Изтичане на информация развихри скандал: Как Макрон и еврокомисар тайно помагали на Uber

10:42 | 11 юли 2022 | Редактор : Денис Коробко 82 8403 istockphoto.com

Мащабно изтичане на информация разкри как висши политици тайно са помагали на Uber, съобщи Би Би Си.

Файловете показват, че президентът на Франция Еманюел Макрон е бил на "ти" с основателя на Uber Травис Каланик, а бившият еврокомисар Нели Крус тайно е лобирала за фирмата. Хиляди изтекли файлове разкриват как фирмата е ухажвала висши политици и колко далеч е стигнала, за да избегне правосъдието. Те също така показват как бившият шеф на таксиметровата фирма лично е наредил използването на "изключвател", за да попречи на полицията да получи достъп до компютрите.

Uber твърди, че нейното "поведение в миналото не е било в съответствие с настоящите ценности" и днес тя е "различна компания".

Изтеклите в британския в. "Гардиън" досиета представляват съвкупност от над 124 000 записа, включително 83 000 имейла и 1000 други файла, включващи разговори, обхващащи периода от 2013 г. до 2017 г.

Досиетата бяха споделени и с Международния консорциум на разследващите журналисти и редица медийни организации. Те разкриват за първи път как лобистката дейност и връзките с обществеността на стойност 90 млн. долара годишно е търсела приятелски настроени политици, за да помогнат в кампанията ѝ за разрушаване на европейската таксиметрова индустрия.

Докато френските таксиметрови шофьори организират протести по улиците срещу Uber, Макрон, който сега е президент, е бил в приятелски отношения с противоречивия шеф на Uber Каланик и му казва, че ще реформира законите в полза на фирмата.

Безмилостните бизнес методи на Uber бяха широко известни, но за първи път досиетата дават уникална вътрешна представа за това докъде е стигнала компанията, за да постигне целите си.

Те показват как бившият еврокомисар по цифровите технологии Нели Крус, един от топ чиновниците в Брюксел, е водила преговори да се присъедини към Uber преди края на мандата си - и след това тайно е лобирала за фирмата, което е потенциално нарушение на етичните правила на ЕС.

По онова време Uber беше не само една от най-бързо развиващите се компании в света, но и една от най-противоречивите, преследвана от съдебни дела, обвинения в сексуален тормоз и скандали за нарушаване на сигурността на данните.

В крайна сметка на акционерите бяха недоволни и Травис Каланик беше принуден да напусне през 2017 г.

През август 2014 г. амбициозният бивш банкер Еманюел Макрон току-що е назначен за министър на икономиката. Той вижда в Uber (компанията стартира бизнеса си в Европа в Париж) източник на растеж и крайно необходими нови работни места и решава да помогне.

През октомври същата година той се среща с Каланик и други ръководители и лобисти. Тази среща поставя началото на дългогодишна, но малко разгласявана дейност като защитник на интересите на противоречивата фирма в правителството.

"Еманюел" и "Травис" скоро са минали на "ти" и са се срещали поне четири пъти, показват файловете - в Париж и по време на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

В един момент Uber пише на Макрон, че е "изключително благодарен". "Откритостта и гостоприемството, които получаваме, са необичайни в отношенията между правителството и индустрията".

Френските таксиметрови шофьори са особено разгневени от стартирането през 2014 г. на UberPop - услуга, която позволяваше на нелицензирани шофьори да предлагат превози, при това на много по-ниски цени.

Съдилищата и парламентът забраняват услугата, но докато оспорва, Uber не спира да я предлага. Макрон не смята, че UberPop има бъдеще, но се съгласява да работи с компанията за преработване на френските закони, уреждащи други нейни услуги.

"Uber ще предостави план за регулаторна рамка за споделеното пътуване. Ще свържем съответните ни екипи, за да започнем работа по осъществимо предложение, което може да се превърне в официална рамка във Франция", се казва в имейл от Травис Каланик до френския президент.

На 25 юни 2015 г. протестите стават насилствени, а седмица по-късно Макрон изпраща на Каланик текстово съобщение с очевидно предложение за помощ. "Ще събера всички следващата седмица, за да подготвим реформата и да коригираме закона". Същия ден Uber обявява спирането на дейността на UberPop във Франция.

Месеци по-късно г-н Макрон подписва указ за облекчаване на изискванията за лицензиране на шофьорите на Uber.

Степента на взаимоотношенията на сегашния президент на Франция със спорната фирма, която работи в нарушение на френското законодателство, не беше разкрита досега.

Говорител на Макрон заяви в имейл: "Функциите му естествено го накараха да се срещне и да общува с много компании, ангажирани с рязката промяна, която настъпи през тези години в сектора на услугите и която трябваше да бъде улеснена чрез отключване на административни и регулаторни пречки."

Uber заяви, че "спирането на UberPop по никакъв начин не е било последвано от по-благоприятни разпоредби", а новият закон, влязъл в сила през 2018 г., е довел до приемането във Франция на "по-строги разпоредби", които "по никакъв начин не са били изгодни за Uber".

