Правителството с нова концепция за наказанията за следващите 5 г. - засилва се пробацията

Необходима е актуализацията на размера на глобите, настояват авторите на проекта

13:45 | 7 май 2020 | Редактор : Антония Чорева 17 2127 Снимка: "Булфото"

Министерски съвет одобри Концепция за наказателна политика за периода 2020 - 2025 г.

Концепцията е разработена въз основа на анализ на цялостната актуална картина на криминогенната среда и на преценка на ефективността и идентифициране на проблемните области на прилаганите към момента наказателноправни инструменти.

Проектодокументът, изработен от Министерството на правосъдието, получи широка обществена подкрепа от представители на магистратурата, адвокатурата, академичната общност, МВР, неправителствения сектор, дипломатическия корпус и членове на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система по време на общественото му обсъждане на 5 март, съобщават от Министерски съвет.

"Променените обществено-политически и социално-икономически условия, включително в световен мащаб, извеждат нови предизвикателства за справяне с престъпността, като например борбата срещу тероризма, незаконната миграция и др. Обществената опасност на някои деяния, включени в Особената част на Наказателния кодекс, е отпаднала. В европейски мащаб също се наблюдава тенденция за декриминализиране на деяния с намалена обществена опасност", пише в концепцията.

Концепцията предлага да се направи внимателна преценка на адекватността на предвидените наказания при съобразяване на обществената опасност на значителна част от съставите в НК, при придаване на по-голяма значимост на административнонаказателната репресия, като неразделна част от наказателната политика на държавата.

С цел да се усъвършенства системата на наказанията и постигането по-резултатна и превантивна превъзпитателната цел се предлага преосмисляне на необходимостта от налагането на ефективно лишаване от свобода по отношение на лица, извършили деяния с ниска обществена опасност и разширяване обхвата на наказанието "пробация", като алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок.

Предлага се балансиран подход при криминализацията като в нея се критикува тенденцията през последните години непрекъснато да се завишават наказанията. Според авторите на документа постоянното увеличаване на размера на наказанията не позволява те да бъдат адекватно отражение на естеството и степента на обществената опасност на престъпното поведение. И, базирайки се на статистиката, изтъкват, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността.

В концепцията се казва още, че "наказателната репресия няма положително влияние върху безработицата и ниските доходи като специфични криминогенни фактори, поради което е неефективно средство за справяне с обусловената от тях престъпност". Добавя се, че за някои хора стандартът на живот в затвора е по-добър от този, който имат навън, и това е стимул за формиране на трайно престъпно поведение, пише правният сайт lex.bg.

Според тях трябва да се преосмисли необходимостта от налагането на ефективно лишаване от свобода на извършителите на деяния с ниска обществена опасност, защото неоправданото изолиране на осъдените пречи на нормалното развитие на обществото - участие в пазара на труда, образование, създаването на семейства и др. А тези процеси се отразяват отрицателно на икономиката не само докато осъдените лица изтърпяват наказанието си, а и след това - поради намалената възможност за наемане на работа на вече осъждани лица.

Концепцията залага на повишаването на ефективността на пробацията, която сега се налага рядко, от което може да се направи извод, че съдът не намира резултатите от нея за задоволителни. В документа се посочва, че по-широкото ѝ прилагане, съчетано с по-качествени резултати, би могло да я превърне в предпочитана алтернатива на лишаването от свобода за кратък срок, доколкото при нея десоциализиращият ефект е слаб, а рисковете от социално отпадане - ниски. Адекватно изпълняваната пробация, включваща разнообразни мерки (общественополезен труд, срещи с пробационен служител, обучителни курсове, програми за въздействие), ангажира огромна част от времето на осъдения, се казва още в концепцията.

Авторите отбелязват, че при определени състави има твърде голяма разлика между минимума и максимума на лишаването от свобода. И дават пример с транспортните престъпления - чл. 343, ал. 3, т. "б" НК.

Други пък предвиждат необосновано леко наказание, като сериозно е подценена обичайната обществена опасност на деянието - например при квалифицираните състави на трафик на хора, измама, незаконосъобразно производство на взривни вещества и оръжия.

В концепцията се препоръчва за престъпленията, свързани с наркотици, които са с ниска обществена опасност - за държане на дрога от наркомани, да не се пренебрегва пробацията.

Авторите посочват, че е необходима актуализация на размера на глобите. Отбелязват, че в много случаи той е от 100 до 300 лева, което пък е далеч по-малко от предвидените в чл. 78а от НК при освобождаване от наказателна отговорност. И предлагат и ново разрешение по отношение на глобата - тя вече да не е с фиксирани граници в закона, а да се определя от съда като процент от получаваното от осъдения възнаграждение за определен период от време.

Освен това те изтъкват, че има редица състави на престъпления, които вече са неприложими, като чл. 225 НК, който инкриминира спекулативната търговия.

Освен "заличаването" на такива състави, се предлага да се премахне и най-тежкото наказание по българския закон - доживотният затвор без право на замяна. "Това наказание в същността си не се различава от наказанието доживотен затвор, като единствената разлика е в отчитането на потенциалната поправимост на осъдения, когато се допуска неговата замяна. Съществуването на такава възможност в принципен план би могло да бъде фактор за стимулиране на осъдения към положителна промяна", посочват авторите.

Принципите на настоящата концепция за наказателна политика са в синхрон с основните положения на съвременното наказателно право, като водещи сред тях са: аргументираност, съвместимост и последователност на извършването на законодателни промени; съразмерност на наказанията; повишаване на участието на пострадалите в наказателния процес и насърчаване на възстановителното правосъдие; съответствие на правната уредба със задължителните за България стандарти според правото на Европейския съюз и международното право в наказателната област.

Целта е повишаване на ефективността на наказателната репресия, усъвършенстване на системата на наказанията и повишаване на общественото доверие в наказателното правосъдие.

ИЗБРАНО