Около 6 кв. м от историческите жълти павета са извадени от оригиналните им локации на вчерашния протест, заяви днес пред журналисти зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
По думите му Столичната община прави всичко възможно да съхрани жълтите павета, защото те са обявени за културна ценност със заповед на министъра на културата. Жълтите павета имат уникален принос към софийската история и променят културния пейзаж. Те променят начина, по който мислим за центъра на София.
Умоляваме гражданите, независимо в каква ситуация се намират, да не вадят жълтите павета, да не ги чупят и да не им нанасят щети, защото те са много трудни за поддържане и много скъпи, каза Чобанов.
Цената им е 700 лв. за квадратен метър, но не това е най-важното. Нека ги предадем на нашите деца и внуци в оригиналния им вид, призова Чобанов. Той обяви, че Столичната община има на склад 350 кв. м от жълтите павета. Общината води преговори за купуване на технологията на производство на паветата от фабриката в Будапеща, наследник на оригиналната, произвела навремето паветата.
Чобанов припомни значението на жълтите павета за историята на София. През 1906 г. за кмет на София е избран изключителният българин Мартин Тодоров. Той принадлежи към род, дал цяла плеяда бележити личности на България, включително - неговия брат акад. Александър Теодоров-Балан, който е един от основателите на съвременната българска граматична система.
Още през 1906 г. Тодоров предлага калните и криви столични улици да бъдат направени по модерен начин. Провежда се много голям дебат как точно да бъде направено това. Надделява тезата, че най-добрият вариант са именно паважните настилки, разказа Чобанов. По думите му е проведен търг, спечелен от голяма българска компания, която обаче не притежава технологията за производство на новите настилки, а именно керамични павета. Те са произведени и внесени от Будапеща, тъй като в онази епоха България поддържа тесни контакти с Австро-Унгария.
Чобанов показа мостра, която фабриката - наследник на оригиналната фабрика в Будапеща, е изпратила на Столичната община. За съжаление тези павета са много трудни за изработване. Използва се мергелова скала, която се намира само там - в кариери около Будапеща, и струва скъпо.
За съжаление паветата през годините постепенно се разрушават, заради интензивния трафик по тях. В момента имаме на склад от оригиналните павета за не повече от 350 кв. м настилка.
При една най-обикновена ситуация с кърпежи около 30 на сто е фирата, т.е. те са тежко повредени, счупени и неизползваеми.
Зам.-кметът Чобанов изтъкна, че жълтите павета в София са сравнявани със златните пътеки от "Вълшебникът от Оз". Те са преживели танкове, бомбардировки и всякакви исторически превратности, посочи Чобанов и още веднъж призова столичани да ги пазят.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}