Юлиян Софрониев пред Dir.bg: Няма растеж без евтина енергия и национална сигурност

Един от огромните проблеми е, че държавната администрация се превърна в най-големия конкурент на частния бизнес, заяви експертът от коалиция "Заедно"

08:33 | 27 февруари 2023 | Автор : Калина Петрова 112 5146 Снимка: БТА

Бизнесменът и предприемач Юлиян Софрониев, който е част от новата коалиция "Заедно", ще работи за дългосрочна стратегия за малкия и среден бизнес. Има три основни стълба, заради които една икономика расте и бива конкурентна - да имаш положителна демография, да имаш достъп до евтина енергия, да имаш национална сигурност, заявява Софрониев и критикува, че не може да се раздават енергийни помощи на всички по равно. Според него един от огромните проблеми, които има през последните две години, е, че държавата, в частност държавната администрация, се превърна в най-големия конкурент на частния бизнес, казва Софрониев.

Избрано

- Г-н Софрониев влязохте като експерт в новата коалиция "Заедно", кое Ви подтикна да участвате в политиката и да изберете именно тази формация?

- По-скоро не толкова участие в политиката, колкото подкрепа на идеята и хората, които стоят зад тази формация, голяма част експерти, които познавам и имам доста високо мнение за тях по отношение на техните професионални качества и експертизата им. На този етап не планирам по-активно да навляза в политиката, по-скоро бих желал и ще помагам с експертни мнения за това от какво има нужда бизнеса. Ще провокирам разговор между бизнеса и политиката, за да може в България вече да се помисли дългосрочно за малкия и среден бизнес. Няма да участвам в листи и няма да се кандидатирам за депутат.

- Каква е визията Ви за българския бизнес?

- От 30 години насам - периода на демокрацията след 1990 г., нито едно българско правителство не е имало никаква дългосрочна стратегия за развитие на българския бизнес. Нямаме стратегия къде искаме да бъдем и в какво да сме добри. Дали да имаме №1 туризъм в Източна Европа, дали да сме един от най-големите земеделски производители, дали да имаме бурно развитие на технологичната индустрия. Нямаме стратегия в каква посока трябва да се развива българският бизнес. Според мен това е една от основните причини българските компании да не са конкурентни на международните пазари. Моето желание е това да бъде променено. Трябва да бъде изградена дългосрочна стратегия, на базата на която определени бизнеси, които биха имали възможност да бъдат представени на международните пазари, да бъдат подпомогнати, но не чрез даване на помощи, както се случва в момента. Даваме енергийна помощи по равно независимо дали става въпрос за хлебарница, казино или фирма за копаене на криптоактиви, всички получават помощ от държавата. Всъщност не някаква, тази помощ е в размер на 1 400 000 000 лева на месец, което е огромна сума дори за българския бюджет. Трябва да бъде изградена дългосрочна стратегия, да се видят перспективните бизнеси и икономически сектори, които България може да подпомогне, и съответно тези бизнеси да бъдат конкурентни на международните пазари през следващите 10-20 години.

- През 90-те години близо 60% от младите хора се ориентираха към частния бизнес, а сега те са едва 4%, какво трябва да променим?

- Точно така, цифрите са точни - 62% в началото на 1992 г., а сега са по-малко от 5%, около 4%. Трябва да се променят няколко неща и то веднага и приоритетно. Има три основни стълба, заради които една държава, една икономика расте и бива конкурентна - да имаш положителна демография, да имаш достъп до евтина енергия, да имаш национална сигурност. Ако минем накратко по трите - сред 228 държави в света България е на 223-то по раждаемост и на 8-о място по смъртност. По акумулативния фактор ние сме най-зле представящата се държава на земното кълбо, което е ужасяващо. 550 000 души изчезнаха от България само за последните 10 години според последно преброяване. Дали са напуснали страната, дали защото няма раждаемост, но две поколения работна ръка не са се влели в пазара на труда. Това е един от първите и основни проблеми. Няма как да имаме растяща и конкурентна икономика при намаляващо население.

