България е за продължаване на диалог с Русия по въпроса анексирането на Крим. Това заяви във Вашингтон външният министър Екатерина Захариева, която е на среща по повод 70-ата годишнина от създаването на НАТО, предава БНР.

По време на форума генералният секретар Йенс Столтенберг неведнъж изрази опасения от "руската агресия" в района на Черно море след анексирането на Крим. Той каза, че ситуацията застрашава Грузия и Украйна, като подчерта, че те са независими държави, които имат право да правят свой собствен избор.

Столтенберг говори и за пакет от мерки за засилено присъствие в региона. Според министър Захариева планът не включва разполагане на нови сили в Черно море и залага на повече сътрудничество и координация с Грузия и Украйна. По думите й планът няма да доведе до допълнителни ангажименти спрямо България.

Мерките бяха обявени след като в продължение на няколко дни действията на Русия бяха представяни като едно от най-големите предизвикателства за Алианса. В обвиненията Москва видя провокация. На въпрос на БНР министър Захариева определи това като обичайна реакция.

"Русия в много действия вижда провокация, но истината е, че не е бил някой от съюзниците в НАТО, който да е окупирал част от чужда територия и всъщност идеята на всички съюзници е да продължаваме диалога с Русия и че се надяваме този диалог, който водим в съвета НАТО-Русия да доведе наистина до смислен диалог и намаляване на напрежението. Всъщност всички това искаме," подчерта вицепремиерът

Министър Захариева се обяви за продължаване на диалога с Кремъл, "за да се върне Русия по пътя към международното право".

Заедно може да се изправим срещу всяка заплахa

"С непрекъснато адаптиране към новите реалности ние ще се изправим пред всяка заплаха, по всяко време, от всяка посока. Със силата на нашите ценности ние ще направим НАТО още по-силна" - с тази декларация завърши юбилейната среща на външните министри на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) във Вашингтон, посветена на 70-ата годишнина от основаването на алианса.

Снимка: Министерство на външните работи

Българската делегация на срещата се оглавява от вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Първите дипломати от НАТО заявяват още, че са готови да се противопоставят единни на тероризма във всичките му форми, предизвикателствата на миграцията, киберзаплахите и дезинформацията.

"Днес нашият съюз е по-силен отвсякога, гарантирайки свободата на своите почти един милиард граждани, сигурността на своята територия, защитата на общите ни ценности: демокрация, индивидуални свободи, човешки права и върховенство на закона", се казва още в декларацията на срещата.

Министрите обсъдиха състоянието на отношенията с Русия, включително ситуацията около Договора за унищожаване на ракетите със среден и малък обсег. Те отново призоваха Москва да освободи задържаните в Керченския пролив украински моряци и да гарантира свободното корабоплаване в региона.

"Сигурността в Черно море е изключително важна за България. Страната ни подкрепя двупистовия подход спрямо Русия, който от една страна изисква политика на възпиране, а от друга - поддържането на конструктивен диалог", изтъкна Захариева. Пакетът за Черно море, който одобриха министрите, предвижда подобряване на координацията на НАТО с Грузия и Украйна и увеличаване на подкрепата за тези две държави, но не води до поемане на нови ангажименти от страна на България и до разполагане на нови сили на НАТО в Черно море.

Външните министри обсъдиха и борбата с тероризма, който продължава да бъде пряка заплаха за НАТО и страните-партньори. През декември 2018 г. беше актуализиран Планът за действие за засилване на ролята на НАТО в борбата на международната общност с тероризма, който определя бъдещите действия по оценка, превенция, подготвеност, ангажираност и изграждане на способности.

Всички външни министри приветстваха своя колега от Северна Македония Никола Димитров, който присъства за първи път като представител на бъдещ член на НАТО. А той емоционално благодари на първите дипломати на България и Гърция - Екатерина Захариева и Йоргос Катругалос, за подкрепата и сключените двустранни договори, позволили даването на зелената светлина за членство на Скопие в Алианса и започване на преговори с ЕС.