Европейският съвет одобри тази нощ Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия. Това съобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел на пресконференция след края на заседанието на държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС в Брюксел.

Той добави, че за негов приемник като ръководител на Европейския съвет от 1 декември е бил избран бившият португалски премиер Антониу Коща. За следващ върховен представител на ЕС по външната политика е предложена Кая Калас, премиер на Естония, съобщава БТА.

Триото, което беше издигнато от три проевропейски политически семейства в ЕС - Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти и европейските либерали, получи широка подкрепа от страна на лидерите, но не и единодушие.

Италианският премиер Джорджа Мелони се въздържа при гласуването за фон дер Лайен и гласува против Коща и Калас. Против гласува и унгарският премиер Виктор Орбан.

Според тях номинациите за топ позициите не отразяват резултатите от европейските избори, на които консервативните и крайнодесни политически сили в Европа значително увеличиха присъствието си в ЕП, предава БНТ.

Мисията е изпълнена, изчерпахме дневния ред още в първия ден на подготвеното двудневно заседание, отбеляза Мишел. Той добави, че за него е голямо удоволствие и чест да съобщи резултатите от заседанието. По неговите думи Европейският парламент трябва да поеме своята отговорност в следващите седмици.

Снимка: БТА/АП/Geert Vanden Wijngaert

Решенията за Фон дер Лайен и Калас, както и за бъдещите еврокомисари, подлежат на гласуване от евродепутатите, като се очаква вотът за кандидатурата на Фон дер Лайен да бъде още през юли.

Фон дер Лайен изрази благодарност за получената досега подкрепа. Това е голяма чест, каза тя. Фон дер Лайен уточни, че Калас ще бъде неин заместник в следващата ЕК.

Кая Калас заяви, че за нея гласуването в Европейския съвет е голяма чест и носи огромна отговорност. Целта ми е да работя за европейското единство, да защитавам интересите и ценностите на ЕС, допълни тя.

                Европейският съвет подписа споразумение за сигурност с Украйна

По време на срещата на върха ЕС подписа и споразумение за сигурност с Украйна, обсъди как да засили защитата на ЕС срещу Русия и постигна съгласие по стратегическите приоритети на блока за следващите пет години, предаде Ройтерс.

Споразумението за сигурност подчертава подкрепата на ЕС за Киев, който се бори вече трета година с руското нашествие, въпреки успехите на крайната десница на европейските избори, несигурността, породена от предсрочните избори във Франция и президентските избори в САЩ през ноември, уточнява БТА.

В споразумението се излагат ангажиментите на ЕС да помага на Украйна в девет области на политиката за сигурност - включително доставки на оръжие, военно обучение, сътрудничество в областта на отбранителната промишленост и разминиране.

"Тези ангажименти ще помогнат на Украйна да се защити, да се противопостави на дестабилизацията и да възпре бъдещи актове на агресия - още едно конкретно доказателство за непоколебимата решимост на ЕС да подкрепя Украйна в дългосрочен план", заяви Шарл Мишел.

Лидерите потвърдиха ангажимента си да подкрепят Украйна, колкото и време да е необходимо, като подчертаха, че "Русия не трябва да надделява" и че Украйна трябва да си върне териториите, които Москва обяви, че е анексирала.

Войната в Украйна разкри липсата на готовност на ЕС за конфликт, като блокът се бори да снабди Киев с достатъчно оръжия срещу Русия, което предизвика призиви за повече координация на отбранителните системи на ЕС и инвестиции в отбранителната промишленост.

Според дипломати Дон дер Лайен е заявила на срещата на върха, че между 1999 и 2021 г. ЕС е увеличил разходите си за отбрана с 20%, Китай - с 600%, а Русия - с 300%. Това не включва значителното увеличение на военните разходи на Москва след нахлуването в Украйна през 2022 г., отбелязва Ройтерс.

Фон дер Лайен е заявила още, че ЕС трябва да инвестира 500 млрд. евро (535,30 млрд. долара) в отбрана през следващите 10 години. Възможностите за финансиране варират от национални вноски, собствени ресурси на ЕС до съвместни заеми, отбелязва Фон дер Лайен.