Бисеров бе предаден на съд по 3 повдигнати срещу него обвинения - за неплащане на данъци в особено големи размери, недеклариране на сделки с валутни ценности и посочване на фалшиви данни в декларация пред Сметната палата.

В началото на декември 2015 г. Софийският градски съд го оправда  по всички обвинения и отхвърли иска на Министерство на финансите за неплатени данъци в размер на 18 965 лв.

През юли т.г. Софийският апелативен съд потвърди оправдателната присъда.

Министърът на финансите протестира решението на първите две инстанции пред Върховния касационен съд само по едното обвинение - за неплащане на данъци в особено големи размери.

Върховните магистрати обаче приемат, че протестът е неоснователен. Според тях в протеста неоснователно се поддържа, че Софийският апелативен съд е пренебрегнал обстоятелството, че в двете съобщения е посочен адрес, съвпадащ с адреса на подсъдимия.

„Този факт има отношение към идентификацията на наредителя, но, доколкото обективно не е било възможно да се изследват подписите върху първичните банкови документи, той може да бъде само косвено доказателство, че преводът е нареден от Бисеров”, се казва в решението на ВКС. Съвсем отделен е въпросът, че той е живял на адреса, отразен в суифт-съобщенията, в период, предшестващ инкриминирания с близо 12 години.

В мотивите на ВКС се напомня, че за разлика от данъчното производство в наказателния процес, заключенията на данъчните власти в ревизионния акт поначало не обвързват съда и не се ползват с формална, предварително установена доказателствена сила.

Върховните съдии пишат още в мотивите си, че след като не са установили по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, че Христо Бисеров е титуляр на сметката в швейцарската банка, от която са осъществени двата превода, както и че средствата за тези преводи представляват облагаем доход, реализиран през 2012 г., респективно, че за тях се дължи данък върху доходите на физическите лица, въззивният съд законосъобразно е потвърдил присъдата, с която подсъдимият е оправдан.

Съдът приема, че касационната жалба на министъра на финансите също е неоснователна, тъй като по отношение доказването на данъчните престъпления е приложим единствено Наказателно-процесуалния кодекс, а не и Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

"На правилата на НПК се подчинява и разглеждането и доказването на гражданския иск. Това означава на първо място, че следва по несъмнен и категоричен начин да бъде установено виновно и противоправно поведение на дееца, както и пряка и непосредствена причинна връзка между действията и/или бездействията му и настъпилите вреди за гражданския ищец, като е недопустимо изводите за вината на извършителя и за размера на вредите да се основават върху законови презумпции или предположения по отношение на фактите", заключава ВКС.