"Тайно споразумение", противоречащо на "всички наши правила" и "разграбване на страната". Така коментираха френски леви депутати публикуваните в медии разкрития за връзки между президента Еманюел Макрон и компанията Uber, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Цитирайки множество свидетелства и документи, френският всекидневник "Монд" стига до заключението, че в Берси е било сключено тайно споразумение между Макрон и Uber. "Монд" пише за срещи в кабинета на Макрон (по онова време министър на икономиката), множество комуникации (разговори на живо и по телефона, както и есемеси) между представители на френския клон на Uber и Макрон.

Медиите посочват някои практики, целящи да помогнат на американската компания да консолидира позициите си във Франция. На Uber например било подсказано да представи промени пред депутатите.

Лидерката на парламентарната група на лявата партия "Непокорна Франция" Матилд Пано заяви в Туитър, че случилото се е "разграбване на страната". Според нея Макрон е действал едновременно в качеството си на министър и на "лобист на американска мултинационална корпорация, целяща да дерегулира трайно правото на работа".

Файловете разкриват също така как отношенията на Uber с един от висшите европейски чиновници, заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус, са започнали значително по-рано и са били по-дълбоки, отколкото беше известно досега, което я поставя в очевидно нарушение на правилата на поведение на комисарите.

Оказва се, че тя е водила преговори за присъединяване към консултативния съвет на Uber още преди да напусне последния си европейски пост през ноември 2014 г.

Правилата на ЕС гласят, че комисарите са длъжни да спазват т.нар "период на охлаждане", който продължава 18 месеца, като всяка нова работа, която започват, трябва да бъде одобрена от Еврокомисията.

Като комисар Крус се занимава с политиката в областта на цифровите технологии и конкуренцията и изигра водеща роля в налагането на огромни глоби на Microsoft и Intel.

Но от всички компании, в които можеше да работи след напускането си, Uber е особено противоречив избор.

В родната ѝ Нидерландия услугата за споделено пътуване UberPop също беше предизвикала правни и политически проблеми.

През октомври 2014 г. шофьори на Uber бяха арестувани, а през декември същата година съдия в Хага забрани UberPop, заплашвайки с глоби до 100 000 евро. През март 2015 г. холандската полиция нахлу в офиса на Uber в Амстердам.

В имейли се казва, че Крус се е обаждала на министри и други членове на правителството, за да ги убеди да съдействат по време на обиска. По време на друг обиск седмица по-късно Крус отново се е свързала с холандски министър, и по думите в един имейл от досиетата е "тормозила" ръководителя на холандската държавна служба.

Във вътрешен имейл на служителите се препоръчва да не обсъждат открито неофициалната ѝ връзка: "Нейната репутация и способността ни да договаряме решения в Нидерландия и другаде ще пострадат от всякакви случайни шеги в офиса или извън него".

Досиетата показват, че компанията е искала Крус да предаде съобщенията на кабинета на нидерландския премиер Марк Рюте.

Тя също така пише до Временния комитет по етика на Комисията с искане за разрешение да се присъедини към консултативния съвет на Uber преди изтичането на 18-те месеца и се обръща към председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер. Това е било отказано, но документите показват, че Крус е продължила да помага неофициално на компанията до обявяването на нейното назначение, малко след като е изтекъл периодът на изчакване.

Това подчертава, че Крус е била в "явно нарушение" на правилата, казва Алберто Алемано, професор по право на Европейския съюз в университета "Жан Моне" в Париж.

"Вие доказвате факта, че правите нещо, което не ви е позволено да правите", казва той пред Би Би Си. "Защото, ако тя не е поискала непременно разрешение, все още може да се твърди, че има сива зона. Но сега тя вече не съществува".

Крус отрича да е имала каквато и да е "официална или неофициална роля в Uber" преди май 2016 г., когато е изтекъл периодът.

Тя твърди, че като еврокомисар е взаимодействала с множество технологични компании, "винаги водена от това, което смята, че би било от полза за обществения интерес".

В частен план ръководителите на Uber изразяват едва прикрито пренебрежение към други избрани чиновници, които не са били толкова възприемчиви към бизнес модела на компанията, пише в. "Гардиън".

След като германският канцлер Олаф Шолц, който по това време е кмет на Хамбург, се противопостави на лобистите на Uber и настоя да се плаща минимална работна заплата на шофьорите, един от ръководителите каза на колегите си, че е "истински комик".

А когато тогавашният вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, по това време поддръжник на Uber, закъснял за среща с компанията на Световния икономически форум в Давос, Каланик изпратил текстово съобщение на свой колега: "Накарах моите хора да му кажат, че всяка минута закъснение е една минута по-малко, която той ще има с мен".

След срещата с Каланик, Байдън изглежда е променил подготвената си реч в Давос, за да спомене главния изпълнителен директор, чиято компания ще даде на милиони работници "свободата да работят толкова часове, колкото желаят, да управляват собствения си живот, както желаят".

ИЗБРАНО