3 часа продължи изслушването на Екатерина Захариева в ЕП, чака се решението (снимки)
Кристиан Елер от ЕНП първи се обърна към Захариева с думите: "Първо - добро утро, госпожо кандидат за еврокомисар. И второ - поемете си дълбоко въздух. Това не е съд, а изслушване".
Три часа продължи изслушването на българския кандидат за еврокомисар с ресор "Стартъпи, изследвания и иновации" Екатерина Захариева в Европейския парламент.
То започна в 10 часа в сградата "Йожеф Антал" на ЕП в белгийската столица, като в залата присъстваха 23 български журналисти и над 40 евродепутати от различните политически групи.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК>>>
Изслушването на Захариева стартира с минута мълчание в памет на жертвите на наводненията във Валенсия, след което започна встъпителното изказване на кандидата за български еврокомисар. Първоначално Екатерина Захариева говори на български език. Тя обяви, че ще създаде Европейски форум за иновации и изследвания и ще настоява за по-голяма роля на жените в тези области, ако бъде избрана.
"За мен е голяма привилегия да бъда днес сред вас, до неотдавна бях в една друга сграда, на българския парламент. Благодарение на този си опит изпитвам най-дълбоко уважение към тази институция, каквато е Европейският парламент. За мен е голяма чест, че получих доверието на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, която ми повери този стратегически ресор. Областта на политиката, за която съм предложена, е в основата на европейската програма за конкурентоспособност. Изследванията и иновациите трябва да са в сърцето на по-силна Европа", започна изказването си тя.
По думите й успехът на Европа зависи от сътрудничеството между различните й части. Захариева открои пет свои приоритета в бъдещия си ресор, сред които план за насърчаване на ролята на жените в иновациите, стартъпи и науката, както и утвърждаване на изкуствения интелект в науката. Кандидатът за български еврокомисар подчерта и необходимостта от постигане на целта от 3 процента от БВП за научни изследвания и иновации (R&I), като заяви: "Днес сме само на 2,3 процента и това очевидно не е достатъчно".
"Трябва да спрем изтичането на европейски иновации", призова тя, като допълни, че всяка европейска компания, която се мести в чужбина, "представлява загуба на европейски ресурси".
Екатерина Захариева заяви още, че ще се бори жените да стигнат до 50 на сто в бордовете, свързани с програмата "Хоризонт Европа".
"Като министър работих, за да оставя трайна следа за насърчаването на жените. Можете да разчитате на мен за това, че ще се боря неуморно за насърчаването им в изследванията и иновациите. Ще представя план за действие за жените в изследванията, иновациите и стартъпите, който да обхваща инициативите от проучвания на жени до сигурни работни места. Ще се боря да постигна присъствие на 50 на сто жени във всички бордове, свързани с "Хоризонт", експертни групи и комисии за оценка", категорична бе тя.
Захариева посочи, че 27 чудесни, но фрагментарни изследователски стратегии не означават европейска стратегия и постави акцента върху "липсата на координация" между страните членки на ЕС, която "води до неефективна система за финансиране". По думите ѝ Европейският изследователски съвет отделя само 8 процента от бюджета си за иновации.
"Нужна е цялостна стратегия за стартиращи предприятия", заяви кандидатът за еврокомисар по отношение на идеята си за създаването на Европейски форум. Тя добави, че ще работи с украински изследователи и преподаватели.
Председателят на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика Борис Будка
След изслушването Екатерина Захариева започна да отговоря на въпроси на евродепутатите, за да получи одобрението им. Тя трябва да обясни начина, по който възприема ресора си, и какви законодателни и други инициативи ще предложи на новата Европейска комисия. От нея се очаква да коментира и как би защитила бюджета на ЕС, предназначен за политики за научни изследвания и иновации.
Първи думата взе Кристиан Елер от Европейската народна партия, който поздрави Захариева с добро утро, а след това с усмивка й каза: "Поемете си дълбоко въздух. Това не е съд, а изслушване".
След това Елер попита българския еврокомисар как ще включи повече правителства, които са ориентирани към експертни знания и как ще осигури нужните 200 милиона евро за изследвания и иновации.
"Ще посетя всички държави членки на ЕС и ще се опитам да ги убедя, че най-добрата инвестиция е тази в иновации и образование", отговори Захариева.
Датският представител в ЕП Пер Клаусен попита българката относно финансирането на проекти на израелски учени в контекста на конфликта в Близкия Изток. Екатерина Захариева отговори, че неспазването на нормите просто ще доведе до прекратяването на проекта и връщане на финансирането.
"Няма проект на израелски учени, подкрепен финансово от ЕС, който е за проучвания в областта на отбраната", категорична бе Захариева.
По време на първия кръг от въпроси Паоло Борча от "Патриоти за Европа" пък пита как Захариева ще премахне административните бариери, за да може малките и средни предприятия по-добре да участват в "Хоризонт Европа" и как ще подобри сътрудничеството със Средиземноморската област.
