България е страната с най-висок дял на пушачи в Европейския съюз - 37% от населението над 15-годишна възраст, показват данни на Евростат, публикувани във връзка с целта за устойчиво развитие "Добро здраве и благосъстояние". Почти половината от мъжете в страната пушат (49%), което я поставя на незавидното първо място в ЕС. След България се нареждат Гърция (36%) и Хърватия (35%).

Целта, формулирана от ЕС, е до 2040 г. пушачите да намалеят до под 5% от населението - прагът, под който една страна може да се счита за "свободна от тютюнопушене". Сегашните данни ясно показват, че България е далеч от тази цел.

Швеция вече е бездимна страна

Снимка: iStock by Getty Images

На противоположния край на класацията е Швеция - страната, която през 60-те години е имала също толкова високи нива на тютюнопушене, колкото и България днес. Според официалните данни на Шведската агенция за обществено здраве от края на 2024 г., делът на пушачите там вече е 4,5%. Това поставя Швеция сред първите държави в света, които постигат статут на страна без тютюнев дим - 16 години по-рано от целта на Европейския съюз. Този резултат не е постигнат с радикални забрани, а с последователна политика, основана на намаляване на вредата от тютюнопушенето - шведският подход, който все повече се разглежда като модел за подражание в международен план.

Успешният модел: намаляване на вредата чрез никотин без дим

Снимка: iStock by Getty Images

Швеция е доказателство, че прагматизмът дава по-добри резултати от рестрикциите. Вместо да се бори с употребата на никотин като цяло, страната насочва усилията си към премахване на най-вредната му форма на прием - горенето при цигарите. Това е постигнато чрез популяризиране и регулация на алтернативни продукти, които не горят. Шведският снус и никотиновите паучове още преди десетилетия изместват цигарите. Днес е почти невъзможно да видиш пушач и той да е местен жител. Това се дължи именно на факта, че по-голямата част от никотиновата консумация е бездимна - снус и никотинови паучове.

Широкото разпространение и социалното приемане на тези алтернативи е довело до промяна на потребителските навици и до драстичен спад в заболеваемостта от болести, свързани с пушенето. Научните изследвания сочат, че при сходна степен на употреба на никотин с други страни в ЕС, в Швеция се отчита 44% по-ниска смъртност от заболявания, свързани с тютюнопушене, и над 40% по-малко онкологични заболявания.

Никотинът не е причинител на заболявания като рак и сърдечно-съдови болести. Основният проблем на тютюнопушенето се крие в дима от горенето, който съдържа хиляди токсични вещества.

"От значение е начинът, по който се приема никотин, а не самата консумация на никотин", подчертава и шведският експерт проф. Карл Фагерстрьом, който стои зад редица международни изследвания и доклади по темата. Вместо да се заклеймява никотинът, според него политиките трябва да се съсредоточат върху елиминиране на източника на вреда - горенето, и да се даде път на бездимни алтернативи, каквито са никотиновите паучове, електронните цигари и устройствата с нагряване на тютюн.

Шведският подход към тютюнопушенето се базира на идеята, че намаляването на вредата от тютюнопушенето е по-ефективно от забраните. Това обаче не означава безконтролно насърчаване на никотина, а осигуряване на информиран избор и реални алтернативи за пушачите, които по една или друга причина не могат или не искат да се откажат изцяло от никотина.