09:09 | 05.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Проф. Дудов: И за най-неблагоприятната форма на рак на гърдата вече има успешна терапия

Диагностични предизвикателства и терапевтични решения

Снимка: Acibadem City Clinic Младост

Проф. Дудов: И за най-неблагоприятната форма на рак на гърдата вече има успешна терапия

Диагностични предизвикателства и терапевтични решения

06:39 | 4 октомври 2023 | Автор : Анелия Николова 0 14790 Снимка: Acibadem City Clinic Младост

"В държава, като нашата, в която не се извършва скрининг, жените трябва да посещават поне веднъж в годината специалист образна диагностика с профил рак на гърдата в специализирана структура, защото той знае какво гледа и може правилно да интерпретира резултата от мамографията. Особено високорисковите - тези, които имат генетично обременяване с ген, наречен BRCA и техните майки, сестри или дъщери. Специалност "мамология" няма в медицината и не рядко се случва тези високоспециализрани образни изследвания да се правят от хирурзи, рентгенолози, та даже и гинеколози."

Темата за рака на гърдата е чувствителна за половината от популацията на България - близо 3 милиона жени, и думата "онкология" в контекста на рутинен преглед придава различен вкус на кафето, което съм си взела за ранното си интервю с председателя на Българското онкологично дружество проф. д-р Асен Дудов. Намирам се в кабинета му в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост и това първо изречение за "добро утро" ме хвърля назад в спомените ми от първото десетилетие на Прехода, когато в болница се ходеше, когато наистина си го загазил; цялата останала медицина беше изнесена в кабинети навън - между магазини и кафенета, в жилищни сгради и малки кокетни центрове, в които миризмата на болест, страх и страдание беше замазана под пластове латекс с весели цветове и висящи по стените принтове на шедьоври на модерното изкуство. Да, на тези места медиците излъчваха уютна приветливост и някак небрежно протичаше всичко, все едно си се отбил не с мисълта, че могат да ти открият нещо, а да те уверят, че си здрав.

И на двамата с професора ни е повече от ясно, че у нас има прекрасни специалисти и в извънболничната помощ, но дали и другите ги знаят кои са? И колко са хората, които се диагностицират и лекуват по интернет, пробват всичко алтернативно, защото "медицината убива", "химията убива", "ракът убива"...? Но все пак: профилактика за рак?

"Независимо от вида рак на гърдата, в 99% ИМА лек. В ранните стадии той може да се излекува напълно, а в напредналите - да се влезе в ремисия. При съвременните терапии, особено имунологичните, вече наблюдаваме ремисии с години, и то в четвърти стадий."

Прецизност в изследванията, високо експертен потенциал, много опит и внимателно обмисляне на терапевтичния подход. Всъщност това предлага една съвременна клиника по медицинска онкология за жените с рак на млечната жлеза. В световния месец за борба с рака на гърдата от професор Дудов разбирам, че този рак е многолик, но вече и за най-агресивната му форма - тройно негативния рак, който бързо метастазира и бързо развива лекарствена резистентност, има светлина в тунела.

"Вече имаме възможността при тази изключително сложна и тежка за лечение форма на рака на млечната жлеза да постигнем отличен ефект, но при него не трябва да се подхожда директно към операция иначе присъдата е подписана - пациентките много бързо влизат в четвърти стадий! Първо се съчетава химио- и имунотерапия и едва след тази терапия се извършва оперативното лечение, след което профилактично се провежда още само няколко месеца имунотерапия. Това е една нова възможност, буквално от месеци, която ще промени живота на тези жени.

Изобщо, когато в съвременната онкология има доказан рак на млечната жлеза с уточнени всички негови характеристики, трябва да се обмисли дали жената да премине първо на оперативно лечение или да се приложи неоадювантна химиотерапия - терапия, която цели намаляване размера на туморното образувание."

Ето този разговор, мисля си, вече започва да звучи добре. Бавно, докато навлизам в по-голямата конкретика, започвам да осъзнавам колко смисъл има точно в думите за онкологичните клиники и техните тесни специалисти, именно защото стигмата, надвиснала над диагнозата "рак" е време да си ходи. Защото само там на рака се гледа като на терапевтичен път, който трябва да бъде извървян. И този път отдавна не е голгота. Защото само там лекарят може да те погледне с отсъствие на тревога, но с разбиране и с готов план защото в държава без скринингова политика, пътят на пациента е...

"Няма такъв път!