Вторият е достъпът до евтина енергия - България вече няма евтина енергия, за да може да стимулира българското производство. България има голямо производство в няколко сфери и то трябва да има достъп до евтина енергия, каквато в момента ние нямаме. Плащаме по-високи цени, дали заради конфликта и войната в Украйна, дали поради други фактори, специфични за Европа и в частност Зелената сделка, което прави така, че българският бизнес не би могъл да бъде конкурентен.

За националната сигурност не съм експерт, няма да говоря подробно, но мисля, че всеки вижда, че и там България е изключително изостанала.

Това, което смятам, че трябва да се направи, е бързо да бъдат приети дългосрочни мерки и стратегии за стимулиране на малкия и среден бизнес. Да може да накараме младите хора, които са завършили в чужбина, да се завърнат в България и да стартират собствен бизнес. Да им дадем възможност да не заплащат данъци първите три години, когато стартират компания. Да дадем възможност и на компании от развиващи се стратегически сектори, да имат намаляване на данъка, когато те реинвестират печалбите си. Тоест, има няколко стъпки, които бързо трябва да се предприемат, за да може да стимулираме младите хора да се върнат в бизнеса.

Един от огромните проблеми, които има в последните две години, е, че държавата, в частност държавната администрация се превърна в най-големия конкурент на частния бизнес. Знаем по официална статистика, че средната работна заплата в държавния сектор от две години изпреварва тази в частния сектор. За разлика от частните компании, където има приходи и разходи и можеш да увеличиш заплатите, само ако печалбата ти позволява, в държавния сектор няма баланс - просто взимаш поредния заем или Министерство на финансите ти дава пари и раздаваш по-високи заплати. Не искам да засегна работещите в администрацията, точно обратното, смятам, че и за тях една промяна и една реформа е необходима, защото те работят в сектор, в който има най-много повтаряеми процеси, които могат да бъдат автоматизирани. Държавната администрация е най-много заплашена от случващото се в последните няколко месеца - появата на изкуствен интелект, в частност chat GPT, по отношение заместване на работни места. Много бързи мерки трябва да бъдат предприети.

- Трябва ли да бъде променен Кодексът за застраховането, дебат имаше и в предишното Народно събрание?

- Личното ми мнение като човек с повече от 20 години опит и в застрахователния сектор, смятам, че България има едни от най-добрите закони за застраховане в момента в Европа. Това, че Парламентът не гласува конкретни промени, внесени от Министерството на финансите, според мен беше правилно. Не е логично правителството или дадено министерство да поема ангажименти за даден закон или регулаторни рамки в България, които да бъдат синхронизирани спрямо европейските, без това да бъде съобразено и обсъдено с участниците на застрахователния пазар - на първо място застрахователните компании, на второ място всички потребители, дали транспортни компании, дали физически или юридически лица. Възможността да бъде прието изплащането на обезщетение на чужд застраховател по зелена карта без представяне на разходо-оправдателен документ ( банково извлечение), че всъщност такова плащане е извършено към пострадалото лице в трета страна, е просто абсурдно. Това ще доведе дотам, че цените биха скочили драстично, за да може застрахователните компании в България да поддържат стабилни портфейли, което пък от своя страна, заради невисоката покупателна възможност на българското население, ще доведе до спад под 90% на броя сключени застраховки. Това би било огромен проблем. Ако трябва да има промени, те трябва да бъдат обсъдени с бизнеса. Не може директно да се имплеметират дадени Европейски регламенти, без да са съобразени със специфичните фактори в България, като покупателната възможност на населението, конкурентно способност на бизнеса и др.

- В последните три Народни събрания се чертаеха все нови и нови червени линии, една от тях бе съдебната реформа, най-новата е за Паметника на съветската армия, как мислите, отговарят ли на дневния ред на обществото?

