Това коментира лидерът на партия Ред, законност и справедливост Яне Янев, който е провел телефонен разговор с министър-председателя Бойко Борисов, в който са обсъдили споразумението АСТА, предаде БГНЕС.

Двамата са засегнали много сериозната обществената реакция в страната срещу приемането на този документ.

Вчера в София и редица български градове се проведоха протести. Хиляди българи се обявиха срещу приемането на АСТА, която, според тях, сериозно нарушава свободата в интернет.

"Срещу АСТА се обявява будната съвест на българския народ – това са предимно млади и предприемчиви хора, интелигенцията", заяви Янев. "След като изслуша нашите аргументи и изказа своите, с премиера стигнахме до извода, че не бива сегашното управление да носи отговорност за безпрецедентно, непрозрачните преговори по АСТА, водени от представящи се днес за нови и чисти лица в политиката", заяви Янев. Той припомни, че Меглена Кунева, в качеството си на еврокомисар, е подкрепяла приемането на АСТА и не се обявила в защита на потребителите, въпреки че това е бил нейният ресор.

"Надявам се след днешния разговор, че лично премиерът Борисов ще инициира изтеглянето на България от това споразумение. По всяка вероятност министър-председателят Борисов ще внесе въпроса още в сряда на заседание на МС, така че българското правителство да гласува оттеглянето на подписа на България под споразумението АСТА", заяви Янев.

"Ако това стане, ще бъдем искрено удовлетворени, че правителството се е вслушало в мнението на гражданското общество и партия РЗС", добави той. Янев припомни, че още преди шест месеца партията РЗС е внесла законопроект, който защитава интелектуалната собственост на българските музиканти, кинодейци и интелектуалната собственост в Интернет.

България е една от 22-те членки на Европейския съюз, които подписаха международното търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA в японската столица. ACTA третира интернет пиратството и разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права. Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че сайтове, които имат голяма популярност и имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност.

В анализ на Института за модерна политика (ИМП) се казва, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин. В този период Меглена Кунева, например, е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП.