов повечето проблеми са в нереформираните структури.

Министърът посочи, че предложеното повишение на тавана на дълга в актуализацията на бюджета е и с превантивна цел. Предвидено е осигуряване на допълнителен дълг в размер до 4,5 млрд. лв. за 2014 г. за финансиране на по-високия дефицит и за осигуряване на надежден буфер за ликвидна подкрепа на банковия сектор.

"4,5 млрд. лв. нов държавен дълг не го намирам за добро решение", каза проф. Христина Вучева.

Според нея би трябвало единственото увеличение на дълга да прави следващото правителство, след като премисли каква част от този дълг е свързана с необходимост от попълване на фискалния резерв. По думите ѝ приоритет трябва да бъде възстановяването на доверието в банковата система.

Според съветника на премиера Георги Близнашки проф. Ганчо Ганчев бюджетът по същество вече е актуализиран. Приходната част не може да бъде изпълнена, а разходната вече има корекции.

„Сигналът, който изпращаме към чужбина и към инвеститорите е по-скоро негативен. В средата на годината покрай политическата криза, която имаме в страната, държавните финанси се влошават чувствително на фона на това, което е заложено в началото на годината в бюджета”, категоричен е икономистът от ИПИ Петър Ганев.