Ревматологичните заболявания са много често мултисистемни възпалителни болести, които засягат в голям процент от случаите и имунната система. Автоимунитетът при тях се среща в немалко от случаите и това налага терапия, позната като имуносупресивна. Отрицателната страна на имуносупресията е, че при потисната имунна система организмът става много уязвим на инфекции, в т.ч. вирусни такива.

Метотрексатът е най-честото изписвано лекарство - първа линия терапия при заболявания от спектъра на ревматологичните болести и не рядко при кожната проява на псориазис. Той е химиотерапевтичен препарат и действа чрез потискане на имунната система. Пациенти, които са подложени на такава терапия са имуносупресирани, което автоматично води до реакция на занижен брой антитела при изграждане на имунитет в срещата си с вируси. Това е особено валидно при имунния отговор след ваксинация.

Проспективно, мултицентрово, рандомизирано проучване сред 26 болници от National Health Service (NHS) в Обединеното Кралство изследва дали терапията с метотрексат отслабва получения от бустерна доза срещу COVID-19 имунен отговор. В проучването участват 254 пациенти разделени в равни рамене на средна възраст 59 години.

Анализът е направен въз основа на антителния отговор спрямо рецептор-свързващия домейн на шиповия (спайк) протеин на SARS-CoV-2 (S1-RBD). Става дума за оценка на специфично неутрализиращо антитяло, което блокира навлизането на вируса в клетката и по този начин не позволява размножаването му, респективно и симптоматичното заразяване. Целта на изследването е да проследи дали след 2-седмично прекъсване на терапията с метотрексат няма да се подобри имунитета, последван от ваксината, без съществено да се влоши активността на основното заболяване.

В изследването са взели участие пациенти от ревматологични и дерматологични отделения с имунномедиирани възпалителни заболявания, като ревматоиден артрит, псориазис (с и без артрит), аксиален спондилоартрит, атопичен дерматит, ревматична полимиалгия и системен лупус ериматозис, които са приемали ниски дози метотрексат поне 3 месеца преди изследването.

Първичните резултати са изследвани 4 седмици след получаване на бустерна доза ваксина срещу SARS-CoV-2 на база титъра на антителата на S1-RBD. Поради категоричните данни от изследването, след предварително планирания междинен анализ, проследяването е прекратено преждевременно. Подобна практика се прилага единствено, когато резултатите от дадено проучване са безапелационно значими, за да могат и останалите (от контролната група, когато това е възможно) да се възползват от ползите на терапията или проследяемия метод.

Резултатите:

Спирането на метотрексат за 2 седмици не повлиява качеството на живот или общото здравословно състояние на пациентите. Титърът на специфичните неутрализиращи антитела в рамото на пациентите със спряна терапия е увеличен двойно (22750 U/mL. срещу 10798 U/mL в контролното рамо на продължаващите имуносупресивна терапия).

Временно влошаване на болестната активност съобщават единици пациенти и в двете рамена на проучването на база субективно наблюдение (но не и потвърдено лабораторно). Активация на основното заболяване се е проявило в първите 4 седмици и е отминало до 12-та седмица без специфична терапия. Поради това, че подобни съобщения има и в двете групи, изследователите предполагат, че става дума за временен постваксинален ефект, а не на реакция от спряната терапия.

Цялата научна публикация можете да прочетете ТУК: