Рекордно къса дистанция или най-оспорваният балотаж, който София е виждала

Изборите не постигнаха рекорд по спад на избирателна активност, държи го вотът през 2009 г., когато гласуваха само едва 23,17%

18:20 | 7 ноември 2023 | Автор : Ива Капкова 90 9755 Колаж: Стоян Гогов, Dir.bg/iStock Images by Getty

Изборите, които не бяха предизвестени за пръв път от 18 години. Както и очаквахме, съспенс имаше до последната секунда. Най-изненадващите, най-оспорваните и с най-късата дистанция между победителя и победения. Така на пръв прочит можем да обобщим развръзката в кметската надпревара в столицата, ако се абстрахираме от чисто личностния и партиен сблъсък.

Избрано

Бърз преглед назад в годините на местен вот, поне дотам, докъдето позволява архивът на ЦИК, показва, че за пръв път през 2023 двамата мераклии да седнат в кабинета на "Московска" 33 се състезаваха на фотофиниш.

Разликата между победителя и победения беше рекордно нищожна - само 4786 гласа или 1,31%.

Такава къса дистанция не е имало досега на местен вот в София. До този момент най-близките резултати на кандидат-кметове и съответно, най-оспорваната битка за кметското място, се състоя през 2019 г. Тогава Йорданка Фандъкова спечели четвъртия си мандат с 49,98% срещу Мая Манолова, която получи 45,13%. Разликата между двете беше 4,85% и това се превърна в рекорд досега на кметски вот в София. Днес разликата между първия и втория е под процент и половина.

Още по-назад в годините - през 2015 г., Фандъкова бе избрана с 60,17% пред Вили Лилков, кандидат на тогавашната десница, останал с близо 200 хиляди гласа след нея, и около 9%. Тя получи 238 500 гласа, а той - 38 113 бюлетини.

При преглед на резултатите от кметските битки личи, че до 2019 неизменно разликата между победителя и загубилия е била над 20-30 процента или две към едно. Така е в двубоя Фандъкова-Кадиев през 2011 г. - тя взема 53,31%, а бившият социалист - 22,27 на сто. Две към едно са и победните разлики на Бойко Борисов, когато спечели своите мандати през 2005 - на частичния кметски вот и след това - през 2007 г.

2019 е преломна и в друго отношение - дотогава столицата избира кмет обичайно от първия тур. През 2023 г. се спази новата тенденция, наложена преди четири години, а именно - столицата да избира своя кмет малко по-трудно и на балотаж. Това е право пропорционално на намаляването на броя кандидати в битката изобщо и на спада на избирателната активност.

И ако в проценти разликите между получените гласове на победения и победителя са малки, сравнени с онези през последните двайсетина година, то в числово изражение съвсем не е така.

През 2003 г. Стефан Софиянски печели кметството в столицата с 246 161 гласа, а опонентът му Стоян Александров, кандидат на левицата, получава около 34 000 по-малко. Общо са гласували 451 322 избиратели.

Тоест, преди 20 години кметът на столицата е бил избран с 85 371 повече избиратели, спрямо участвалите на вота сега - гласувалите в неделя са били 365 951. Преди 20 години избирателната активност е била 42,54% и опцията "не подкрепям никого" липсваше. На последния кметски вот в София избирателната активност закова на 34,64%. Спад с около 8%, но не чак толкова драстичен, нито пък рекорден.

Рекорда по отказ на избирателя да се разходи до урните го държи частичният кметски вот през 2009 г., когато Йорданка Фандъкова пое столицата, след като Борисов влезе в парламента и оттам, в националната политика. Тогава избирателната активност беше необичайно ниска - 23,17% на втория тур, а до урните отидоха 257 367 избиратели.

Пак много ниска избирателна активност е отчетена на кметския вот през 2005 г., отново частичен, след като Стефан Софиянски реши да стане депутат. Тогава Борисов спечели при активност от 30,41% с около 70 на сто от гласовете.

Така че явно и обобщенията с днешна дата колко е паднала избирателната активност не са съвсем коректни спрямо данните във времето назад. Анализът трябва да се прави и отвъд клишето за разочарованите от партиите хора и отчаянието им, че нямат избор. Очевидно, когато избор има и кандидатите интригуват, се получава състезание, макар и с една невисока активност, а когато битката е предрешена от безспорната преднина на единия кандидат, активността пада.

Друг е въпросът как това засяга представителността. Например, през 2003 г. покойният Стоян Александров, кандидат на БСП, губи от Стефан Софиянски, но е получил повече и от днешния победител, и от загубилия - над 200 хил. гласа. Тогава Софиянски е избран с 246 161 гласа. През 2007 г. Бойко Борисов е избран с 203 364 гласа, а преди това, през 2005 г. - с 223 577 гласа.

Фандъкова през 2011 става кмет с 247 140 гласа, а през 2015 за нея гласуват 238 500 души. През 2019 и тя, и опонентката й Мая Манолова надхвърлят резултата на днешните участници в битката за София.

Фандъкова получава 209 542 гласа, а Мая Манолова изгуби със 189 176 гласа - дори победеният на вота получи 15 хиляди гласа повече от победителя Терзиев и с близо 19 хил. гласа над резултата на Григорова.

Тогава обаче са гласували 426 158 избиратели, а днес - 365 951 души. И от всички гласуващи двамата кандидати за кметове са взели малко над 16% от всички избиратели, което няма как да не тревожи при разсъждения за легитимността на властта.

В същото време се откроява ясната тенденция през последните години класическата десница в различни коалиции и трансформации да вдига ръста си с днешна дата в абсолютен брой гласове в двубоите с ГЕРБ и сега с БСП. Скокът на гласовете е няколко пъти. През 2015 Вили Лилков получава едва 38 113 гласа срещу кандидата на ГЕРБ в лицето на Йорданка Фандъкова, а преди това през 2007 г. Мартин Заимов е взел 67 602 гласа срещу получените от Бойко Борисов 203 364 гласа. През 2019 кандидатът на обединението между "Да, България", ДСБ и Зелено движение Борислав Игнатов взема гласове от същия порядък и дори отпада от балотажа - той получи 54 330 гласа.

Докато на предишните няколко местни избори гласовете са петцифрено число, сега вече имаме шестцифрено - през 2023 същото демократично обединение, но вече в съюз със "Спаси София", вдига резултата до 175 044 гласа за Васил Терзиев и това му е достатъчно, за да вземе кметското място. Това прави ръст със 120 714 гласа спрямо вота отпреди четири години.

Сега местата с ГЕРБ са разменени и техният кандидат изпадна от балотажа, а този на левицата е надхвърлил постиженията през годините, но не може да надхвърли тавана от над двеста хиляди гласа, достигнат на Стоян Александров преди 20 г.

Ако числата нещо ни говорят, то изводът от този софийски вот е, че всъщност слуховете за безкрайно падналата избирателна активност са доста преувеличени. Формациите, които се определят като десни, се редуват на кормилото на София, а и най-близкото посягане на левицата към кметския стол винаги остава на един дъх разстояние. Историческият фотофиниш показва още ясно разделение на избирателите в столицата на два отбора. От работата на новия кмет пък зависи дали ще се постарае да заличи границите или пък ще ги затвърди.

ИЗБРАНО