Върховният касационен съд потвърди 18-годишната присъда "лишаване от свобода" на 45-годишния Илия Стоичков, подсъдим за жестокото убийство на преподавателя в Института по растителни генетични ресурси в Садово доц. Стефан Нейков.

Стоичков бе признат за виновен по две обвинения - убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, както и кражба на златен синджир. На 3 юли 2018  г. шофьорът на камион преби до смърт с бухалка 70-годишния преподавател. Нейков е получил тежки наранявания по главата и тялото, множество кръвонасядания, две рани на главата, емболия, множество счупени ребра и кръвонасядания. Освен това Илия Стоичков се изгаврил с него. Той разкъсал аналния отвор на пребития, като е пъхнал бухалката в него.

След убийството шофьорът и 32-годишната му съпруга задигнали и златен синджир на стойност 747 лева от жертвата, след което младата жена го оставила в заложна къща в Стамболийски.

Основният мотив за убийството е връзка между жената на Илия - Иванка и доц. Стефан Нейков. Младата жена карала част от студентското си обучение при 71-годишния преподавател, който последните години преди смъртта си е бил пенсиониран, но работил като научен сътрудник в Институт по растителни генетични ресурси в Садово.

Окръжният съд в Пловдив осъди убиеца на 20 години затвор, но апелативните магистрати намалиха наказанието с две години. Така делото стигна до ВКС.

Защитата на Илия Стоичков поиска отмяна на решението на Апелативния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Подадена е била и жалба от гражданския ищец и частен обвинител, които пък са посочили, че наложеното от Апелативен съд - Пловдив наказание е несправедливо и занижено, като е поискано връщане на делото с указания за увеличаване на наложеното наказание.

Върховните съдии обаче потвърдиха присъдата на въззивната инстанция. В мотивите си, те посочват, че Апелативният съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства, като при оценката им е подходил с нужната критичност и обективност, без да е налице тенденциозност или повърхностност. Според ВКС, съдиите от апелативния съд са положили дължимите усилия, за да изяснят всички относими по делото факти, необходими за формиране на вътрешното им убеждение. Нещо повече, направени са допълнения и уточнения във връзка с установените от първата инстанция факти, като по този начин Апелативен съд - Пловдив правилно е приел, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на 18 години.

Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.