Повече от три седмици скандалът около фигурата на вече бившия главен секретар на МВР Живко Коцев не стихва, след като името му бе свързано със задържани за контрабанда, а в интернет се появиха и техни общи снимки. Стана и ясно, че най-висшият професионален ръководител на тези, които трябва да се борят с престъпността, всъщност е пътувал по луксозни дестинации и е получавал подаръци от оперативно интересни лица срещу осигуряването на протекции.
Едри риби под прицел
- Прокуратурата обвини Живко Коцев за участие в ОПГ, наложиха му 20 000 лв. гаранция (снимки)
- Президентът освободи Живко Коцев като главен секретар на МВР
- Рашков: Живко Коцев доведе Димитрови на рождения ми ден, не знаех, че са контрабандисти
- Арестите в митниците: Изтече протокол от разпит на Живко Коцев
- Кирил Петков: Претърсвали са офис на Живко Коцев, започва една от най-мръсните кампании
Дали действията на Живко Коцев са нарушение на закона, може да стане ясно само при съдебен процес. Моралната им укоримост няма да промени нищо. На фона на големите правомощия, с които е овластена фигурата на главния секретар на МВР, историята от последните 15 години показва, че всички седем висши полицаи, заемали този пост, са били назначавани с много похвали, а са си тръгвали от сградата на столичната ул. "Шести септември" със скандали. И то невинаги след особено дълго време.
Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>
Единственият главен секретар на вътрешното ведомство, останал на този пост в продължение на почти четири години, е Калин Георгиев. Той бе назначен с указ на президента Георги Първанов през август 2009 година, като ръководеше оперативно МВР в годините, когато вътрешен министър бе Цветан Цветанов.
През следващите 48 месеца обаче Георгиев подава три пъти оставка заради скандали, най-големият от които избухна през март 2013 година. Тогава лидерът на БСП Сергей Станишев занесе на главния прокурор Сотир Цацаров папка с анонимен подател. В нея се описваше схема за подслушване, организирана лично от бившия вътрешен министър Цветанов. Сред подслушваните, освен лидери на опозицията, бяха споменати дори президентът Росен Плевнелиев и бившият финансов министър Симеон Дянков.
След проверката Цацаров потвърди, че две трети от сигнала на Станишев е верен и са установени редица нарушения, които създават предпоставки за незаконно подслушване. Прокуратурата образува четири досъдебни производства срещу висши служители на СДОТО, а сред разпитваните бе и главният секретар на МВР Калин Георгиев.
В крайна сметка в края на май 2013 г. с патетично писмо до подчинените си, в което им благодари, че са "били заедно под дулата на престъпниците", Георгиев оповести окончателното си решение да напусне системата на МВР. Седмица по-късно президентът Росен Плевнелиев назначи на мястото му с указ Светлозар Лазаров, а при предаването на властта новият и старият главни секретари си размениха по една икона. Лазаров подари на Георгиев икона на Исус Христос. Той му върна жеста с икона на Свети Мина.
Бившият командос от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) обаче се задържа на поста по-малко от две години. По време на ръководството му МВР регистрира един от най-тежките си провали - операция "Лясковец", при която загина 40-годишната барета Емил Шарков.
На 14 март 2014 година баретите от СОБТ опитаха да арестуват 53-годишния тогава Петко Петков в дома му в град Лясковец, след множество сигнали, че е въоръжен и заплашва деца в близкия училищен двор. Оказа се обаче, че мъжът ги очаква с боен арсенал. При последвалата престрелка Шарков бе прострелян и издъхна на място, а петима негови колеги бяха ранени.
Три дни по-късно от ГЕРБ поискаха оставката на "непрофесионалиста" Лазаров, а той се оправда, че акцията срещу Петко Петров е провалена от двама великотърновски полицаи, които снимали къщата му и той ги видял. "Оставям на съвестта на тези, "които са издънили операцията, грубо казано, и на компетентните органи. Ако съм допуснал някъде грешка, взимам си папката и ще си ходя", каза още Светлозар Лазаров, но така и не си тръгна.
Направи го година по-късно, когато министърът на вътрешните работи Веселин Вучков подаде оставка, а от парламентарната трибуна заяви: "Оставката ми беше породена от едно противоречие с г-н Борисов по повод професионалната съдба на главния секретар. За мен като политически ръководител на министерството бе важно, че Светлозар Лазаров не вдъхваше доверие в професионалното ръководство".
По думите на Вучков, той не е могъл да приеме, че начело на професионалното ръководство на МВР трябва да е човек, олицетворяващ модела, срещу който гражданството се е противопоставило. Вече бившият министър визираше протестите срещу кабинета "Орешарски" през 2013 г., придружени от сблъсъци между недоволните и силите на реда.
Така на 11 март 2015 г. с указ на президента Росен Плевнелиев в креслото на главния секретар на МВР седна заместникът на Лазаров и бивш шеф на полицията в Благоевград Георги Костов. Тогава хасковлията, стартирал кариерата си във вътрешното министерство през 1993 година, бе описан като "полицай отличник". Месеци преди назначаването му на най-високото професионално стъпало в МВР, Костов бе награден от вътрешния министър Цветлин Йовчев за отлични резултати.
