Какво трябва да знаем за сърдечната недостатъчност: Проф. Гацов пред Dir.bg

В България продължителността на живота нараства

09:19 | 13 май 2019 | Редактор : Калин Каменов 28 23073

Сърдечно-съдовите заболявания имат социална значимост и роля за влошените здравни и демографски показатели на България. Mесец май е наситен със събития, посветени на сърцето. Как се променя животът на пациентите със сърдечна недостатъчност в България и каква е ролята на иновациите в лечението и проследяването на пациентите със сърдечна недостатъчност? Ето на такива въпроси отговоря пред Dir.bg проф. д-р Пламен Гацов, дм Председател на Работната група по сърдечна недостатъчност към ДКБ. Началник кардиологична клиника, II-ра МБАЛ, гр. София.

- Професор Гацов, какво трябва да знаем като "А" и "Б" за сърдечно-съдовата недостатъчност?
- Трябва да знаем, че сърдечно-съдовата недостатъчност е завършекът, образно казано, на много други заболявания, които в голямата си степен са лечими. Там е големият шанс на съвременната кардиология, че състояния като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, клапанни пороци, които могат да бъдат лекувани своевременно, водят до сърдечна недостатъчност, ако не сме достатъчно активни в тяхното лечение. Така че сърдечната недостатъчност е, образно казано, крайната спирка на множество недобре лекувани сърдечно-съдови заболявания.

- Най-често ставаме свидетели, когато някой почине, че в смъртния му акт пише сърдечно-съдова недостатъчност... Защо е така?
- Има го този момент. Като изключим това, че тази диагноза може да се поставя не съвсем адекватно, случва се, но тя действително може да е причина за кончина. Когато на човек му спре сърцето, нещата приключват. И в този ред на мисли може и това да е причината сърдечно-съдовата недостатъчност да се посочва. За съжаление статистиката показва, че в 2/3 от случаите става въпрос или за миокарден инфаркт, или за крайна степен на сърдечна недостатъчност, или за мозъчен инсулт, който е в последствие на съдово заболяване. В други държави обаче не е така.

Снимка: Дир.БГ

- В смисъл...
- В Исландия скоро имаше данни, че около 17-20% от хората умират от сърдечно-съдови заболявания. Визират се туморни, дегеративни и др., но не и сърдечни. Това е особеност на България, която ни характеризира с това какво ядем, пушим ли повече, употребяваме ли алкохол повече, не спазваме препоръките на лекарите. Доказано е, че има връзка между продължителността на живота и финансовите възможности на хората в дадена страна. В държавите, които са по-богати, дори и да нямат по-добро здравеопазване от нас, хората живеят повече. Добре е да се каже, че в България продължителността на живота нараства все повече. Но тя далеч не е достигнала тази, която е в Западна Европа и Япония.

- Колко по-малко живеем от тях?
- Трудно ми е да кажа години, но разликата е 2-3 години живот при мъжете и 3-4 години живот при жените по-малко при нас. Японците имат най-голямата средна продължителност на живот в света. Нашата цел, на нас, лекарите, е да научим хората да спазват определени прости неща, които биха им помогнали да се предпазят от сърдечно-съдови заболявания.

- Как се диагностицира сърдечно-съдово заболяване?
- Най-често това са хора, които имат някакво сърдечно заболяване. Било артериална хипетрония, било сърдечен порок, било преживян миокарден инфаркт. Въпросните хора знаят, че са сърдечно болни, че имат някакъв риск. Когато започнат оплакванията от лесна умора, оттоци на крайниците, задух в легнало положение - това вече са симтоми на сърдечна недостатъчност. А нашите методи за откриване са ехокардиографски, инвазивни, рентген, електрокардиографски и т.н.

Снимка: Дир.БГ

- Колко е важно близките на сърдечно болен да наясно с проблемите му...- Зависи. Някои са наясно, други не. Нашата цел, на лекарите, е да ги научим. Просто близките трябва да са наясно, че тотално лечение няма, но животът на пациента може да бъде продължен доста.

- Все повече се говори и се прилагат различни методи за дистанционно наблюдение на пациенти със сърдечно-съдова недостатъчност. Това ли е бъдещето и къде сме ние...
- Дистанционното наблюдение и едно от нещата, които се развиват. Но не е панацея. Няма как да закачим всички болни на телемониториране и да ги наблюдаваме.

- Как са наблюдават хората. Поставят им се гривни или им се имплантират специални устройства...
- Различни са методите. Вече има и мобилни телефони, които могат да правят електрокардиограма. Технологиите стават все по-сложни и по-близки на човека, но тук изникват етични и морални проблеми. Все пак това са лични данни. Как ще бъдат използвани, събирани... Става въпрос за огромна база данни. Тук има два процеса. От една страна лекарите трябва да знаят състоянието на пациента, от друга страна самата информация е строго лична.

- Какви съвети давате на пациентите си, които са вече с поставена диагноза?
- Да наблюдават състоянието си. Най-простото нещо е да мерят теглото си. Бързото нарастване на теглото означава не толкова натрупване на мастна тъкан, колкото задържане на течност, основно вода в организма, което е сред основните проявления на сърдечна недостатъчност. Претеглянето, измерването на диурезата при хора, които взимат диуретици, е изключително важен параметър да се хване нещо преди да са налице големите симптоми.

ИЗБРАНО