Магнезият е най-важният химичен елемент от групата на минералите за нашия организъм. При организъм без магнезиев дефицит половината от количеството му се намира в костите, а останалата част е разпределена в различни меки тъкани. Той участва и в над 250 ензимни процеса, свързани с различни системи в организма - нервна, сърдечносъдова, ендокринна, и др.

При нормално балансирано хранене и клинично здрав организъм се предполага, че количеството магнезий е достатъчен, за да задоволи текущите потребности на организма. Храните с най-богато съдържание на магнезий са спанакът, бобовите култури, лещата, карфиолът и картофите. Сега си помислете колко често ги консумирате и трябва ли да ограничите диетата си до тези култури, за да поддържате здравословно ниво на магнезий в организма си. Не само, че подобен хранителен режим е нереалистичен в дългосрочен план, но и качеството на въпросните продукти в съвременния свят остава под въпрос. От друга страна магнезиевият дефицит се свързва по-рядко с недостига на конкретните продукти в менюто, отколкото с други съпътстващи живота ни обстоятелства, които могат сериозно да компрометират бионаличността му в клетките. Като стреса например.

Стресът в днешно време се е превърнал в синоним на съвременност. Спокойствието и идиличното съществуване е архаизъм; нещо като топла носталгия към безвъзвратно отминали времена на психологически комфорт и физическо здраве. Днес състоянието на стрес е норма. Ако се съмнявате, опитайте се да се оплачете от натовареното си ежедневие на някой близък. Несъмнено ще се усетите в надпревара, в която аргументите на другия ще ви засипят така, че ще се почувствате нелепо, че изобщо сте повдигнали въпроса. Стресът на другите винаги ще е по-силен от вашия стрес.

Ако погледнем темата от психологическа гледна точка стресът е цената, която сме готови да платим, за да постигнем нещо, което ще облекчи стреса ни. Парадоксално, нали?

Има обаче форма на стрес, който не се интересува от намеренията ни и личността ни. Това е острият травматичен стрес, който просто ни се случва. Той връхлита в живота ни без да чука на вратата, настанява се удобно вътре и започва да върши поразии.

Как организмът ни обаче реагира на двата вида стрес?

За небрежния читател стресът се различава по силата на своята интензивност, но в основата си остава онова неприятно усещане, което ангажира мислите и създава чувство на тревога. Само че в първия случай стресът е градивен. Когато получаваме някаква награда, било то постижение или утвърждаване, стресът предизвиква отделяне на адреналин. Този хормон и същевременно невромедиатор (невротрансмитер) ускорява въглехидратната обмяна, спомага за провеждането на нервни импулси и забавя перисталтиката. Той може да повиши нивото на кръвна захар, артериалното налягане и да възбуди дихателния център, но това е кратковременно. Или с други думи, адреналинът е положителният стресов хормон, който отделяме, когато се оплакваме, докато в същото време демонстрираме скрито задоволство от това, че показваме устойчивост и успеваемост в успешното преодоляване на стресовото предизвикателство.

Стресът, който не можем да контролираме и който ни опустошава с изненадващата си мощ, с непредвидимия си характер, с липсата на психологическа подготовка или с дълготрайната си консистентност, се изразява в прекомерно и често отделяне на хормона кортизол. Кортизолът в нормални количества мобилизира организма ни и подобно на адреналина, ни помага да се справим със стресорите адекватно. Отделянето му в огромни количества, (както е в състоянието на силен или постоянен стрес) поставя организма в състояние на шок, ступор или бавно и методично го изтощава, влачейки го към дебрите на депресията, прегарянето, безперспективността и липсата на мотивация.

Ако се разровите в интернет, ще видите, че първите щети, които кортизола нанася, са върху паметта, емоциите, костите, причинявайки остеопороза, редуцира мускулната тъкан, потиска имунитета и намалява нивата на тестостерон и хормона на растежа. Също така той е една от причините за по-трудно усвояване на глюкозата, за състояние на хормонален дисбаланс и като следствие на това - увеличение на мазнините. Сега се огледайте и се опитайте да си отговорите какво изпитват ежедневно хората около вас - адреналинов душ или кортизолово цунами?