"Над 90% от европейската икономика се състои от малки и средни предприятия - 20% отива за тях, това не е достатъчно. 75% от фондовете отиват за тях от бюджета на съвета по инвестиции, но наш приоритет е опростяването на бюрокрацията", обясни кандидатката за български еврокомисар и подчерта, че "допълнителното финансиране няма да помогне без опростяването на административната тежест".
Борча пита още каква е позицията на Захариева за т.нар. санитарен кордон.
Паоло Борча
Снимка: Пресслужба на Европейския парламент"Готова съм да работя с всеки, който е готов да пази европейските ценности и да работи за по-конкурентоспособна Европа. Трябва да подкрепим и усилията за повече сигурност. Нещо, в което вярвам - трябва да продължим да подкрепяме Украйна", отговори тя.
Въпросите на българските евродепутати към Захариева
Евродепутатът от "Възраждане" Петър Волгин попита Захариева дали може една милитаризираща Европа може да осигури достатъчно средства за стартъпи и иновации, както и дали не съществува риск военната икономика да стане мотор и в сферата, която й е поверена, и как ще успее да предотврати превръщането й в област, в която войната ще победи мира.
В отговор тя изрази увереност, че европейската сигурност е силно свързана със събитията с Украйна и обясни, че страната трябва да бъде подкрепяна, за да спечели войната, докогато е необходимо. Тези думи бяха посрещнати с ръкопляскане от евродепутатите.
Петър Волгин
Снимка: Пресслужба на Европейския парламент"Не Европа или Украйна започнаха тази война, а Русия. Така че да, имаме нова геополитическа ситуация и Европа и ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността си. И едното - изследване и иновации в гражданската част - съвсем не е противопоставяне на това да имаме повече средства за изследвания в областта на отбраната. "Хоризонт Европа" е фокусирана върху гражданските проекти, няма връзка с иновациите и науката в областта на отбраната. Но аз подкрепям Европа да увеличи значително ресурсите, свързани с изследвания и иновации в областта на отбраната. Силно се надявам мирът да победи войната. Нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи в тази война. Считам, че ресурсите и усилията, които ние полагаме да подпомогнем Украйна да победи, не са загубени пари за нас, те са инвестиции в нашата сигурност. Украйна воюва за нашата сигурност", отговори му кандидатката за еврокомисар.
С Ева Майдел от ЕНП, която е и член на комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика започна вторият кръг въпроси към Екатерина Захариева. Майдел отбеляза, че Европа е научна супер сила и подкрепи твърдението си с цифри, като даде примери, че една трета от световните научни публикации идват от ЕС и че съюзът има голям брой носители на Нобелови награди. Въпреки това обаче Майдел отбеляза, че като континент Европа изостава в сферата на конкурентоспособността, ако се прави съпоставка със САЩ и Китай.
"Основната ни цел е да достигнем тези страни. В момента разполагаме с около 95 милиарда евро за научни изследвания, като най-много средства има в програмата "Хоризонт Европа" - над 53 млрд. евро", информира още българският евродепутат от ЕНП. Тя попита Екатерина Захариева има ли идея как да се преориентира финансирането, за да може европейската икономика да създава иновации и да стимулира икономическия растеж.
Ева Майдел
Снимка: Пресслужба на Европейския парламент"Голямата разлика между нас и САЩ, но и Япония, както и близките до нас държави са в частните инвестиции. Само 40 процента от европейските дружества инвестират в изследвания и иновации. В САЩ делът е 56 процента, още по-висок е в Япония и Южна Корея", отговори българският кандидат за еврокомисар. Според нея ЕС трябва да бъде по-приоритиризан и фокусиран.
"В стълб 2 липсва фокус на програмата. Забелязва се и сложно управление на програмата "Хоризонт Европа" и не достатъчно ефективна система за измерване на размера на частните инвестиции, приноса на индустрията в този стълб. Трябват по-добър фокус, по-добър механизъм и инструменти, които да създават стимул частния сектор да инвестира в иновации и наука", подчерта Екатерина Захариева.
Последваха три въпроса от българския евродепутат Цветелина Пенкова от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, която е и заместник-председател на комисията. Тя попита Екатерина Захариева на какъв етап е ЕК в изготвянето на дефиниция за стартиращите предприятия, какви са конкретните законодателни инициативи, за да бъдат задържани младите предприемачи в Европа и освен с настоящите субсидии и заеми, какви допълнителни финансови механизми могат да се предвидят, за да се насърчат частните инвестиции в сектора на иновациите и технологиите.
"Без легална дефиниция на това какво е стартъп, не можем да определим обхвата на този режим", отговори Захариева. Тя коментира, че трябва да се направи анализ на това колко компании, регистрирани в Европа, ще бъдат засегнати и изрази мнение, че в Европейския акт за иновации има сериозни проблеми с тестването на продуктите. Тя очерта и друг проблем, че Европа изостава изключително в сравнение със САЩ по отношение на обществените поръчки. "Почти не се прилагат обществени поръчки", каза още българският кандидат за еврокомисар.
