Премиерът Бойко Борисов направи изявление във Фейсбук по повод Деня на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20-ти век, който се отбелязва днес. Без да споменава политическата криза у нас и протестите срещу правителството, той обаче очевидно намеква за президента Румен Радев, който вече няколко пъти с вдигнат пред протестиращите юмрук призова: "Мутри, вън!"

В официалния си профил в социалната мрежа министър-председателят написа:

"Тоталитарните режими прекършиха милиони човешки съдби. Насилието и жестокостта, с които бяха потъпквани основни свободи, нямат място в днешния свят! Няма място и за националсоциализъм и комунизъм. Убеден съм, че няма място и за реваншизъм и разделение. Вдигнатите юмруци и умишленото подклаждане на напрежение между гражданите не са символ на демокрацията. Правова държава не се постига с грубо нарушаване на правовия ред, както се внушава днес. Историята трябва да се помни, за да се взимат правилните решения дори когато са трудни за взимане. Вярвам, че ред, развитие и разбирателство се постигат с диалог, а не с юмрук! Затова нека ги отстояваме с дела.

Поклон пред паметта на жертвите на тоталитарните режими!".

ГЕРБ почете жертвите

На общоевропейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими представители на ГЕРБ се поклониха пред всички онези хора, чийто живот е бил погубен от тоталитарните и авторитарните режими по света, съобщават от пресцентъра на партията.

Възпоменанието се състоя пред Мемориала на жертвите на комунизма в България до НДК, където бе положен венец от името на ПП ГЕРБ. Присъстваха народни представители от ГЕРБ, евродепутати, общински съветници, представители на МГЕРБ, както и членове и симпатизанти на партията.

"Време е да покажем като общество, че сме се поучили от уроците на историята и имаме мъдростта да взимаме правилните решения. България е направила своя цивилизационен избор и той е безалтернативен. Ето защо трябва да заклеймяваме всички недемократични движения. Не съм изненадан, че днес отсъстваха представители на БСП, но силно ме озадачи липсата на други партии, определящи себе си като "десни" и борещи се за демократична България", е посочил депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев, цитиран от пресцентъра на партията.

"Демокрацията е най-ценното нещо - макар и някои хора да говорят как им е отнела много. Призовавам младите хора, които сега са по площадите, да дойдат и тук - където е увековечена паметта на хилядите наши сънародници, избити от комунистите. Не мога да приема, че в протест за демокрация могат да участват членове на БСП, която е пряк наследник на БКП - двигател на толкова много процеси, нямащи нищо общо със свободата и демокрацията", е заявил след възпоменанието народният представител от ГЕРБ Лиляна Друмева, която е и председател на Съюза на репресираните от комунизма "Памет".

Защо 23-и август

Датата 23-и август е определена за Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими, защото на този ден през 1939 г. външните министри на сталинския СССР (Молотов) и на хитлеристка Германия (Рибентроп) подписват пакта за сътрудничество между двете тоталитарни държави с три секретни протокола, с които определят сферите на влияние, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави.

Официалното наименование у нас е Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Решението бе взето на 27 ноември 2009 г. от 41-то Народното събрание по предложение на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев.

За първи път предложението датата 23-ти август да се чества като "Ден на жертвите на сталинизма и нацизма" е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов "Европейската съвест и комунизмът", където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.

Документът, подписан от президента Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август - денят на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

Три месеца по-късно - през септември 2008 г., Европейският парламент приема своя декларация с препоръка към държавите членки на ЕС за обявяване на Ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Различните парламенти приемат различни наименования за деня на памет, но смисълът е един и същ.