Всичко се разби. При това успешно. Лекарите, за съжаление, останаха малко. Медицински сестри няма. Ако една сестра е около 50-те, тя е млада. И това го казвам с огромна горчивина, защото е трудно да се работи. При тази неканализирана система, с липса на скринингови програми за най-честите форми на рак, (не говорим за профилактични прегледи, които са и лична инициатива), човек трябва да има съзнанието да се организира и да отиде веднъж в годината в най-близката болница. А тези, които имат висок риск, напр. дългогодишни пушачи, да си направят нискодозов скенер. В нашата болница имаме такова изследване, което показва ранни форми на рак на белия дроб преди да има каквито и да било симптоми, защото има ли симптоми, заболяването обикновено е напреднало. Бих искал да обърна внимание на огромното значение, което има мястото, екипът и технологията за правилното диагностициране на рак на гърда. Образните изследванията, които се използват за изследване на гърдите могат да бъдат различни и тук идва критичният елемент - експертизата, опита и възможностите на клиниката от технологична гледна точка. Всичко това като съвкупност трябва да може да предложи най-доброто диагностициране и лечение на пациента. В нашата болница разполагаме с 3D мамограф например, който намира решение на два големи проблема, касаещи конвенционалната мамографска диагностика - пропуснати туморни формации и фалшиво позитивни данни за рак. При липса на система и когато няма скрининг, всички трябва да отидат там, където ще получат отговор, за да избегнат мотаенето.

А мотаенето не е нищо друго от разхвърляни експертизи из центрове и лаборатории, обикалянето им което отнема месеци, дори години; отсъствие на канализирано и последователно, медицински обосновано поведение и лек привкус на спекулация. Един средностатистически човек, без дълбоки медицински познания, от малък град, в който всички се познават, понякога чува диагнозата рак плахо, предъвкана през термини като "едно по-особено образование" или точно обратното - гръмко и ясно, нищо, че не е докрай потвърдена. "Всичко това е едно пространство-заемащ процес - ПЗП, измислен отпреди 30 години, за да не се травмират пациентите," споделя проф. Дудов, но до какви други травми води това? Ами времето, изгубено в лутане, в което всички близки се ангажират да дават съвети и контакти, защото някъде са чули нещо, което им е харесало? "Пациентите се мотаят месеци наред, защото са объркани."

Пътят в онкологията

Разбирам, че за разлика от самообучителния процес в събирането на резултати от необходими изследвания, който е времеемък и психически изтощаващ, мултидисциплинарият онкологичен екип дава възможност на пациента да избере най-подходящия за него терапевтичен път, при това адекватно обяснен с всичките му плюсове и минуси. "Резултатът е еднакъв, но в процеса до него има нюанси. Ние изслушваме пациентите и заедно обмисляме този вариант, който ще ги направи по-спокойни, мотивирани, защото тези неща имат значение. Например при рака на млечната жлеза има жени, които искат да съхранят гърдите си и ние трябва да обсъдим как може да стане това, какъв подход при тях ще е най-добър, дали едноактно, по време на операцията трябва да се поставят имплантите или на по-късен етап и т.н."

Разговорът продължава да държи оптимистичната нотка и аз няма как да не попитам дали терапевтичните протоколи се следват във всичките онкологични клиники в страната и дали има еднакъв достъп на болните до тях. Самите центрове, знаем, не разполагат с еднаква техника и експертен потенциал, но въпреки това...

"...има препоръки (guidelines), които трябва да се спазват. Ясно е, че не може всички центрове да са еднакво технически оборудвани, но терапевтичният алгоритъм е един и същ. В нашата малка страна поне е логистично лесно пациентът да получи достъп и най-подходящите за него условия за лечение."

От разговора разбирам, че всяка терапия може да се адаптира според възможностите на лечебното заведение и ресурса, например дълги вливания по 48 часа могат да се заменят с таблетна форма. Естествено, трябва да се преценят добре рисковете и ползите, защото онкологичните терапии имат странични ефекти.

И понеже говорим за терапии, няма как да не попитам: "Лекува ли се ракът?

"Лекува се изключително успешно и напълно!"

Но..., тук трябва да поставим една скоба и да обясним нещо, което сякаш остава неразбрано в нашето общество: Разликата между ремисия и излекуване.

"Ремисията е временна липса на болест, доловима със съвременните методи, при пациент с метастатична болест. При него на ПЕТ скенера, на магнитния резонанс не се вижда нищо. Но ние знаем, че след като вече е имал далечно метастазиране, 100% отново ще има тласък на болестта. Кога точно, трудно е да се каже. При някои пациенти това се случва след години. Но това са пациенти в ЧЕТВЪРТИ стадий.

Другите пациенти, с ранен карцином, неправилно се самоопределят в ремисия. Когато са си получили пълното лечение, те са излекувани и е нужно само да се проследяват 5 години."

Във всички стадии на рака на гърдата ли вече има терапии?

