Мерките не са окончателни. Предложенията са на работната група, сформирана от премиера. Идеите ще се обсъждат със синдикатите и работодателите идния понеделник. Засега не е ясно какъв ще е финансовият ефект от прилагането на антикризисните мерки.

Очертава се тежък данъчен удар върху всички трудови доходи. Това ще стане чрез вдигане не на ставката, а на базата за облагане.
Идеята е вече да се облага целият доход, без да се приспадат осигуровките. Според друга идея и хората, които получават само заплата, вече да попълват и подават декларации за дохода си. Въпреки тежката демографска криза правителството обмисля да посегне и към ред придобивки за бременните и майките. Майките ще получават 90% от дохода си само 6 месеца след раждането, а не 12, както е сега. А месеците, които служат за база за изчисляване на обезщетенията за бременност, раждане и гледане на бебе, ще бъдат увеличени. Това вероятно също ще доведе до намаляване на обезщетението, тъй като е масова практика жените да се осигуряват върху по-голяма сума в месеците преди раждането.

Най-сериозни са промените при пенсионерите. Работната група предлага 10% данък върху пенсиите на голяма част от възрастните. Освободени от него ще бъдат само най-ниските пенсии. Вариантите са два - да се облагат парите над минималната пенсия, която е 136 лв., или пък за праг да служи социалната пенсия, която е 100.86 лв. Разчетите на МФ сочат, че средната пенсия в България за 2010 г. е 271 лв.

Още по-тежки са мерките за работещите пенсионери. Те също са в два варианта - или те да вземат само заплата, или да получават половината от пенсиите си. По време на дебат за пенсионната реформа вчера социалният министър Тотю Младенов не даде вид да е запознат с този вариант. Той обаче подкрепи обсъжданата идея пенсиите на работещите пенсионери да се облагат с данък. Недостигът на средства в здравеопазването, заради който кабинетът тръгна да прави реформа, но после се отказа заради надигналите се протести, ще бъде попълнен с официално въвеждане на доплащане за лечение.
Предлага се примерен дял от 10%, но не повече от 1 минимална заплата (240 лв.). Днес се очаква и решение на кабинета за въвеждане на лични вноски за пенсия и здраве на 150 000 държавни служители, които сега се осигуряват изцяло за сметка на бюджета. Има идеи бизнесът да бъде наказан жестоко, ако забавя данъци.

Управляващите обмислят наказателната лихва за неплатени налози да скочи двойно и да стане 20% (от 10% сега) плюс ОЛП, както е за невнесени осигуровки. Мярката е абсурдна, като се има предвид, че хазната задържа огромни суми на фирмите (от ДДС и по договори за обществени поръчки) и така ги тласка към фалити. Предлага се и работодателят да не може да прекратява трудовия договор на работник, който отговаря на изискванията за пенсиониране. Предвижда се и мораториум върху държавните инвестиционни заеми - до приключване на старите заемни споразумения. Българската банка за развитие може да пусне облигации и да използва събраните пари за отпускане на целеви кредити на фирми. Държавните и общинските предприятия ще внасят 50% от наемите, които събират, в бюджета на принципала си - държавната хазна или местния бюджет. А дружествата с държавно или общинско участие ще трябва да плащат данък върху активите си.

В плана се предвижда и бърза приватизация на всички държавни дялове във фирми чрез фондовата борса. 150 000 души от държавната администрация ще бъдат лишени от привилегията да взимат суми за представително облекло, което при средно 300 лв. на човек ще спести на бюджета 45 млн. лева. Други 70 млн. лв. икономии ще дойдат от спирането на парите за служебни дрехи по Кодекса на труда - средно по 250 лв. за 250 000 души. Доходите на повечето заети в бюджетната сфера могат да бъдат ударени по линия на добавката за трудов стаж и професионален опит. Планът на МС предвижда всички да получават 1%, независимо от прослуженото време. Сега всяка година стаж може да носи до 2% върху заплатата, колкото е при магистратите например. Мярката ще спести на бюджета над 25 млн. лева.

Една от най-драстичните мерки е всеки зает в бюджетния сектор да излиза задължително в двуседмичен неплатен отпуск и така да губи половин месечна заплата. Предлага се и свиване на годишните отпуски за ненормирано работно време до възможния минимум. С 10% намаляване на фонд "работна заплата" ще бъдат наказани всички структури, които не са извършили предвидените съкращения. Срещу част от мерките е записано, че са временни - до отзвучаване на кризата. Но други ходове, изглежда, са с дълъг хоризонт - например 10% данък пенсии.