Дали да има повече здравни каси и дали гражданите да сключват здравни застраховки за процедури, които не се поемат от Здравната каса, или както досега да продължат да плащат от джоба си за по-качествено медицинско обслужване - дебатът за това ще започне в края на септември, когато здравният министър ще разясни визията си. Това каза здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика Аркадий Шарков пред БНР.

"Допълнително задължително здравно осигуряване като допълнителното задължително пенсионно - тези 2%, за които се говори, че ще бъдат. Такава идея имаше и когато здравната вноска се вдигна от 6 на 8% - тези два процента да бъдат резерв, който да бъде разпределен към частни фондове, но в крайна сметка си останаха за НЗОК", посочи експертът.

Когато не ни предлагат по-качествен продукт, задължението да ти вдигнат вноската е неблагоразумно, допълни Шарков. Относно идеята допълнителният процент за здравно осигуряване да отива за лечение на редки заболявания и по-скъпи терапии, както и за медицински изделия Аркадий Шарков коментира:

"Интересното е как ще бъде оценено това. Като говорим за застраховане, всеки застрахователен фонд си прави сметката срещу непредвидени обстоятелства, а тези заболявания в по-голямата си част са доста непредвидими."

Здравният икономист изрази съмнение, че фиксираният процент може да бъде ефективен срещу подобни непредвидени обстоятелства, а диференцирана вноска би означавала прекалено оскъпяване. Той даде пример със САЩ, където се прилага т.нар. pre existing conditions модел - изследване на историята на фамилните заболявания и обремененост, според които се изчислява здравната вноска.

"Има нужда от демонополизация на НЗОК, но демонополизацията не бива да означава 8+2%, а 8-2%, тоест Касата постепенно да започне да отстъпва част от своя ресурс надолу, категоричен бе специалистът. Конкуренцията смъква цените и повишава качеството, но въпросът е как ще бъде направено. Дали ще бъде направена по начин държавата да издава определени лицензионни режими за здравноосигурителните дружества и да ограничи пазара за едни, докато допуска други, тоест дали ще създаде олигополи, каквито имаме в други сфери, за които са казали, че има пазар, а де факто няма, или ще позволи реално на свободния пазар да определи какво се случва", каза той.

Не е добре да се копират чужди модели, смята Шарков. Той посочи Чехия и Унгария като лоши примери за демонополизация на здравните вноски, а като добри примери назова Швейцария и Холандия.

"Проблемът на Касата е, че бюджетът се гледа от година за година и се гледа тази година да се закърпи и догодина, а няма дългосрочна перспектива как следва да се развива финансирането на определени области. Вижда се, че лекарствата са в свръх разход, че болничната помощ е свръх финансирана за сметка на доболничната и на превенцията. Тези проблеми продължават да стоят. Но има много заинтересовани страни, които предпочитат моделът да остане по същия начин, отколкото да бъде променен", обобщи Аркадий Шарков.