Абсолютно! Включително при тройно негативния рак на млечната жлеза, който до идването на имунотерапията беше присъда. Затова са нужни регулярните прегледи, тъй като ако болестта е изпусната и е в напреднал стадий, може да се влезе в ремисия, но не и да се излекува напълно. В четвърти стадий пациентите не могат да бъдат излекувани. Стават зависими от лечение за цял живот. За щастие, при съвременните, особено биологични, терапии наблюдаваме вече ремисии с години. При ракът на белия дроб, който даваше средна преживяемост до 6м, пациентите сега живеят с години, даже при някои от тях се налага да спрем имунотерапията, заради нежелани реакции и противотуморният имунитет и без лекарството остава активен. Това се наблюдава вече при група пациенти в целия свят. Имаме пациентка, която четвърта година в четвърти стадий е с пълна липса на болест и със спряна имунотерапия, заради неприемлива токсичност. А качеството на живот е отлично.

Стигмата

Като дългогодишен кенсерофобик (хипохондрик, който се страхува от рак) всички тези данни ме заливат с оптимизъм. Медицината се развива с най-бързите си темпове досега и кой знае, може би съвсем скоро ще имаме и ефективно решение на тежките форми в последните стадии, но някак в общата информационна среда ракът остава да поразява съзнанието ни с вести за победата му над човешката физика и медицината.

"Всеки втори човек (ако не го порази сърдечносъдово заболяване - бел.а) го чака някаква форма на рак, но той, в огромния си процент е напълно излечим. В България много хора, които са преминали през болестта и са се излекували напълно, особено в публичните сфери, отказват да говорят за това. Живите не се показват с лицето си, говори се само за починалите от рак. Жените с рак на млечната жлеза, които се излекуват, са толкова много, че няма ден, в който да тръгна по улиците и да не видя познато лице. За съжаление обаче хората знаят за тези, които страдат, които загиват от болестта, имат дълго лечение или социална неволя, защото другото страшно нещо в нашата страна е, че няма социалният елемент, който да подкрепя пациентите в това заболяване."

Затова ли който има възможност се лекува в чужбина, мисля си, но не го изричам, защото знам, че терапиите са еднакви или поне толкова сходни, че не трябва да има разлика в резултата. Знам също, че у нас онкологът не е подкрепен от екип от психолози, социални работници, които асистират в домовете на пациентите, от законова уредба, която докрай защитава правото на човек да упражнява професията си, докато се лекува. Дори никой не обучава семейството как да бъде подкрепяща среда за болния.

Държавата и другите

"В медицинския университет не те учат на това как да разговаряш с пациент, но и обществото ни не е узряло, за да подкрепя тези болни и близките им по пътя, по който вървят."

Разбирам, че работодателите често ги освобождават от работа, което пък кара хората да крият болестта си, защото финансовата тежест ще падне върху и без друго изтормозените близки. Често медицината може да поддържа с години човек в четвърти стадий, но такива хора живеят в среда, пълна с неопределеност, с чувство за вина, с неудобството от намалената си работоспособност, погълнати от неудовлетворения поглед на колеги и шефове, и оглушени от обсъждащия ги шепот зад гърба си.

"Това не е уредено никъде. Уж някакви наредби пазят онкологичните пациенти, но това не е вярно. Тези хора, които трябва да се хранят по-балансирано, да имат средства за транспорт до болницата, да си поръчат нещо, защото не са в състояние да обикалят магазини, са оставени да се оправят сами. Няма достатъчно здрава нормативна тъкан, която да ги пази! Камо ли техните близки. Не става дума да се обучават само как да се грижат за болния, но и как да пазят себе си, защото много често те стават по-страдащи и от пациента."

Медицината може да ни задържи в този живот по-дълго, но не може да ни направи човеци. Потъвайки в конкретиката на злободневието на раковоболния разбирам как цялото ни общество е оставило проблема на давещите се на самите давещи се. Лесно търсим сметка от Държавата, но Държавата, това сме ние. И макар в пандемичните години да изплуваха всички потиснати симптоми на нездравото социално съзнание и поведение, авторитетът на лекаря трябва да има капацитета да преодолее силата на социалните медии, в които всеки, който крещи силно, заглушава експертното говорене. А то е, че ракът на гърдата се лекува, когато се хване навреме. А време значи регулярност и експертност.

Източник: Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда

По случай Световния месец за борба с рака на гърдата - октомври, Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост стартира кампанията "Не си затваряй очите за тях". Инициативата има за цел да привлече вниманието на жените към собственото им здраве и отново да напомни колко важни са профилактичните прегледи в контекста на злокачествените заболявания на млечната жлеза.

Материалът е подготвен със съдействието на Acibadem City Clinic.

ИЗБРАНО