Колко сложно е управлението у нас и дали четирите партии, участващи в кабинета, ще намерят нужния баланс, за да останат единни. Респективно, ще стигнем ли до обтягане на политическите отношения в един или друг сектор и как ще ни се отрази това.

С тези и още въпроси се обърнахме към Димитър Аврамов, който е магистър по политически науки в Софийския университeт "Св. Климент Охридски". През 2020 г. излезе книгата му "Новата държава". Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Г-н Аврамов, в каква политическата ситуация се намираме. Как бихте я охарактеризирали с няколко думи...
- Моето най-добро желание е да имаме правителствено мнозинство, в което да има проверки и баланс. Това означава баланс на интереси, а не баланс на лична изгода от властта. Ако четирите партии, които са в правителството, гледат на на властта си като на феотдални владения, където могат да правят каквото си искат, а никой друг не може да се меси, това е лошо. Тогава не ги чака нищо добро, респективно обществото ни не може да очаква нищо добро. И обратното. Ако всяка от партиите подхожда с разбирането да има контрол върху цялата изпълнителна власт, тоест и тя самата да бъде контролирана, то това е модел, който може да проработи. Ако вървят към хищно консумиране на властта, нещо което сме виждали в коалициите на ГЕРБ, резултатът ще е същият.

- Имате ли усещането, че всяка партия си е "прегърнала" някаква линия, някакви идея и си я защитава. "Демократична България" държи да пратим оръжие в Украйна, БСП категорично са против. А и двете партии са в управлението?
- Добре е партиите да имат различни виждания. Не трябва да се притесняваме от това. Мотото на Европейския съюз нали е "Единство в многообразието". Различията в политиката са важни и легитимни. По отношение на желанието на "Демократична България" да се изпрати оръжие в Украйна, това за мен е рационален аргумент. Полша, Словакия и много други страни от Европейския съюз вече изпращат военна помощ на Украйна. Ако в България имаме неизползвани боеприпаси, ако имаме капацитет да помогнем с военна техника, не виждам причина да не го направим. Разбира се, има и противници на тази теза. Но аз лично смятам, че те нямат сериозни аргументи. А и да имат, тези аргументи са много спорни, при положение, че пред нас има много ясна разделителна линия и България трябва да реши от коя страна е. По някой път дори и да не ти харесва нещо, трябва да направиш избор. България сега трябва да направи избор. А ние, като че ли, се опитваме да избягаме от това да вземем решение и да го отстояваме. Когато става въпрос за решения ние обичаме да отлагаме. Когато стане въпрос за големи и важни въпроси, както е случая с войната в Украйна, се опитваме да бъдем неутрални. Това не е добре за България. Не е добре да изглеждаме като колеблив, нерешителен народ.

- Нещата по тази тема отиват в ръцете на ГЕРБ и ДПС, които ще решат в полза на едната или другата позиция?
- Има една негативна тенденция - партиите в българската политика да се държат като племена. Всичко да е враждебно, политиката да е основана предимно на негативни послания. Това не е истинският живот. В истинския живот хората с различни мнения намират начин да общуват. От тази гледна точка напълно нормално е в парламента да има въпроси, по които и управляващи, и опозиция намират общ език и по които да има консенсус. Това за мен е правилно, а не е притеснително. Опозицията и управляващите могат да намерят общо виждане по въпроса за изпращането на оръжие в Украйна. Особено, след като видяхме кадри на извършвания от руските войски геноцид в Буча. Обществото ни не е дало доверие една хетерогенна коалиция. Очевидно е, че няма голяма партия, която да има мнозинство сама или само с един малък партньор. Така че в парламента е важно да се постоянно търси съгласие, за да има добри решения. И искам да подчертая, че това е добро нещо за нас, обикновените граждани. Добро е, защото, когато управлява една голяма политическа сила, както беше в изминалите последните 10 години, тя става самодоволна и започва да прави каквото си иска, буквално. Тогава няма обществен контрол върху властта. За обществото е по-добре, когато политиците са слаби, когато, както в момента - четири формации в коалиция са зависими една от друга.

- От "Има такъв народ" обявиха, че няма да стигат до крайности, но държат на Любомир Каримански като кандидат за поста управител на БНБ. "Продължаваме промяната" лансира срещу него Андрей Гюров... Лидерът на ИТН Слави Трифонов излиза със своя реакция по темата, като отправи критики към Лена Бориславова - началник на кабинета на премиера Петков. "Приятелски огън" или нещо повече виждате в това?
- За мен не е проблем, че има двама кандидати за управител на БНБ. Напротив, ако имаше един кандидат, щеше да е притеснително. Защото как четири различни формации, които имат различни виждания, на които им влияят различни хора, ще изберат един кандидат? За мен това е нереалистично. От тази гледна точка конкуренцията на двама кандидати, ако те са подходящи за поста, е по-добър вариант за обществото. Хубаво ли беше, когато нямаше втори кандидат за главен прокурор, и избраха настоящия. Той вече е загубил обществено доверие и като че ли не може да си върши работата качествено. Казвам "като че ли", защото нямам претенции да давам оценки на главния прокурор или на институцията, която той ръководи. От тази гледна точка по-добре е сега да има двама кандидати за БНБ. Да видим различни виждания и и различни начин на мислене. А ако имаше един кандидат, щеше да е предрешен избор.

- "Възраждане" някак гледат отстрани в парламента, но социологията им дава растеж, което зя тях е добре?
- "Възраждане" е малцинствена партия като политически приоритети и като възможности за развитие. Виждали сме подобна формация при възхода на "Атака", които се представяха като националистическа партия, а после се превърнаха в партия проруски агент и завършиха зле. Все пак не е коректно да казвам какво ще се случи с "Възраждане". Това зависи от техните действия.

- Имаме ясна опозиция, имаме управляваща коалиция в парламента и "Възраждане"...
- "Възраждане" не заслужават вниманието, което им обръщаме. Те са малка, неадекватна и нерационална партия. Нерационално е да организираш протест срещу зеления сертификат, след като е взето решението той да бъде премахнат. Грешно е да търсиш евтина популярност и да се представяш като загрижен и потенциален спасител на моряците, блокирани в пристанищата в Украйна, и да се снимаш със семействата им, при положение, че те са там по собствена воля и като резултат от търговски отношения, в които не е намесено българското правителство. Не е правилно партиите да се бъркат в частно-правни отношения и да се опитват да правят политика от това. Лошите примери, които даде и продължава да дава "Възраждане", не са един и два. И тук изобщо не коментирам откровено проруската им позиция, в момент когато има ясна разделителна стена между Европейския свят, в който сме ние, и Русия. В такъв момент да прекрачваш от другата страна е откровено неадекватна позиция, да не кажа предателска спрямо националните интереси. Но в крайна сметка това е част от демокрацията и свободните общества - да има различия и те да бъдат заявявани.

- Управляващите и прокуратурата не спират да си говорят през медиите. Нормално ли е това?
- Не е нормално институциите да оперират в режим на пълно неразбиране и отказ от сътрудничество. Прокуратурата и МВР работят напук едни на други. Не мога да кажа, че вината е 100% на едната или другата страна. Никога не е така и такова твърдение би било невярно. За мен обаче прокуратурата носи по-голяма отговорност за конфликта с МВР. Защо? Защото същата тази прокуратура работеше прекрасно с правителството на ГЕРБ, а с настоящото правителство отказва да работи. Този факт повдига важния въпрос има ли политическа целесъобразност в действията на прокуратурата. Това е важен въпрос, на който ръководителите на прокуратурата трябва да си отговорят.