При нация, която бележи в пъти ръст на затлъстяване през последното десетилетие, мисля, че отговорът е недвусмислен. Ние всички сме удавени от кортизол. Дренажната система на това повсеместно наводнение е магнезият. Той просто намалява нивата на кортизол. И това е отвъд останалите му дейности в регулаторната и компенсаторна роля в организма ни. Проблемът е в това, че количеството му в нашия случай не може да се справи с цялата задръстена от кортизола система и нивата му започват да се изчерпват. Когато магнезият падне под нормата си, има способността да предизвика същите симптоми, като тези на ексесивното количество кортизол - да влияе негативно върху психо-физическото ни състояние.

Психологическите ефекти на магнезиевият дефицит се характеризират с чувство на засилена тревожност, раздразнителност, депресивност, апатия и нарушения в съня. На физическо ниво обаче недостигът на магнезий може да доведе до независимо повишаване на телесното тегло, мускулни крампи, гърч, изтръпване на крайниците, намаляване на либидото и дори до нарушение в сърдечния ритъм.

Ако не можем да променим живота си и да го направим по-спокоен, то можем да променим отношението си към него. Стресираният човек е неспокоен, разсеян, недоспал и често доста закръглен. Балансираната храна и спорта са само част от решението. Релаксиращите практики, авто психотренинга и веселите компании са пожелателни, но често нереалистични в дългосрочен план. Организмът има необходимост от хомеостаза (здравословен баланс) на клетъчно ниво, за да функционира оптимално и на психично ниво. Приемът на магнезий, като хранителна добавка, понякога е единственото полезно действие, с което можем да го компенсираме.

Съществува богата информация коя форма на магнезий как се усвоява от организма. При симптоми на магнезиев дефицит, което е равнозначно на субективна оценка на нивото на стрес в живота на всеки, има само един верен отговор - магнезий. Какъвто и да е, стига да е в срок на годност. Ако имам право на избор обаче, аз лично бих предпочела да е такъв, който ще приема до два пъти дневно, ще изпия като вкусна освежаваща напитка (изследвания сочат, че хората под стрес консумират по-малко течности), цената му ще бъде съобразена с качеството, ще има максимално бърз ефект, отлична усвояемост, ще бъде произведен от компания, генерирала доверие чрез високите си критерии за технологично производство и ще има клинично доказани ползи. Надявам се, че вашите критерии не са по-различни. Знам също, че на фона на богатия избор от магнезий тези нормални потребителски "претенции" звучат като мисия, която ще отнеме излишно много време в продуктово проучване. Затова ще ви дам едно предложение, в което не е допуснат компромис по нито един от изброените критерии.

Биолектра Магнезий

Не знам дали ви се е случвало да срещнете в труден за вас момент, който ви е помогнал безусловно и по-късно в живота, да се сещате за него всеки път, когато нещо неприятно ви сполети. И с изненада да установите, че всеки контакт с него ви носи облекчение и вътрешно спокойствие от неоспоримото чувство за сигурност. Точно така се запознах с Биолектра Магнезий. Бях току-що родила и ме разкъсваха маточни крампи след тежко секцио. В пресекулките нощем между кърменията се стрясках от болезнени мускулни крампи и недоспиването скоро ме потопи в облак от постоянно тъпо главоболие. Не помня кой ми подхвърли една опаковка Биолектра Магнезий и вече близо девет години той неотлъчно присъства в живота ми. Не човекът, а магнезият! Стои неотлъчно в домашната ми аптека и самото му присъствие ми създава усещане за спокойствие. Всеки път, когато почувствам непреодолима умора, рязък спад в тонуса и настроението, когато съм напрегната и тревожна, имам епизоди на разстроен сън, усещам тялото си схванато, или пулсът ми е напрегнат, имам сърцебиене или мускулна треска, аз знам, че е там и знам, че действа най-бързо от всичките си себеподобни, защото има най-високо съдържание на магнезиеви йони в една таблетка.

И понеже споменах стреса и наднорменото тегло, Биолектра Магнезий във всичките си варианти е подходящ за диабетици. Това, което пропуснах да добавя е обърнатата логика, в която, ако приемаме магнезий дори при лек дефицит, засилваме способността и капацитета му да понижава нивата на кортизол или независимо да поддържа своите, благодарение на което ще трупаме по-малко мазнини и ще намалим риска от диабет тип 2. А това не е никак малко. Особено когато подобна заявка е подплатена с немско качество.

Снимка: Vedra International


Материалът е изготвен с подкрепата на Vedra International.