Бежанецът настоява да даде интервю. Преговорите с него продължават, като се отбелязва, че в последните часове мъжът се е успокоил, след като е разговарял с някого по телефона, предаде БТА.

На мястото са пристигнали десетки негови поддръжници, за да протестират пред оградата. Във вътрешността на центъра задържаните са отказали да се приберат в сградата след обичайната разходка на двора.

Междувременно в съседен център 29 иракчани обявиха гладна стачка, а още двайсетина задържани започнаха протест в тяхна подкрепа. Иракчаните недоволстват, че са в центъра повече от две седмици.

Посъветвани от неправителствени организации, те настояват молбите им за убежище да бъдат разгледани в друга държава, а не в Белгия. Отбелязва се, че това е възможно за двама от тях, тъй като имат визи за Франция.

Белгия започва от тази седмица специализирани акции срещу каналджиите, както и за проверка на документите на всички бежанци в страната, съобщи министърът на вътрешните работи Ян Ямбон.

Вижте снимки>>

Целите са да бъде пресечен трафикът на хора, както и да се установи статутът на временно или незаконно пребиваващите. Ямбон отчита, че тези акции ще отслабят възможностите на полицията за справянето с всекидневните задачи. Министърът отбелязва, че засега Белгия не предвижда постоянни проверки по границите, за да се съобрази с правилата на Шенген.

330 бежанци блокираха граничен пункт между Хърватия и Словения

Около 300 нелегални имигранти блокираха движението през пункта Брегане на хърватско-словенската граница, съобщи загребският вестник „Вечерни лист“, цитиран от БГНЕС.

Според изданието бежанците са били подтикнати да протестират за по-бързото им пропускане през границата от словенски активисти.

Според последните протестът щял да накара словенските гранични сили да пуснат бежанците през словенска територия. Имигрантите лежаха на пътя и скандираха „Отворете границата“.

Така те затрудниха и забавиха движението на колите през границата. Словения прати допълнително полицаи, над района кръжи полицейски вертолет.

Унгария е готова да похарчи над 1 милиард долара за справяне с мигрантите

Тази сума се равнява на 1% от годишния бюджет на страната. Парите ще бъдат отпуснати само в случай, ако с подобна инициатива излязат и партньорите на Будапеща в Европейския съюз и ако финансирането бъде насочено в подкрепа на страните от Близкия изток, откъдето идва основният поток мигранти.

Тази година заради активизирането на редица конфликти в Близкия изток, Азия и Африка броят на мигрантите, търсещи нов дом в Европа, се увеличи значително. От началото на годината в Европа са пристигнали 473 887 мигранти и бежанци. От тях над 349 000 са слезли на гръцките брегове и около 122 000 в Италия. Сирийците представляват основната група от мигранти, пристигащи в Гърция – 175 375 души. В тази страна също така са пристигнали над 50 000 афганистанци и над 11 000 пакистанци.

В Италия основната група от мигранти са еритрейците – 30 708. Освен тях на Апенините са акостирали над 15 000 нигерийци и около 9000 сомалийци. Основната цел на мигрантите е „обетованата земя“ - Германия. Мигрантите акостират на гръцките острови в Егейско море, откъдето властите в Атина организирано ги изпращат на север в Македония и Сърбия.

От сръбския пункт в Прешево те потеглят за Унгария и Хърватия. Заради тежката ситуация Будапеща взе бързи мерки – изгради стена по границата със Сърбия и Хърватия, а също така ожесточи законите за влизането на незаконни мигранти на своя територия. Европейската комисия предложи на всички 28 страни от Европейския съюз да се въведат квоти за приема на 160 000 мигранти. Против това се обявяват Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Румъния и Балтийските държави.

По оценки на специалистите до края на годината потокът от мигранти в ЕС може да надхвърли 1 милион души. Европейската комисия заяви, че настоящата миграционна криза е най-голямата в света от края на Втората световна война /1939-1945/.

Наблюдателите дори я сравняват с Великото преселение на народите. На 23 септември ще се състои среща на страните от ЕС, на която ще бъдат обсъдени проблемите с миграцията.