Похвалите към новия главен секретар обаче не успяха да му помогнат да се задържи в кабинета на ул. "Шести септември" по-дълго от предшественика си. Две седмици преди да отбележи две години ръководство на МВР - на 23 февруари 2017 година, Георги Костов бе освободен с указ на президента Румен Радев по предложение на тогавашния служебен вътрешен министър Пламен Узунов.
Тогава министър-председателят обяви, че вече бившият главен секретар на МВР е оказвал натиск за отстраняването на десет служители на ведомството по политически причини в периода 2015-2016 г. Самият Костов отрече и контрира, че самият той бил подложен на натиск, дори заплаха, от страна на Узунов и впоследствие и от министър-председателя проф. Огнян Герджиков. Твърденията му обаче не намериха потвърждение от прокуратурата, която на 9 март 2017 г. отказа да образува досъдебно производство по сигнала на Георги Костов с аргумента, че не е установено извършено престъпление от общ характер.
"Такъв бардак не е имало от години - вижте какво става с МВР - то е неуправляемо", коментира тогава бившият военен министър и експерт по сигурността Бойко Ноев.
В продължение на 2,5 месеца задълженията на главния секретар на вътрешното ведомство бяха изпълнявани от временен началник - главен комисар Георги Арабаджиев. След като кабинетът "Борисов 3" пое властта, министър на вътрешните работи стана Валентин Радев. Още в първия ден от мандата си той каза, че е избрал досегашния директор на столичната полиция Младен Маринов за най-висшия професионален пост в министерството. Валентин Радев обясни избора преди всичко с личните професионални резултати на Маринов, но и с екипа, с който той ще работи.
Така след указ на президента Румен Радев, от 10 май 2017 г. Маринов пое оперативното ръководство на вътрешното ведомство. Похвалите не закъсняха - новият главен секретар бе окачествен като "радващ се на голямо признание от колегите си".
Маринов обаче ръководи оперативно системата само година и 4 месеца. А неизбежният скандал избухна при номинацията му за креслото на Валентин Радев, който подаде оставка след трагедията в Своге.
На 25 август 2018 г. автобус с хора от село Световрачане, връщащи се от екскурзия, излезе от пътя край Своге и падна в дере. На място загинаха 17 души, впоследствие починаха още трима от общо 11-те ранени. Сред жертвите бе и 13-годишно дете. При разследването се оказа, че шофьорът е карал с 13 км над разрешената скорост, а асфалтът не е отговарял на стандартите за пътната настилка.
В резултат на това на 31 август трима министри - на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на транспорта Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев, подадоха оставка. На 20 септември 2018 г. оставките им бяха приети.
Държавният глава Румен Радев подписа указа за освобождаването на Маринов от поста главен секретар на МВР, но директно даде да се разбере, че не одобрява номинацията му за вътрешен министър. "След като правителството се съобрази със закона и задейства съгласувателната процедура за освобождаването на г-н Младен Маринов от поста главен секретар на МВР, днес подписах указа. Слабостите, пропуските и скандалите в работата на министерството допълнително обосновават това решение. С намерението си да предложи г-н Маринов за министър на вътрешните работи министър-председателят и управляващото мнозинство поемат отговорност за кадрово решение, което се приема критично от обществото", написа тогава президентът.
Експерти по сигурност също коментираха, че работата на Маринов като главен секретар не е била достатъчно добра, тъй като престъпността била в пъти по-висока от отчитаната от МВР. "Всъщност главният секретар не си е свършил работата, а за награда го правят министър", каза тогава проф. Николай Радулов.
Въпреки споровете Младен Маринов пое политическото ръководство на МВР, а оперативното отново бе поето от изпълняващ длъжността - главен комисар Христо Терзийски. Три месеца трябваха на правителството, за да предложи на президента нов титуляр. Изборът падна върху тогавашния директор на СДВР Ивайло Иванов. Той също пое поста с похвали - заради работата на столичните криминалисти по петорното убийство в Нови Искър, както и за опазването на реда в София. Изтъкнато бе, че в биографията си новият главен секретар има "две страници с награди".
За разлика от предшествениците си Иванов успя да прескочи заветната бариера от 2 години на поста, но само с половин година. По време на антиправителствените протести през май 2021 г., главният секретар на МВР беше отстранен от служебното правителство на Стефан Янев по предложение на вътрешния министър Бойко Рашков.
Повод за неговото уволнение беше полицейското насилие по време на протестите срещу правителството и главния прокурор през лятото на 2020 г. Няколко случая на полицейско насилие, включително и срещу журналисти, придобиха публична известност. Десетки кадри запечатаха как полицаи влачат, удрят и задържат протестиращи.
Затова и аргументите в предложението на служебния кабинет до президента Румен Радев бяха, че трябва да освободи Ивайло Иванов заради нарушаване на основни принципи за работа в МВР, изразяващи се в незачитане и негарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. В правителственото решение бе посочено, че главният секретар на МВР е пряко отговорен за настъпилите вредни последици.
