Президентът на Русия Владимир Путин заяви в интервю за телевизия НТВ, че "опитите за създаване на еднополюсен свят не успяха", а световният баланс "полека-лека се възстановява".

Преди това бе публикувана одобрена от руския лидер Концепция за външната политика на Руската федерация. Сред целите на държавната външна политика в документа се посочва "укрепване на позициите на Руската федерация като един от влиятелните центрове в днешния свят". "В резултат от процеса на глобализация се оформят нови центрове на икономическо и политическо влияние", се казва в концепцията.

"Намаляват възможностите на историческия Запад да доминира в световната икономика и политика. Ясно проличава многообразието на културите и цивилизациите в света, множествеността на моделите за развитие на държавите", четем в текста.

Според авторите в опит да задържи позициите си Западът възпира алтернативните силови центрове, което предизвиква нестабилност в международните отношения и засилва турбулентността в света. Еднополюсен свят май наистина не бе изграден. Обаче много термини, използвани от руските политици, сами по себе си представляват спекулативни конструкции.

Единството на западния свят например е донякъде опростена формула. Както съществуват САЩ, така съществува и ЕС, интересите им не винаги съвпадат, а и не във всяко отношение.

Руският дискурс слага знак за равенство между подкрепата за външната политика на САЩ от страна на дадена европейска столица и фактическия статут на вашингтонска марионетка, макар че всъщност европейските държави оценяват риска и изгодите от различни външнополитически съюзи, след което правят своя избор.

Съществува и Китай, чиято експанзия вече обхваща не само Азия, но също така Африка и Южна Америка.

Русия - ако съдим по Концепцията за външна политика и редовните изявления на политиците й, също се смята за притегателен център в условията на многополюсния модел. Зад всеки център в един многополюсен свят обаче трябва да стоят не голи амбиции, а разбираем цивилизационен проект. Няма признаци днешна Русия да разполага с такъв.

Цивилизационни проекти са имали естествено и Руската империя, и Съветският съюз.

Проектът за Европейски съюз се градеше не само върху историята и културата, общи за съответните национални държави, но и върху изгодата от икономическата и търговска интеграция, фактическото премахване на границите.

Американците разполагат с цялостен, годен за износ цивилизационен модел, който включва политически и правозащитни норми, тип на обществото, философия на потреблението и т. н.

Китай иска да сподели с развиващите се и зле развитите страни своя модел за икономически успех.

Русия не може да предложи нищо подобно на когото и да било, дори на страните от ОНД.

Най-добра илюстрация е примерът със Сърбия. Тя декларира приятелство и братство с Русия, но е съвсем очевидно, че нейният стратегически интерес предполага членство в Евросъюза.

Русия е силов център благодарение на мощната си армия и мощния флот, също и на старите икономически връзки с провинциите на съветската империя.

Националните елити обаче гледат да отслабят и тези връзки, или дори да ги скъсат съвсем. Москва може да бъде (и наистина е!) притегателен център за страните, чиито елити са настроени антиамерикански. Но и този антиамерикански интернационал е временно, променливо явление, незаредено със стратегически потенциал. Това е обединение, което се гради на негативен дневен ред, а Русия явно не притежава привлекателни позитивни проекти.

Обединяването на т. нар. руски свят пък е архаична, да не кажем атавистична идея. Концепцията за външната политика на Руската федерация нарежда сред значимите задачи разпространяването на руския език и на руската гледна точка в света. Това обаче са ръководни начала, подходящи за лобистка група, а далеч не за световен силов център, в чиято орбита е изгодно да бъдеш.

Колкото до позитивен дневен ред, Русия не разполага с такъв не само за другите, но и за самата себе си.

* ПРЕВОД: БТА