Прокуратурата е осъдена да плати 100 000 лв. на оправданите за крадените танкове "Майбах“

Държавното обвинение ще трябва да плати повече, отколкото са стрували военните машини

10:40 | 26 септември 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 82 9485 Снимка: Shutterstock

Прокуратурата е осъдена да плати общо 100 000 лева обезщетения на двама от оправданите по делото за кражба на танкове "Майбах". Проверка на "Лекс" показа, че след като процесът за танковете приключи след близо 9 години с оправдателни присъди, бившият военен Алексей Петров и германецът Матеус Майер са завели и спечелили дела срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

И двамата са искали да бъдат обезщетени с по 150 000 лева за претърпените от широко отразявания процес неимуществени вреди, а Петров е претендирал и близо 11 000 лева разноски.

Скандалните разкрития за кражбата на танкове бяха оповестени в края на 2007 г., а първоначално бившият зам.-шеф на поделението в Ямбол Алексей Петров и третият подсъдим по делото германец Томас Гмайер бяха осъдени на по 4 години затвор, докато Матеус Майер получи условна присъда. Тезата на обвинението беше, че машините са изнасяни в чужбина, защото представляват интерес за колекционери, а двамата германци - музейни експерти, дошли в България именно с тази цел. Ставаше дума за вкопани в земята немски танкове "Панцер" IV от Втората световна война с двигатели "Майбах". След първоначалните присъди Военно-апелативният съд върна делото и последва оправдаване и за тримата подсъдими на три инстанции, като делото приключи окончателно преди 3 години.

На две инстанции след това Алексей Петров спечели делото по ЗОДОВ, а Бургаският апелативен съд му присъди обезщетение от 60 000 лева за неимуществените вреди, както и 10 800 лева за разноските. Върховният касационен съд пък реши наскоро да допусне касационно обжалване единствено по искането на прокуратурата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.

В хода на делото майор Петров е представил доказателства, че процесът срещу него е бил широко отразяван, бил е показван как го водят в съдебна зала с белезници и случилото се сринало авторитета му. Приятели и колеги са отдръпнали, започнали подигравателно да се обръщат към него с "Альоша танкиста". Случаят тотално обърнал живота му, като преди това бил отдаден на армията, патриотично настроен офицер.

Първоначално Окръжният съд в Сливен му присъжда 80 000 лева за страданията и 10 800 лева за разноски, но след това апелативните съдии в Бургас намалиха обезщетението за неимуществени вреди до 60 000 лева. Според тях няма доказателства, че Петров не е могъл да си намери работа след напускането на армията и не е имал достатъчно пари, а като доказателство за това е посочено, че е получил обезщетение при напускането от 30 000 лева, а след това работел като управител на мебелна фирма.

От своя страна, германецът Матеус Майер вече окончателно спечели делото срещу прокуратурата, която е осъдена да му плати обезщетение от 30 000 лева. В този случай ВКС не видя никакви основания за допускане до касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд.

В него бургаските съдии прецениха, че Майер трябва да бъде обезщетен за задържането под стража за две седмици, за негативите от широкото отразяване на процеса, който продължи 8 години и половина, както и за това, че е бил обвинен в чужда държава, далеч от близките си. Съдът е оценил и пенсионната възраст на Майер, който е на 67 години, като пише, че заради това понася по-тежко негативите от неоснователното обвинение.

Според съдиите справедливото обезщетение е дори 35 000 лева, но то е намалено с 5000 лева, защото в хода на процеса германецът се е отклонил от адреса в Ямбол, където е трябвало да бъде и е заминал за Германия. Това стана причина за издирването му и последвалото производство по екстрадиция, което съдът оценява като съпричиняване на забавения изход на делото. Съдиите в Германия при отказаха екстрадицията с мотив, че е липсвало намерение за кражба.

В крайна сметка прокуратурата ще трябва да плати повече на оправданите, отколкото са стрували въпросните танкове. В хода на делото стана ясно, че те дори не са се водели на отчет като редовни танко-огневи точки, а като легендировачни. Затова и вещите лица са им дали само сантиментална стойност.

"Както е известно, за реализиране на наказателна отговорност за престъпно отнемане на чужди вещи е релевантна средната пазарна цена, каквато инкриминираното имущество не притежава (поради статута им на излишни за армията и снети от отчет с цел да бъдат бракувани)", се казваше в оправдателното решение на ВКС. Нещо повече, върховните съдии подчертаха, че дори армията не е констатирала липсата на старите танкове, тъй като установените впоследствие наличности дори надхвърляли броя на водените на отчет.

"Друг е въпросът, че бракуваната военна техника е ценна с оглед на нейната историческа и културна стойност, многократно превишаваща стойността ѝ на материален актив, и именно тази ѝ ценност е привлякла вниманието на немските музейни експерти", се казваше в решението на ВКС.

ИЗБРАНО