Председателят на Народното събрание Цецка Цачева съобщи в пленарна зала тъжната вест за смъртта на първия демократично избран президент на България (1990 г. до 1997 г.), след което депутатите почетоха с едноминутно мълчание паметта на Желев.

"Напусна ни президентът Желю Желев, чиято държавническа дейност винаги ще свързваме с началото на демократичните процеси в България. Той беше образец за гражданско и интелектуално достойнство, безкомпромисно предан на свободата и демокрацията", каза тя от парламентарната трибуна.

Вижте снимки >>>

Цачева добави, че приносът на Желев за демократичния напредък и европейския път на България винаги ще бъде помнен и почитан от обществото ни.

"Желю Желев е символ на това, че в България никога промените не се изродиха в напрежение – било между етноси, било между политически течения или граждански групи", обяви председателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев.

Според него президентът Желев ще остане в българската история като един от хората, благодарение на които, с всички неудачи, никога не сме се отклонили от пътеката на демокрацията и гражданския мир.

"Членовете и симпатизантите на ДПС искрено обичаха д-р Желев, защото макар той да бе основател и първи председател на СДС, по-късно вече избран за президент, той се издигна до висотата да бъде президент на всички български граждани – един истински обединител на нацията", коментира лидерът на ДПС Лютви Местан, цитиран от БГНЕС.

По думите му, ако има български политик символ на демокрацията – това е Желев.

Председателят на БСП Михаил Миков заяви, че днес си е отишла изключителна личност, която участва в прехода и въпреки политическите му възгледи, които не винаги можели да бъдат споделяни, той бил почтен човек, който искал добро бъдеще за България.

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов заяви, че с всички особености на времето, в което живееше и работеше, Желев е бил човек, поел властта в трудно време, който опитвал да търси компромиса и разумното действие, предаде "Фокус".

„За всеки от хората, които се занимават с политика, може да се каже всичко. Редно и нормално е да си спомняме полезните неща, които се случиха по негово време – опитите да се успокои обществото, ако щете и дори това, че по негово време и инициатива България влезе активно в балканската политика и показа, че има амбиция да има роля на Балканите”, подчерта Каракачанов.

Плевнелиев: Тежка загуба за световната демократична общност

В съболезнователно писмо до близките на Желю Желев президентът Росен Плевнелиев написа, че кончината на големия българин, политик, държавник и човек е тежка загуба за България и за световната демократична общност.

„С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме - на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите – за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи. Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма. Първият демократично избран президент на България е символ на мирния преход, на толерантността и на търсенето на национално съгласие, за да имаме всички ние, като българи и европейци, своето достойно бъдеще“, написа Плевнелиев.

Борисов: Ще има държавно погребение

Премиерът Бойко Борисов също изказа съболезнования на близките на Желев.

„Позволете ми да се присъединя към скръбта за Жельо Желев. Старите хора казват, че Господ прибира първо добрите хора. Министерски съвет и Президентството ще подготвят държавно погребение", каза той пред журналисти.

Стоянов: Отказа се от материално облагодетелстване

Президентът (1997-2002 г.) Петър Стоянов заяви в съобщение до медиите, че Желев бе категоричен защитник на утвърждаване на демократичните ценности и върховенството на закона:

"Д-р Желю Желев без всякакво колебание отстояваше желанието на България да се завърне отново в семейството на европейските народи. Гражданите ще го запомнят с неговата честност, почтеност и отказ от материално облагодетелстване. С книгата си "Фашизмът" Желю Желев спечели признанието на българската интелигенция преди промените, а с дейността си като политик след това, уважението не само на българския народ, но и на европейския политически елит".

Първанов: Желев е знакова фигура на дисидентството

Президентът (2002-2012 г.) Георги Първанов заяви, че българският обществен и политически живот, българската държавност са загубили един от ярките свои радетели и лидери.

"Д-р Желев бе един от първите, дръзнали да се противопоставят на предишната система, авторът на книгата "Фашизмът", инициатор на Клуба за гласност и преустройство, и на Съюза на демократичните сили, негов пръв председател. Това му отреди заслужено място сред знаковите фигури на дисидентството в Източна Европа", коментира той.

По думите му отличителна черта на Желев като политик и държавник била неговата принципност, политическа смелост и решимост да отстоява своите позиции, дори когато са в разрез с подкрепящото го политическо статукво. Не робувал на догми и авторитети, търсел диалог и съгласие по най-значимите цели и приоритети, и особено по европейския избор и бъдеще на страната.

"Остро бе неговото чувство за държавност, за отстояване на националните интереси. Той беше радушно и с уважение приет и на Запад, и на Изток, и тук, на Балканите. Макар че съдбата му поднесе не едно изпитание, в човешки план д-р Желев си остана в представата на мнозинството българи като честен и скромен човек. Беше земен, властта не го изкуши, не го съблазни. Живееше като всички хора – без лукс и привилегии. Запази авторитет и достойнство до края на своя живот. Това му извоюва може би най-ценния – моралният капитал", казва още Първанов.

Световните медии

Агенция Ройтерс и Асошиейтед прес съобщиха, че Желев е бил известен и като философ и дисидент от времето на управлението на Комунистическата партия в страната.

Ройтерс припомня, че той издава книга през 1982 г., наречена "Фашизмът", която само три седмици след издаването си е забранена и нейни копия са изтеглени от библиотеките и книжарниците. Причината е, че в нея Желев свързва комунистическата власт с фашистката администрация в България по време на Втората световна война.

Агенцията допълва, че президентът е бил член на Българската комунистическа партия в своята младост, но през 1956 г. е изключен заради дисидентски възгледи.