Това каза на пресконференция в Българската академия на науките проф. Николай Спасов.

Проф. Спасов от Националния природонаучен музей при БАН и проф. Мадлен Бьоме от университета в Тюбинген ръководят международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, който обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 милиона години.

Както вече писахме вчера научното списания PLOS ONE публикува две статии, представящи новата гледна точка, че еволюцията на човека е тръгнала от Балканите. Тя се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).

Според екипа грекопитекът е най-старият хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен.

Първите реакции от научната общност на представената информация е, че данните са малко, каза в отговор на репортерски въпрос проф. Спасов. Вярвам, че постепенно хипотезата ни ще бъде възприета, каза той.

Спасов допълни, че данните, на които се основават, действително са малко, но палеонтологията никога не разполага с много данни.

Професор Мадлен Бьоме, която се включи в пресконференцията чрез телевръзка от Тюбинген, посочи, че такива фосили като хоменините не са толкова малко.

За предстоящите дейности на екипа Спасов каза, че още в началото на юни ще продължат разкопките в находището Азмака. Същевременно се работи по възобновяване на изследванията в района на Пиргос Василисис, посочи Бьоме.

Спасов допълни, че техният екип смята през есента да посети Република Македония и да започне разкопки в едно находище, което според фаунистичните данни, би трябвало да има същата възраст. Така, че нашите братя македонци, ще се окажат прави, че "човекот е настанал во Македония", каза проф. Спасов.

Тепърва екипът ще установява как грекопитекът е стигнал от Балканите до Африка. Най-вероятно предвижването на юг се е случило по климатични причини, коментира проф. Спасов.

Имаме данни, че в района е имало силно овлажняване, дали това е причината за преместванията все още не може да се каже, допълни той.

Природата преди около 7,2 млн. години на Балканите е била засушлива саванна обстановка, което се установява както от фауната, така и от растителността, коментира Николай Спасов.

Според него саванната обстановка на тогавашната балкано-иранската зоогеографска провинция би трябвало да предшества африканската савана, която виждаме днес.

Първият предчовек в Чад

Сахелантропът (Sahelanthropus tchadensis) е вид човекоподобна маймуна. Той  може да представлява общ предшественик на хората и шимпанзетата. Неговото място в еволюцията на хоминидите не е изцяло прието, пише в Wikipedia. Съществуващите останки -  относително малък череп наречен Тумай ("надежда за живот" на местния език Тебу в Чад), пет парчета от челюст и някои зъби - имат смесица от наследени и примитивни черти.

Обемът на черепната кутия е само от 340 куб. см до 360 куб. см, размер подобен на този на съществуващите шимпанзета и е забележително по-малък, отколкото на приблизителния размер на човешката черепна кутия, която е с размери горе-долу от 1350 куб. см. Зъбите, ивицата на веждите и лицевата структура се различават доста от тези, намерени в Homo sapiens. Поради получаването на изкривяване на черепа, 3D реконструкция чрез компютър не е използвана.