Захариева обеща, ако бъде одобрена от Европейския парламент, да работи за намаляване на бюрокрацията и за увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания.
"Има ясна полза от повишаването на бюджета за научни изследвания, това е необходимо за икономическия растеж и европейската конкурентоспособност. Частните инвестиции са от решаващо значение", добави Захариева. Не може да предотвратим съкращения в бюджета за научни изследвания, това вече се е случвало, допълни тя.
По нейните думи изследванията в областта на ядрената енергия са важни за климатичния неутралитет до 2050 година.
В третия последен кръг от въпроси към Екатерина Захариева въпрос зададе и евродепутатът Христо Петров, който е зам.-председател на Комисията по култура и образование (CULT), която участва в изслушването по покана.
Той попита българския кандидат за евродепутат дали смята, че трябва да има инклузивност на достъпа на културата в контекста на новите инструменти на програма "Хоризонт".
"Макар моето портфолио да не е пряко свързано с културата, инклузивността на образованието и културата е от изключителна важност. И вие сте абсолютно прав, че тази инклузивност трябва да бъде свързана с регионите, не просто с държавите. Да, готова съм да работим заедно, имате моята подкрепа в стремежа да бъдем инклузивни. Има много от така наречените уайдънинг държави, които са под средното ниво на изследвания и наука", отговори Захариева.
Христо Петров
Снимка: Пресслужба на Европейския парламентАко бъде одобрена, Екатерина Захариева би трябвало да е една от общо 11 жени в състава на новата ЕК, чийто председател отново ще бъде Урсула фон дер Лайен.
Изпитът, или т. нар. интервю за професионална пригодност, на 49-годишната Захариева е в един ден с това на кандидатите на Австрия и Дания - Магнус Брунер (Европейска народна партия) и Дан Йоргенсен (Социалисти и демократи), на които са поверени "Вътрешни работи и миграция" и "Енергетика и жилища" - два ресора от съществен интерес за България, както и на ирландеца Майкъл Макгра (Обнови Европа) - "Демокрация, правосъдие и върховенство на закона".
Експерти в Брюксел определят научноизследователската и иновационна дейност като ключова област на политиката за справяне с глобални предизвикателства като здравеопазване, изменение на климата и загуба на биоразнообразие и като особено важна за оптимизиране на готовността и реакцията на ЕС при кризи.
Още преди изслушването нашият представител, подобно на останалите кандидати за еврокомисари, изпрати до ЕК мотивационно писмо - писмени отговори на поставени въпроси, свързани с нейната мотивация, ако бъде избрана за поста.
Изпитните комисии
Две комисии ще изпитват българския кандидат - Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), която отговаря за изслушването и която е една от двете най-големи парламентарни комисии (със състав от 90 евродепутати) и Комисията по култура и образование (CULT), която участва по покана. Българските членове на комисията по промишленост, изследвания и енергетика са: Цветелина Пенкова (СиД), заместник-председател, Ева Майдел (ЕНП) пълноправен член, Радан Кънев (ЕНП), заместник член, Петър Волгин (ЕСН), заместник член. Българските членове на комисията CULT са: Христо Петров (Обнови Европа), заместник-председател, Ивайло Вълчев (ЕКР), пълноправен член, Андрей Новаков (ЕНП), заместник-член, Никола Минчев (Обнови Европа), заместник-член.
Процедурата
Всяка политическа група ще разпредели времето между своите членове, участващи в изслушването. Кандидатът за член на Комисията ще разполага с два пъти повече време за отговор, отколкото е времето за въпроса. Веднага след изслушването председателят и координаторите на политическите групи от комисиите ще се съберат, за да преценят дали кандидатът отговаря на изискванията. В срок от 24 часа след приключване на оценката те трябва да изпратят поверително писмо с мнението си до Съвета на председателите на комисии, което впоследствие ще бъде предадено на Председателския съвет на ЕП (председателят на ЕП и председателите на политическите групи).
Кандидат-комисарят може да бъде одобрен или отхвърлен с консенсус или мнозинство от поне две трети от членовете на парламентарната комисия. Ако няма такова мнозинство, може да се изпратят допълнителни въпроси или изслушването да се възобнови. Ако и след този втори шанс няма мнозинство от минимум две трети, се провежда тайно гласуване за пригодността на кандидата. Тогава вече е достатъчно само обикновено мнозинство, за да бъде одобрен. Председателският съвет на ЕП изготвя окончателна оценка и обявява изслушванията за приключили.
Ако няма спънки, на 21 ноември, на заседание на Председателския съвет на ЕП (председателят на Европейския парламент Роберта Мецола и председателите на политическите групи), ще бъде обявено приключването на процедурата по изслушванията. Назначаването на пълния състав на новата Европейска комисия изисква одобрението на европарламента. Към сегашния момент се предвижда гласуването да се проведе по време на пленарната сесията от 25 до 28 ноември в Страсбург, Франция, най-вероятно на 27 ноември.
По график новата Европейска комисия трябва да започне мандата си на 1 декември.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}