Експерти: Болните икономики струват животи, но политиците нехаят
Финансовата криза в Европа струва животи - самоубийствата и инфекциозните заболявания са все повече, но политиците не обръщат внимание на проблема, твърдят здравни експерти, предаде Ройтерс.
Резултатът - след дългосрочен спад от 2007 г. насам процентът на самоубийствата, съчетан с тревожни огнища на болести, включително СПИН и дори малария - се увеличава в Гърция, според анализ за европейското здраве на списание "The Lancet"*.
За да се намери противодействие на тези заплахи, са необходими силни системи за социална защита, твърдят изследователи. Но мерките за икономии, наложени след поредица от кризи в Южна Европа - най-скоро в Кипър, "нарязаха" тези мрежи за безопасност.
"Налице е явен проблем - отричат се здравните ефекти на кризата, въпреки че те са очевидни", казва водещият изследовател Мартин Маккий от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, група, подкрепена от Световната здравна организация.
"Европейската комисия е задължена да следи какво въздействие имат върху здравето всичките й политики, но не е дала оценка за здравните ефекти от мерките за икономии, наложени от Тройката", добави той.
Т.нар. "Тройка" на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд е групата на кредиторите, отговорна за серия от спасителни планове за закъсалите икономики. (Последният е за Кипър - б.р.)
Исландия обаче подсказва, че има алтернатива. Въпреки опустошителната финансова криза, Исландия отхвърли затягането на коланите след референдум и продължи да инвестира в системата си за социално благосъстояние. Изследователите открили, че благодарение на това решение в страната не е имало забележими ефекти върху здравето, откакто кризата започна.
Икономиката на Исландия вече се е върнала към растеж, но възстановяването е неравномерно и инфлацията остава упорито висока.
От друга страна, здравните системи в много европейски страни са под напрежение, включително Испания, Португалия и Гърция, съобщават Маккий и колегите му. Съществува нарастваща тенденция пациентите да търсят помощ в по-късен етап, въпреки че това означава по-лоши последствия за тях, както и по-високи разходи за здравната система в дългосрочен план.
В България петима души се самозапалиха в рамките на един месец. Четирима починаха, един е жив и е на лечение в "Пирогов".
Самозапалването е едновременна проява на безизходица и протест, заяви социалният антрополог Харалан Александров. По думите му самозапалването у нас се превръща в модел на самоубийство.
Същевременно Европейската комисия определи нивата на бедност у нас като тревожни. В България пет пъти повече хора от средното за Европейския съюз търпят сериозни материални лишения, гласи представен вчера анализ на социалната ситуация в ЕС, в който има специален раздел за нашата страна.
*The Lancet e водещо световно списание по обща медицина и по теми в областта на онкологията, неврологията и инфекциозните заболявания.