- Ще изкажа личното си мнение. Това, което се случва в Народното събрание, е огледален образ на това, което се случва в обществото. Деленето на добри и лоши, червени и сини, за съжаление е тенденция, която се случва в целия свят и България не е изключение. Виждаме колко са силни разделителните линии в обществото в Америка. В последните два месеца няма европейска столица, в която хората да не стачкуват и да няма сбивания между демонстранти по улиците. Обществата през 2023 година сме стигнали до ниво на разделеност помежду ни, което ще ескалира вероятно в много лоша посока, ако няма бърза промяна.

Не смятам, че Паметника на Съветската армия е на дневен ред. България има друг дневен ред и това е обедняването на хората, високите цени и проблемите около бизнеса. Вероятно има нужда от Съдебна реформа, не съм експерт и не мога да дам компетентно мнение, но ако нашите закони са писани 90-те години, смятам че е логично след 30 години да има върху какво да се работи и да бъде подобрено.

- Нужно ли е да се иска импийчмънт на президента и има ли място за президентска република?

- Не мога да се изкажа като политик, но като гражданин смятам, че България има правилната уредба и тя трябва да остане същата. Не смятам, че това е дневният ред на обществото - да бъде сменяна формата на управление.

- Мислите ли, че в страната има спекула в момента и как трябва да бъде овладяна?

- Не бих използвал думата спекула. По скоро има нелоялни търговски практики. Връщам се в началото на разговора, когато казах, че България няма дългосрочна стратегия за развитие на частния бизнес. Виждаме, че в хранителния сектор, има няколко големи международни вериги, които доминират вероятно над 90% от пазара на хранителни стоки. Когато пазара в малка държава като България е структуриран така, вероятно е по-лесно да бъдат допуснати подобни нелоялни практики. Ако бъде стимулирано българското производство, конкурентната среда ще се подобри и пазара ще се регулира от само себе си. Знаем, че свободния пазар е най-добрият регулатор. Не вярвам в силните държавни мерки, които биха могли да регулират този процес на ценообразуване.

- С кои формации "Заедно" може да се коалира?

- Този отговор бих оставил на колегите, които имат политически опит. Аз бих се включил в разговори с експерти, които припознаят нуждата веднага да се започне работа за дългосрочна стратегия за стабилизиране и развитие на малкия и среден бизнес.

Юлиян Софрониев е основател и главен изпълнителен директор на BIODIT.

Той е успешен предприемач с повече от 25 години опит в бизнеса, продажбите, мениджмънт, стратегическо развитие и инвестиции. В момента е главен изпълнителен директор на BIODIT - високотехнологична българска компания, която разработва и произвежда най-съвременните системи за сигурност, контрол на достъпа и работното време, базирани на биометрична идентификация.

Софрониев е набрал повече от 2,5 милиона евро за компанията BIODIT, която има множество международни награди за своите иновативни продукти. BIODIT става първият технологичен стартъп в България, който реализира ППП-не на пазара за растеж " BEAM" на БФБ.

Софрониев е и собственик на две от водещите застрахователни посреднически компании в България - Brand INS и Brand Affinity Management Service, които той изгражда от нулата. На 25-годишна възраст и преди основаването на BIODIT, Brand Ins и Brand Affinity, Софрониев става най-младият директор на автомобилно застраховане в България, заемайки тази позиция в ЗАД "Армеец". По време на неговия мандат той успява да изгради успешен екип, който да изведе ЗАД "Армеец" до челното място в автомобилното застраховане в България, реализирайки над 1 000% ръст в приходите.

Юлиан Софрониев е сред първите българи, станали част от глобалната мрежа Endeavor, която избира и подпомага предприемачи с идеи да се разраснат бързо на международния пазар. Той споделя опита и визията си, като лектор на технологични и мотивационни събития, както е и ментор на следващо поколение от основатели. Предава уменията си като предприемач на ученици от елитна столична гимназия в рамките на инициативата Teenovator.

Софрониев има повече от 15 години опит в инвестиции на капиталовите пазари в България и чужбина.

ИЗБРАНО