Последва нов 3-месечен период, през който имаше временен главен секретар - главен комисар Стоян Темелакиев, но в началото на август 2021 година държавният глава подписа указ за назначаването на Петър Тодоров по предложение на вътрешния министър Бойко Рашков.
Тогава политическият ръководител на МВР обясни, че в министерството са се забавили с избора, тъй като са държали да излъчат на поста такъв човек, който да бъде достоен и независим от партии, както и да не се поставя в услуга на прокуратурата.
Похвалите към завършилия като танкист Военното училище във Велико Търново Петър Тодоров продължиха.
"Спряхме се на г-н Петър Тодоров, който ръководи в областната дирекция на МВР в Пловдив, има дългогодишен стаж и опит, има необходимия образователен ценз и не е от "калинките", коментира Рашков. Той изреди наградите на новия главен секретар на МВР и изрази убеденост, че Тодоров ще работи, както и досега, "стриктно спазвайки закона, без да слугува на политически партии и без да стои до главния прокурор, когато дава пресконференции".
Само 15 месеца обаче продължи относително спокойната работа на Петър Тодоров в сградата на столичната ул. "Шести септември". В края на ноември 2022 г. той и заместникът му Станимир Станев подадоха оставки след инцидента на столичното Околовръстно шосе, при който след сблъсък между полицейски микробус и бус с мигранти загина полицай.
Два дни по-късно президентът Румен Радев обяви, че отхвърля подадената оставка, защото не приема главен комисар Петър Тодоров да понесе отговорност за натрупаните през изминалите години проблеми в системата на МВР, за преодоляването на които работи от назначението си през август 2021 г. Националната сигурност и МВР не могат да стават заложник на кратковременни конюнктурни политически амбиции, бе тогава позицията на Радев.
Така Тодоров остана на поста си, но през следващите месеци напрежението между него и политическото ръководство на МВР още повече се изостри, докато намери своята кулминация в края на август 2023 година - седмица след разстрела на Алексей Петров в столичния кв. "Драгалевци".
На 23 август стана известно, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е изпратил мотивирано искане до президента за смяна на главния секретар на МВР. Същия ден в Министерския съвет Стоянов заяви, че смята, че Петър Тодоров е отговорен за липсата на организация и контрол върху дейности в МВР, което е в пряка връзка с настъпилата смърт на шестима полицаи. Сред другите мотиви бяха за изпуснатия убиец на Димитър от Цалапица Рангел Бизюрев, за убийството на известния психолог Иван Владимиров, както и за неизясненото и до днес влизане в страната на Ангел Христов от Братя Галеви. Според Стоянов, заради неосъществен контрол от Тодоров от 2021 г. до 31 май 2023 г. е регистрирано и значително увеличение на престъпленията против личността.
Президентът обаче отказа да освободи Петър Тодоров, защото "в този момент ще обслужи единствено интереси, различни от обществените", а мотивите за искането Радев определи като "изцяло политически и "продължение на пълномащабната чистка в тази институция".
Впоследствие главният секретар на МВР сам подаде оставка, като обясни, че трудно би работил с Калин Стоянов, и също го обвини в чистка. "Категорично не желая да ставам част от опита за политическа употреба на МВР. Поголовната смяна на областни директори, показали изключителни резултати в борбата с купуването на гласове, показва точно това. Откакто станах главен секретар, МВР демонстрира пълната си решимост за борба с това порочно явление. Не искам да гледам как се разгражда нещо постигнато", каза Тодоров тогава.
На 7 септември 2023 г. Министерският съвет отново прие решение за предложение до президента за прекратяване на правомощията на Петър Тодоров и за освобождаването му от длъжност, както и за назначаване на Живко Коцев за главен секретар на МВР.
Така ден по-късно държавният глава подписа двата указа.
Последният за момента професионален ръководител на МВР обаче регистрира рекорд - той остана само 7 месеца на поста, а скандалът, който стана причина за освобождаването му бе определен от бившия министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев като най-големият в историята на ведомството.
След акцията в Агенция "Митници" на 3 април Коцев се появи на снимки с обвинените за контрабанда баща и син Марин и Стефан Димитрови. Доскорошният главен секретар на МВР подаде оставка, за която премиерът в оставка Николай Денков обяви, че била под натиск от вътрешния министър Калин Стоянов.
Скоро след това обаче Коцев оттегли оставката си. В крайна сметка кабинетът "Главчев" предложи на президента да издаде указ за прекратяване правомощията на главния секретар. Радев го направи на 9 април. Няколко дни по-късно Денков сезира прокурор Даниела Талева за случая.
На 17 април Софийската градска прокуратура повдигна обвинение срещу Живко Коцев за участие в организирана престъпна група, като му бе наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 20 000 лева.
А МВР отново има временен главен секретар - досегашният заместник на Коцев - Димитър Кангалджиев. Колко време ще остане той на поста и ще намери ли системата човек, който да влезе в кабинета на главния секретар на ул. "Шести септември" с похвали и да излезе от там с такива - само времето ще покаже.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}