Навлизайки под вълните, след първите няколко метра мътна повърхност се разкриват кристални води и удивителна гледка - десетки, може би стотици древни вази лежат на морското дъно, доказателство за някакво отдавна забравено пътешествие, завършило злощастно преди 1600 години, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Италиански кораб от Втората световна война, сега дом на колонии риби и мекотели, се появява в мрака, а вещите на войниците все още са разпръснати във вътрешността му.

Край скалистите брегове на Албания, едно от най-малко изследваните крайбрежия в света, лежат потънали съкровища: древни амфори, с които се е пренасяло маслиново масло и вино по търговските маршрути между Северна Африка и Римската империя, останки на кораби със скрити разкази за героизъм и предателство от двете световни войни и впечатляващи скални образувания и подводен живот.

"От това, което съм видял досега, не може да преплуваш повече от няколко метра без да откриеш нещо, което да е впечатляващо, било то от гледна точка на културата, било то от гледна точка на природата тук в Албания", казва Дерек Смит, еколог и изследовател на крайбрежието, който работи с неправителствената фондация РПМ за проучване на албанската брегова линия в последните десет години.

В момента Националната агенция за крайбрежието на Албания проучва как най-добре да изследва и защити потъналите атракции, като даде достъп до тях на туристите, които идват в страната, все още девствена територия за доходоносното гмуркане.

"Идеята за представяне на албанското подводно наследство е нова идея за страната, защото досега се знаеше малко за богатата история на албанското крайбрежие и особено що се отнася до останките от корабокруширали кораби", казва ръководителят на агенцията Аурон Таре, който от 12 години се занимава с подводни проучвания. "Смятам, че вече е дошло времето, на света да бъде разкрита стойността на това наследство, което имаме в нашите води", допълва той.

Някога по-изолирана и от Северна Корея, Албания постепенно се отвори към международния туризъм и се отърва от имиджа си на изостанала държава, превърнала се за кратко в бандитска територия в края на 90-те години. Има обаче опасения, че по-лесният достъп до подводните останки може да доведе до плячкосването им, ако не се вземат адекватни мерки за запазването им.

Очаква се скоро да бъдат приети закони, които да защитават подводното богатство на страната, като същевременно осигурят определен достъп за туристи.

Съседна Гърция, на юг от Албания, се затрудняваше в поддържането на баланс между туризъм и защита на древните артефакти. Гърция толкова се опасяваше да не изгуби подводните си антики, че забрани гмуркането почти навсякъде. Дори днес гмуркането е забранено при всяка останка на кораб или самолет, построени преди повече от 50 години, без значение кога са потънали.

Албания се стреми към по-балансиран подход.

"Ще кажа, че в близко бъдеще древните останки ще бъдат отворени за учени и проучвания", казва Таре, отбелязвайки че страната също е изгубила част от подводното си богатство заради плячкосването им в последните 20 години.

Според него ако има достъп до по-новите останки от Първата световна война и Втората световна война, гмуркането може да разцъфти в Албания в идните пет години.

Фондацията РПМ, в сътрудничество с Агенцията за крайбрежието, са картографирали морското дъно на около една трета от албанското крайбрежие от Саранда до Вльора близо до гръцката граница.

Използвайки както водолази, така и високотехнологично оборудване, изследователският кораб е открил почти 40 останки от корабокрушения.

"Досега РПМ ги е документирал от около 3-ти и 4-ти век преди Христа до Първата и Втората световни войни", казва Смит. "Така че имаме доста голям диапазон от може би 2500, 2300 годишни културни източници тук на албанското крайбрежие, което наистина в голяма степен е непроучено".

Сред останките има т.нар руина Джони, търговски кораб, превозващ основно амфори от Северна Африка.

Фактът, че останките са именно керамични изделия от Северна Африка е "много важен, защото показва търговските връзки между Адриатика и северноафриканския бряг", казва подводният археолог Матеус Полаковски, който работи в РПМ.

Малки рибки излизат от вътрешността на стомни, които с времето са се вклинили в морското дъно. Мястото не е разкопано и археолозите са на мнение, че още много амфори, както и дървеният корпус на кораба може все още да лежат непокътнати отдолу на морското дъно.

"Много от тези останки са много значими като национално богатство", казва Полаковски.

"Смятам, че тези останки от корабокрушения стават не само изкуствени рифове, но те също носят духа на културна идентичност, културно наследство".

Албания е разположена на стратегическо място на входа на Адриатическо море и покрай древните търговски маршрути от Италия до Балканския полуостров, казва Полаковски. Има още много за изследване.

"Те имат около 200 мили крайбрежие тук", казва Смит, морският еколог. "Макар да имаме чувството, че сме открили огромно количество, има още много за откриване", допълва той.